в. Ежедневний журнал

Земетресението в Хаити стана страшно доказателство за това, че броят на жертвите на природното бедствие не зависи от силата на труса, а от социалните условия.

Доброволци на Червения кръст в Мексико подготвят пратки за Хаити. Снимка: Червен кръст

Три неща се набиват на очи. Първото е поведението на властите. Местният гарант, президентът Рене Превал, все още не знае колко са труповете - 50 или 500 хиляди, а министърът на вътрешните работи заявява, че точният брой никога няма да бъде установен. Е! Когато през 2006 г. Превал анулира изборите, той знаеше със сигурност, че гласовете му са били преброени неправилно. Когато избирателите бяха живи, той знаеше с точност техния брой, но щом умряха вече не знае.

Второ, липсват снимки на гигантските пукнатини в земята, които са важен признак за предстоящо катастрофално земетресение. Едно обаче е ясно - разрушителните земетресения, обхванали по-голямата част от територията, бяха с магнитуд 7. Това не е ситуация, при която в земята се отварят пропасти, поглъщайки небостъргачи, и при която нищо не може да се направи. Точно затова се строят устойчиви на земетресения сгради.

В Хаити бетонните коптори се срутиха в прахта. Погледнете обаче и снимките на президентския дворец. Явно той също е бил построен без оглед на сеизмичната дейност, обграден от празна колонада, над която се издига втори етаж и тежка кула. И ето че колонадата рухна напълно, докато на други места първият етаж се е запазил. Ако в Порт-о-Пренс строяха не коптори, а жилищни сгради, броят на жертвите щеше да бъде значително по-малък.

И накрая трето - властите в Хаити физически не успяха да се справят дори с логистиката при пристигането на хуманитарната помощ. Самолетите кръжаха във въздуха, а полетът от Китай се разтоварваше в продължение на 6 часа. През това време жителите на Порт-о-Пренс, възмутени от липсата на хуманитарна помощ, издигаха барикади от трупове. На тях обаче и през ум не им мина да отидат на летището и да помогнат за разтоварването на самолета.
Това е много важен симптом за окончателния социален разпад.

Да си представим, че в Лос Анджелис се случи трагедията на Хаити. Това обаче няма да се случи - през 1987 г. при земетресение с магнитуд 6 по скалата на Рихтер в Лос Анжелис загинаха 8 души, но нека все пак си представим, че се случи. Да си представим, че земетресението е 12 бала по скалата на Канемори и 100-етажните небостъргачи рухват надолу чак в земното ядро.

Трудно е да се каже как ще реагират оцелелите. Някои ще помагат на спасителите, други ще изгубят разсъдък, а трети ще ограбват супермаркети. Но със сигурност може да се каже, че жителите на Лос Анджелис няма да строят барикади от трупове в знак на протест, че на летището не могат да разтоварят самолет.

За последния четвърт век на територията на бившия СССР имаше две земетресения, които много приличаха на хаитянското - в Нефтегорск през 1995 г. (7,5 по Рихтер) и в Спитак през 1988 г. (7,2 по Рихтер). Независимо от това, че мащабът на разрушенията в двата града беше пряко следствие от лекомислието и недостатъчната устойчивост на сградите, нито в Спитак, нито в Нефтегорск строиха барикади от трупове.

За да се стигне до строенето на барикади от трупове, трябва през 1804 г. да се били избити всички бели, а през 1957 г. да е била установена диктатурата на Дювалие, който се изживяваше като въплъщението на Барон Събота - тонтон-макут. Ако някои не знае, това не е просто името на тайната полиция в Хаити. В митологията вуду това е зомби от висш вид, което преследва по заповед на Барон Събота всеки посочен от него. Като строиш барикади от трупове, вместо да разтоварваш самолет, ти демонстрираш едно особено отношение към живота и смъртта.

Земетресение с магнитуд 7 по Рихтер е много сериозно бедствие, но не е краят на света. Най-силното земетресение от регистрираните в световен мащаб разтърси Чили през 1960 г. Магнитудът му бе 9,5. Андите променяха релефа си. Потънаха стотици милиони тонове планинска маса. До основи се срутиха старинните колониални градове Консепсион и Валдивия. Знаете ли колко хора загинаха? Десет хиляди души. И това в Чили - не най-благополучната страна в света. През 1985 г. в свръхнаселения Мексико сити имаше земетресение с магнитуд 8,2 по Рихтер. Загинаха 7,5 хиляди души. Мексико също не е Лос Анджелис, но не е и Порт-о-Пренс.

Какво е Хаити? Това е най-бедната страна в Западното полукълбо. Това е територия, която от откриването си от Колумб през 1492 г. не е имала нормално управление, с изключение на 19 години, от 1915 г. до 1934 г., когато бе окупирана от американските морски пехотинци. Русия подари на света думата “водка” и “кнут” (камшик), а Хаити - “тонтон-макут”.

През 1995 г., когато президентът Аристид разпусна армията, той разчиташе на народното опълчение, наречено “Армия на канибалите”. Така се нарекоха самите те. Когато през 2004 г. проправителствената (!) “Армия на канибалите” започна метеж, нейни съюзници бяха въоръжени вуду формирования - същите тези тонтон-макути. Когато през 2004 г. 3500 хаитяни загинаха при свлачища и урагани, разпределението на хуманитарната помощ доведе до истински боеве. Хаити е най-примитивната страна в Западното полукълбо. Това е първата страна, в която избухна епидемията на СПИН. В Хаити е регистрирана най-високата детска смъртност и недохранване в Западното полукълбо и това в условията на благоприятен климат.

Сега светът изпраща на Хаити хуманитарна помощ. Това обаче е безполезно. Ако гарантът Превал успее да задържи властта, тази помощ ще отиде за неговата издръжка. Ако започне безпорядък и освободителните армии от канибали и вуду бойци схрускат Превал - схрускат в буквалния смисъл - помощта ще бъде разграбена от канибалите и вудуистите.

По принцип една единствена сила в света притежава ресурсите и логистиката да окаже помощ на жертвите на земетресението. Това е армията на САЩ. Тя разбира се няма да се наеме с това, защото веднага щом някои американски сержант застреля първия вудуист, който си помисли да строи барикади от трупове, или първия канибал, който си помисли да изяде барикадата, всички - Превал, вудуистите и канибалите, и особено международните хуманитарни организации, специализиращи в осигуряването на хуманитарни помощи заедно с организации като Хамас или в рамките на програми от типа “Нефт срещу храни” - ще започнат да крещят “Срам за американските окупатори!”.

В света вече няма стихийни катастрофи. Живеем в общество, а не в природата и животът в общество значително намалява или значително увеличава последствията от бедствията. В “Куция кон” хората не изгоряха заради стихията, а защото в Русия контролните органи, които следят за противопожарната безопасност, съществуват само за да взимат подкупи.

В Русия има сеизмични региони, например Дагестан. Там няма хаитянски бараки, но да получиш разрешение за строежа на 5-етажна сграда в Махачкала и да построиш 12-етажна е толкова лесно, колкото да се изплюеш. Да не дава Бог Махачкала да се разтресе, защото ще стане Хаити.

По БТА