Бил Клинтън: Как можем да помогнем на Хаити сега и в бъдеще
15 Януари 2010
Бил Клинтън*
Докато пиша тези редове все още не знам какви са щетите, причинени от земетресението, което разтърси Хаити във вторник. Но знам, че трагично голям брой хора загинаха или пострадаха, а по предварителни данни близо три милиона души - почти една трета от населението на Хаити, се нуждаят от помощ, което превръща ситуацията в една от големите хуманитарни кризи в историята на Америка.
В сряда се срещнах с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и с други ключови лидери в ООН, за да обсъдим непосредствените и дългосрочните нужди на Хаити. Тези, които още са живи под развалините, трябва да бъдат открити. Телата на загиналите трябва да бъдат отнесени. Електрозахранването трябва да се възстанови, а пътищата да бъдат разчистени. Това, от което Хаити се нуждае най-силно обаче са пари за вода, храна, подслон и основни медицински запаси, за да може да се окаже незабавна помощ на бездомните, гладните и пострадалите.
Цялата система на ООН работи усилено, за да задоволи тези нужди и да прегрупира мисията си в Хаити след срутването на нашата централа там и загубата на толкова много наши колеги. Правителството на САЩ обеща пълна подкрепа в усилията за възстановяване, също както и правителствата на много други държави. Неправителствени организации и обикновени граждани предложиха помощ. Дори малките дарения могат да бъдат от огромно значение след подобно опустошение.
След като премине кризата обаче, предстои работа за възстановяване и реконструкция. Още първия път, когато с Хилари посетихме Хаити през 1975 г. бях пленен от тази страна, пред която имаше толкова перспективи, но и толкова опасности, както и от постоянството на нейния народ въпреки потисничеството, безстопанствеността и бедността. Хаитянското правителство и гражданите, хаитянската диаспора, съседни страни и съюзници, неправителствени организации и международни групи вече се бяха ангажирали с план за дългосрочно развитие. В тези усилия ще трябва да се внесат промени заради бедствието от вторник, но те не могат да бъдат прекратени.
Като президент аз работих за прекратяването на жестоката военна диктатура в Хаити и за възстановяването на власт на законно избрания президент. Миналия юни приех ролята на специален пратеник на ООН в Хаити, за да помогна за прилагането на плана за дългосрочно развитие, като постигна увеличаване на помощта от чуждестранни правителства и частните инвестиции, и като координирам и стимулирам увеличаването на усилията на неправителствени групи с участието на повече членове на хаитянската диаспора. Тази дейност помогна за създаването на повече работни места, за по-добро образование, по-добро здравеопазване, по-малко обезлесяване и повече чиста енергия за страната, която отчаяно се нуждаеше от това.
Поставихме добро начало и преди земетресението вярвах, че Хаити е по-близо от всякога до едно по-добро бъдеще.
Въпреки тази трагедия аз продължавам да вярвам, че Хаити може да успее. Първо трябва да се погрижим за пострадалите, за загиналите, да подкрепим останалите без дом, без работа и без храна. Разчиствайки руините ние ще осигурим едно по-добро бъдеще, като изградим Хаити наново и по-качествено - с по-здрави сгради, по-добри училища и здравеопазване, с повече производство и по-малко обезлесяване, с по-устойчив селскостопански модел и чиста енергия.
За поставянето на тази основа на бъдещето на Хаити ще е необходима помощта на правителства, компании и граждани. Народът на Хаити заслужава нашата подкрепа. тези, които искат да помогнат, могат да направят дарение по линия на ООН, чрез моята фондация или с есемес с текст “HAITI” на номер 20222, с който даряват 10 долара за подпомагане на усилията на ООН. В следващите дни ще се разказват истории за загуба и за триумфа на човешкия дух. Те ще ни призоват да помогнем не само за възстановяването на Хаити, но и за превръщането му в силна и защитена нация, каквато гражданите му винаги са искали и заслужавали.
По БТА
*Бил Клинтън е 42-ият президент на САЩ и специален пратеник на ООН в Хаити.





















имало и по-зле от нас
Чича, ти само си помисли ако нас ни сполети наполовина от това на какво ще прилича БГ, с това качество на строителството. След едно такова земетресение България ще стане само географско понятие.
при такъв трус ще останат само панелните блокове строени да 1991 и мостовете/ морският ни бряг ще се покрие със строителни отпадъци
Поне ще се види че е имало и такъв, а за панелките се съмнявам.
хич не ми се ще да ти кажа - "видя ли"