Момче седи сред развалините на дома си в Хаити. Снимка: джинюз

Разрушителните последици от земетресението в Хаити са резултат от неблагоприятно географско положение и повече от двайсет години силни кризи, които поставиха на колене икономиката на страната, а не толкова от проклятията, които редовно застига острова, смятат експерти. “Това е ужасна катастрофа за Хаити - страна, на която само това й липсваше”, заяви вчера френският външен министър Бернар Кушнер. А премиерът на Хаити Жан-Макс Белрив изрази опасения, че броят на жертвите не е по-малък от 100 000 души. Най-бедната страна на американския континент, на два часа със самолет от Маями, с голям прираст на населението, се намира в признат туристически район, Карибите, с топло си море и плажове от ситен пясък. Но Хаити има неблагоприятно географско положение, тъй като се намира върху пукнатина на земните пластове, предразположена към земни трусове.

“Освен природните катастрофи, нещастията на Хаити се обясняват и с историята”, изтъква високопоставен френски дипломат, смятан за голям специалист по Хаити, но пожелал да запази анонимност. Той отхвърля израза “прокълнат остров” и смята, че населението е трябвало преди този огромен тежък удар да реагира, като обвини правителството, а не да се отнася към станалото с фатализъм. След 30 години диктатура на фамилията Дювалие страната навлезе през 1986 г. в период на силни вълнения с повтарящи се политически кризи, прекъсвани от кървави държавни преврати. Период, който продължава 20 години. Хаити, затъна в бедност, а населението, което днес наброява близо десет милиона души, сече дървета и храсти от хълмовете и планините, за да прави дървени въглища, необходими за приготвянето и на най-простите ястия.

Наложените на последователни политически режими международни санкции се превърнаха ежедневие за страна, в която корупцията покварява институциите и в която хората за зла участ сутрин трябва да мислят как да се нахранят поне веднъж за деня. Дивото обезлесяване още повече засили уязвимостта на страната, често на първа линия в период на урагани и циклони, които възникват в Атлантическия океан между юни и ноември. Нищо не спира дъжда и при хълмистия терен наводненията често следват едно след друго.

Столицата Порт-о-Пренс е най-очевидният пример в страната за неприспособимостта й към лошото време. Градът е обраствал през годините с бидонвили с колиби от камък, чакъл и гофрирана ламарина. Буквално накацали по склоновете на хълмовете, тези колиби не издържат на силен дъжд и се разпадат на картонена каша. Земен трус, като този във вторник, има същите последици. “При най-малкият дъжд в бидонвила Мартисан загиват десет души и всяка година положението се влошава, тъй като става все по-нестабилна”, обяснява дипломатът.

Днес страната разчита на международна помощ (финансова, политическа и дипломатическа). Тя продължава да бъде на дъното на безкрайна дупка от бедност, а липсата на силна държава облагодетелства трафика на наркотици. Страната е на кръстопът между Латинска Америка и полетата с кокаин и Съединените щати, които са основният пазар за тази дрога. През 2008 г. четири урагана и тропически бури отнеха живота на близо 800 души, а 300 изчезнаха. Цената на възстановяването след това достигна 15 процента от БВП на страната. От началото на 20 век Хаити е бил жертва на стотици циклони, тропически бури, смъртоносни наводнения и земни свлачища.

По БТА