Войници от мироопазващия контингент разчистват разавлините на Мисията на ООН в столицата на Хаити Полт-о-пренс. Снимка: ООН

Хаити е тест повече за дипломацията на Обама, отколкото за американската помощ, пише британският в. “Индипендънт” седмица след унищожителното земетресение в Хаити. Колко демони трябва да прогони президентът Обама, докато ръководи американската реакция на катастрофата в Хаити? - пита авторката, правейки паралел с урагана Катрина.

Демоните на минало пренебрежение, редувано с пристъпи на непохватна намеса, към които трябва да добавим още един - мерките, предприети от предшественика му след Катрина. За да погребе този демон, Обама трябва да покаже, че е загрижен, информиран за случващото се, компетентен и държи положението под контрол - всичко, което Джордж Буш очевидно не беше.

Задачата на правителството при предоставянето на помощи за Хаити е доста различна и в определен смисъл дори противоположна на тази след Катрина. В Ню Орлийнс правителството бе длъжно да поеме контрола, което за съжаление дълго не направи. В Хаити - освен ако САЩ биха искали да навлязат в бизнеса с колониите и превратите - те трябва да избягват очевидно налагане или да изглеждат сякаш се опитват да контролират всичко.

Това, което САЩ направят или не направят в Хаити, няма да бъде определящо за репутацията на управлението на Барак Обама в САЩ, както Катрина беляза втория мандат на Буш, но пряко ще засегне американските отношения с Хаити през следващите години и ще изпрати послание за американските намерения по света. Досега Обама, с умелата подкрепа на г-жа Клинтън, подхождаше към ситуацията възможно най-внимателно и предпазливо. Трудното обаче тепърва предстои.

“Време е за лидерство”, отбелязва в редакционна статия в. “Таймс”. Бедствието в Хаити започва да се превръща в позор. Международната общност не може да стигне до населението в Хаити, тъй като никой не може да отговори на простия въпрос: кой стои начело? Седмица след земетресението остава неясно кой ръководи опитите помощите да стигнат до нуждаещите се, а в резултат на това умират хора. Действащото управление рядко има пряко отношение към живота и смъртта, но в случая с Хаити днес е точно така. Кой ще осигури това тъй пагубно липсващо лидерство?

Кандидатите са Америка, ООН или неувереното хаитянско правителство. Проблем има и с трите. САЩ разбираемо не желаят да надхвърлят правомощията си. Вашингтон неизбежно има централна роля в подпомагането на бедстващите, но той трябва да бъде упълномощен от ООН. САЩ вече се сблъскаха с детинската критика на венецуелският президент Уго Чавес, че под маската на хуманитарно подпомагане се стремят към военна окупация. Вчера генералният секретар на ООН трябваше да защити САЩ, които контролират летището в Хаити, от обвиненията, че дават неправомерно предимство на собствените си военни полети.

ООН има хронични проблеми на Хаити, а местното правителство не съумява да управлява дори в мирно време и мащабът на сегашното предизвикателство далеч надхвърля възможностите му. Алтернатива обаче няма. ООН е длъжна да се нагърби с отговорността да направлява хуманитарните усилия и бързо да назначи авторитетна личност, която да ги ръководи.

Бъркотията в Хаити изисква водач, способен да поеме контрол над ситуацията и разполага с нужния опит. Търсенето продължава. Нерешителният и хаотичен характер на спасителните работи до момента вече отне живота на твърде много невинни. Крайно време е ООН да направи следващата стъпка и да намери лидер, допълва “Таймс”.

В статия за в. “Вашингтон пост” генералният секретар на ООН Бан Ки-мун внася оптимистичен елемент, отбелязвайки, че трагедията в Хаити за пореден път показва, че и сред най-жестокото опустошение винаги има надежда. Докато се питах как е възможно да има оцелели при тези обстоятелства, малко след като си тръгнах, извадили изпод развалините човек, преживял пет дни без храна и вода, споделя преживяванията си Бан Ки-мун. Той разказва, че видял ужасяващи картини на разруха, мъртви тела из улиците, отчаяно нуждаещи се от храна, вода и подслон хора, но също хора, проявяващи невероятна издръжливост въпреки понесения удар.

Бедствието в Хаити е напомняне за нашите по-широки отговорности. Преди десетилетие международната общност навлезе в нов век с амбицията до 2015 г. да премахне крайната бедност, но въпреки усилията сме далеч от постигане на обещанията за по-добро бъдеще за бедните по света. Докато бързаме да окажем помощ на Хаити, не бива да изпускаме от поглед тази по-широка картина. Хората по улиците на Порт-о-Пренс искат работа, достойнство и по-добро бъдеще. Такава е надеждата на всички бедни хора по света. Да направим каквото трябва за Хаити в момент, когато страната се нужда от това, ще е мощно послание за надежда и за всички тях, подчертава генералният секретар на световната организация.

По БТА