Бен Нимо

Барак Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Встъпването в длъжност на Барак Обама като 44-ия президент на САЩ преди година беше посрещнато с пламенни възхвали към месията в Европа, където на него се гледаше като на идеалната противоотрова срещу омразната политика на неговия предшественик Джордж Буш. “Първо, Обама не беше Буш и високата оценка за него не на последно място отразяваше това колко много европейците презираха Буш. Второ, Обама породи високи очаквания във всички възможни посоки”, коментира Йорг Форбриг, старши научен сътрудник в Германския фонд “Джордж Маршал” - трансатлантически мозъчен тръст с централа в Берлин.

Според експерти мащабът на очакванията, общо взето, гарантира, че рано или късно Обама ще разочарова Европа. Изненадващо обаче след една година, в която той не успя да постигне особен напредък по ключови въпроси като промяната в климата, тероризма и войната в Афганистан, ореолът на Обама в Европа продължава да грее с ярка светлина. “Моето впечатление е, че той все още се ползва с висока репутация сред европейската общественост. Данните от проучванията на общественото мнение сочат, че той е възприеман като привлекателна фигура и европейците са благосклонни към неговия подход”, коментира Антъни Дворкин, политически изследовател от Европейския център за външни отношения (ЕЦВО).

Предизборните обещания на Обама бяха музика за ушите на европейците с акцента върху мирната дипломация, борбата срещу климатичните промени и затварянето на центъра за задържане в Гуантанамо. Към юни 2009 г., когато фондът “Маршал” организира анкета за мнението на европейците за Обама, изумителните 77 процента от отговорилите в Европейския съюз и Турция се обявиха в подкрепа на неговата външна политика. След този меден месец на повърхността започнаха да излизат въпроси за способността му да превърне обещанията в действия. Първо опитите на Обама да затвори лагера в Гуантанамо забуксуваха. “Обама постигна известен напредък в справянето с наследството от Гуантанамо, но има още много неразрешени проблеми”, изтъква Дворкин.

След това европейските коментатори започнаха да се оплакват, че с фокусирането си върху здравната реформа Обама е оставил настрана проблемите с промяната в климата в навечерието на решаващите преговори под егидата на ООН в Копенхаген. Този гняв се засили, след като в Копенхаген Обама сключи сделки с Китай, Бразилия, Индия и Южна Африка, но остави европейските лидери встрани от преговорите. В допълнение към това решенията му да се откаже от разполагането на елементи от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия и да изпрати още войници в Афганистан също орониха репутацията му поне сред някои от неговите наблюдатели в Европа.

Въпреки тези разочарования обаче, изглежда, европейците все още възприемат Обама като месията отвъд океана, поне засега. Доказателство за това беше Нобеловата награда за мир, която му беше присъдена само няколко дни след като той разшири ангажимента на САЩ в Афганистан. “Предвид тези разочарования съм доста изненадан от това колко дълготраен е кредитът на доверие към Обама, но съществува все по-голяма вероятност нещата да се преобърнат, когато хората видят, че очакванията им не са задоволени”, коментира Форбриг.

Засега обаче анализаторите смятат, че е по-вероятно Обама да обърне гръб на Европа, отколкото обратното. Правителството на Обама, изглежда, е разочаровано от непоследователните според него действия на Европа по въпроси като финансовата реформа и преместването на бившите затворници от Гуантанамо. “Дотук европейските държави не удовлетворяват очакванията на правителството на Обама. Според него те са слаби и разединени - готови са да говорят надълго и нашироко, но не желаят да си цапат ръцете”, писаха през ноември експертите от ЕЦВО.

Това на свой ред породи опасения, че Обама ще потърси чуждестранни съюзници другаде. “Голямото опасение сред европейските политически елити е, че Обама изглежда загърбва Европа”, смята Дворкин. А докато европейските политици не желаят да се ангажират с политическите линии на САЩ, които може да се окажат непопулярни сред техните избиратели, изглежда по-вероятно на американския месия да му писне от европейските му последователи, отколкото на тях да им омръзне от него. “Възхищението на европейската общественост би имало значение за Обама само ако доведе до материална и политическа подкрепа от европейските правителства. Ако тази подкрепа не се появи, правителството на Обама вероятно ще продължи напред в духа на израза “или сте с нас, или сте без значение”", коментира Форбриг.

По БТА