Д-р Георги Икономов, човекът, който пусна в океаните 20 000 бутилки с послания и влезе в книгата на Гинес. Снимка: авторката

„Като дете много исках да бъда като героя от романа „Децата на капитан Грант” на Жул Верн. Понякога детската мечта става реалност, независимо в коя възраст се осъществи. При мен се осъществи, когато се пенсионирах. Хвърляш бутилка в морето с послание и някой я намира…Това е истина. Става с желание и вяра, но и с хвърлянето не само на една, а на хиляди бутилки…” Д-р Икономов е основател на българската “Нептунова поща”*. През 11-те години прекарани като лекар на риболовни кораби, пътуващи из целия свят, той хвърля в световните морета и океани над 20 000 бутилки с писма на различни езици. През 1997 г. е вписан в „Книгата за рекордите на Гинес”, като човекът хвърлил най-много писма в бутилки из целия свят.

Д-р Георги Икономов е роден през 1923 г. в Кюстендил. Завършва медицина в София. Инициатор е на Първия международен симпозиум за близнаците, проведен в Рим през 1969 г. Там получава най-голямата награда на Института по генетика и гемелология “Грегор Мендел”. Той е световно признат специалист в областта на лечение на белодробни и респираторни заболявания в условията на специфичния микроклимат на солните мини, дълбоко под земята (спелеотерапия). За разработките му в тази област през 1969 г. Ягелонският университет в Полша го удостоява с медала “Анджей Снядецки”.

Постъпва като лекар на риболовните кораби и започва одисеята с бутилките… По време на пътешествията си в тетрадки записва номера, датата и дестинацията, откъдето е хвърлена, на всяка изпратена бутилка. В бутилката освен послание за мир и разбирателство между народите, записва своя адрес в София, слага една българска стотинка, боядисва гърлото с бяла боя, за да се вижда отдалеко в морето. После запушва бутилката с нагорещен червен восък и я хвърля в морето. Някои му се присмиват, че това е детска игра, която не подхожда на възрастта му. Други го обвиняват в шпионска дейност.

Не закъсняват обаче отговорите от хора от цялото земно кълбо, които случайно намират бутилките на д-р Икономов и му пишат на адреса в София. По-късно, с отговорите, които е получил от цял свят, докторът подрежда и представя седем изложби в София. След като се завръща в страната през 1991 г., издава книгата „Българският Нептун и неговата поща”, в която описва подробно историята от пътешествията си.

Днес д-р Икономов е на 87 г. Синът му има частен бизнес в София, а дъщеря му живее и преподава в университет в Колумбия. С „пенсионираното дете” на капитан Грант се срещаме в бирария „Петте кьошета”, близо до дома му. Той често обядва там. Отпива от бирата си и започва да разказва своята история:

Книгата на д-р Икономов. Снимка: авторката

“Често с брат ми Митко (ние сме близнаци) мислехме как да станем герои като тези от романа на Жул Верн -„Децата на капитан Грант”. Случаят дойде съвсем неочаквано.  През 1932 г. на 9-годишна възраст заедно с брат ми пуснахме първата бутилка с послание в река Струма. Тогава нашият съсед бате Ване ни беше завел да ни повози с лодка на езерото „Венеция”. Седнахме на брега за почивка. Бате Ване изпи бутилката с вино, която носеше и заспа. Тогава с брат ми решихме да пуснем послание в бутилката и да я хвърлим в езерото. Наоколо обаче нямаше никаква хартия, нито молив. Изведнъж видях кутията с цигари „Томасян”. Откъснах капака и с недогорелите върбови клонки успях да изпиша първите букви от нашите имена „ГО и МИ”. Подпъхнахме го в бутилката, но не знаехме откъде да намерим запушалка. Царевицата, която растеше наблизо, реши този проблем. Бате Ване се събуди и се ядоса, че сме му скъсали цигарената кутия. Като разбра каква е работата се засмя и каза: „Онази бутилка са намерили в корема на акула, а вашата кой знае какъв шаран ще я глътне?”
Да, ама не беше шаран. След три дни дете намира бутилката в Гърция. В посланието вътре бяхме оставили адреса ни и родителите на детето ми пратиха покана да отида в Гърция. Тук от България не ме пускаха да вървя, не можело. От полицията викат: „Мани го, това е детска работа”. Даже ме арестуваха и два дена трябваше да пиша обяснения. Полицията ме пита защо го пиша това в бутилката, защо го пускам? Както и да е, успях да замина за Гърция. Като отидох там разбрах, че на Кресненското дефиле искали да хванат бутилката и да я счупят, но един рибар казал „Не, оставете я. Тя трябва да върви.”

Скоро от Хамбург съобщиха, че еди кой си българин е пуснал бутилка, която е намерена в Гърция. Поинтересуваха се кой съм, какъв съм.

Голям шум се вдигна тогава. Спомням си като ме писаха така по вестниците и баща ми извади една ракия от тия с топчетата отгоре, дето се натискат навътре и вика на съседа: „Идвай да пием за Гошката. Голяма работа е той, по радиото приказват за него.” Баща ми беше железар, а майка ми шивачка, домакиня. В училище бях отличник, знаменосец на гимназията. Знаех много добре латински от малък.

Приеха ме да уча медицина в София. Отпуснаха ми стипендия от фонда за „Даровити деца и юноши”. Аз нямах пари да уча. Като завърших отидох на работа на гръцката граница. Ама там никой не искаше да ходи да работи, пък и не пускаха всеки. Нашите бягаха. Пък аз работя там и не бягам. Те ми се чудят и ме питат защо. Ама защо ми е, викам. Имам си майка, имам си баща, сестра, брат и родина. За какво ми е друго? Къде да отида? Идеш там, после нямаш родина.

Д-р Икономов. Снимка: авторката

Като ерген повече от 16 години водех активна туристическа и моряшка дейност. През 1958 г. бях удостоен със званието „майстор на спорта”. Така развих уменията си като спортен лекар. Увличах се много и по пещерното лечение и подземната климатотерапия. След дълга борба в убеждаване на различни инстанции в правотата на това, с което се занимавам, успях да построя два санаториума в пещерата „Магура”. За мое разочарование трудът ми беше ограбен и с него се гордееха други хора, които не познаваха същността на пещерното лечение.  Тогава си казах: „Трябва да се отделя от тази действителност, която ме потиска със завистта, славолюбието и плагиатството на колегите в моята страна. Само далечните морски пътешествия биха възвърнали психическото ми равновесие”. И спонтанно взех решение да се пенсионирам и да тръгна на далечно плаване. Това разбира се не беше лесно. За пръв път през 1959 г. кандидатствах във Варна за лекар на океански риболовен кораб. Никой не искаше да ходи там, да е лекар. Отидат месец-два и бягат, защото не виждат бряг. Като си на кораба ловиш, събираш риба и наблизо има един голям кораб „майка”, където я оставяш и оттам я продават на различни държави. Ама си минават месеци без да стъпиш на твърда земя.

Започнах да търся подкрепата на различни ведомства и редакции, като ги запознавах с Нептуновата поща и моя бъдещ план. Никой не искаше да ми сътрудничи.  Моята цел беше да създам българска Нептунова поща, която да не отстъпва по показатели на тази от клубовете за колекционери на морски бутилки.

Първата възможност, която ми се удаде, беше да пътувам със западногермански изследователски кораб. Съпругата ми категорично ми каза да не се качвам на кораб от капиталистическа страна. Както се казва - „Всяко зло за добро”. През 1978 г. ми се удаде възможност да тръгна като корабен лекар с наш български траулер „Физалия”, който пътуваше към далечната Америка.

На 6 май 1978 г. за първи път стъпих на Нюйоркско пристанище. Не вярвах на очите си. След толкова десетилетия ми се сбъдваше една мечта. За първи път пътувах на такова далечно разстояние и по вода. Възхищавах се на изгревите и залезите от кораба, но колко зловещи бяха морските бури. Тогава, след такава буря, половината от екипажа получи морска болест, а на мен новакът – нищо ми нямаше. Като премине този ад, спокойствието на океанските води те кара да забравиш, че си бил на сантиметри от смъртта.

За пръв път започнах да хвърлям бутилки по време на прехода от Канарските острови при Африканския бряг до Ню Йорк. Така започнах осъществяването на моя план. Съобщението, което пишех беше винаги едно и също: „Мир на земята, чисти води в морета, океани. Пълна хармония между всички религии по света”. Тогава хвърлих първите 100 бутилки, на мой риск, защото помполита (б. р. - “политически наблюдател” на кораба, по време на комунизма човек от екипажа е бил натоварен с такива задачи) не даваше своето съгласие. Според него пускането на бутилки с писма, хвърлени от траулера било шпионаж! Помполитът изпрати радиограма до „Океански риболов” да бъда репатриран в България, тъй като в бутилките поставям писма, в които описвам местонахождението на българския кораб. Директорът тогава, Атанас Баев, не обърна внимание на тази радиограма, което ми развърза ръцете. Тогава секретарят на българското посолство в САЩ подчерта, че Нептуновата поща е много популярна в Америка и няма да е зле, ако и нашите моряци се запалят по нея.

После от Ню Йорк до Халифакс успях да хвърля още 100 бутилки. На остров Нюфаундленд знаеха за бутилките, които хвърлям в океана, два месеца преди да пристигна. Когато акостирахме в затворения залив, там ни чакаха от „Клуба на колекционери на морски бутилки”. Бяхме много изненадани. А риболовците ме поздравиха лично, защото се убедиха, че не е някаква детска игра.

Голяма беше радостта ни, когато ни съобщиха, че в София на 13 август 1980 г. е получена цветна картичка от Франция. Текстът е следният:

Д-р Георги Икономов. Снимка: авторката

„Бутилката е намерена на 6 август 1980 г. на един плаж от Атлантика, наименован „Пясъците Д’Олон”. Бих искал да зная откъде идва този късмет? Във ваканция съм и живея на 40 км от Париж. На 11 години съм. Пиер Глуер”

Момчето беше пратило и нашето нептуново писмо, написано върху рибен етикет. Намерената от него бутилка с писмо № 5, бяхме пуснали на 11 май в маршрута между Лисабон, Португалия и Фалмут, Югозападна Англия. Бутилката беше плавала 3 месеца.

Започнах да получавам отговори на писмата си от цял свят. Ето още някои от отговорите:

„Джордж Икономов, след обичайните поздравления, аз Ви уведомявам, че току що намерих на плажа на Бен Гуден, Южен Тунис, една бутилка, съдържаща Вашият адрес и Вашето име. Прилагам едно фотокопие от 04.08.”

„Поздрав от Англия. По време на почивката на остров Крит, ние намерихме съобщенията в бутилката от 18 април 1983 г. Ние се надяваме вие да ни пишете!”

Отговор към писмо № 2654. 02.10.1982 г.

„Беше неделя, 26.09.82 г., когато реших да се разходя по спокойния плаж в моя район в околността на Сфакс – вторият град на Тунис. Когато гледах как вълните спокойно играят, забелязах, че те си играят с малка бяло бутилка… Аз се представям - Абдалах Хамади на 25 г., директор на училище. Аз съм щастлив с това ново приятелство. Надявам се, че ще ми пишете.”

След като хвърлихме 11 111 бутилки с Нептунови послания в Средиземно море, нашето внимание се насочи към Черно море. През август проведохме серия със съветския кораб „Латвия”. Сложихме специални бланки, на които на 7 езика пишеше „МИР”. Тогава пуснахме 280 послания. Отговорът на бутилка № 205 звучеше така: „Здравейте уважаеми български другари от НРБ! Вашето послание в бутилката от 20.05.1987 г. намерихме на брега, на 3 км. От пристанището Иличовск. Аз бях в отпуск и го прекарвам на морето… Напълно поддържам и се присъединявам към вашето предложение да превърнем Черно море в море за братско сътрудничество между народите от Азия и Европа. С уважение и традиционни братски чувства дружбата между българския и съветски народи да продължим с Вас. Кривоносов Евгений Викторович, СССР.”

Професор Мутафов казваше, че Нептуновата поща има изключително значение при днешната алиенация и откъснатост. Ама днес вече нещата са други, все по-малко са хората, които правят нещо за идеята…

Българската Нептунова поща започна като детска мечта преди 78 години, но не я забравих през целия си живот. И до сега ме обвиняват, че все още се занимавам с детски игри, че те не отговарят на моята възраст. Една латинска поговорка гласи Juventus ventus, vivere labore est - Младостта отлита като вятър, трудът побеждава всичко… Сбъднах детската си мечта и се чувствам победител!”

———————————
* Нептунова поща

От Нептун - бог на морето в римската митология (аналог на бог Посейдон в древногръцката митология). Твърди се, че за първи път Нептуновата поща се прилага от грък живял край бреговете на Средиземно море, 300 г. пр. Хр. Нептуновата поща съществува, откакто има мореплаватели. Тя представлява писма в бутилка, хвърлени в морето. Този тип поща е използвана като надежден източник за съдбата на кораб или за гибелта на претърпелите корабокрушение. Към тази поща моряците прибягвали само в критични моменти, когато липсват други средства на комуникация и предаване на съобщение. Смятало се е, че съдбата на бутилките зависи от бог Нептун. Ако той е милостив, бутилката ще бъде намерена и ще достигне бряг. По-късно Нептуновата поща се използва за шпионаж. За да се справи с този проблем през 1560 г. английската кралица Елизабет I учредила длъжността „Кралски отварач на морски бутилки”.