Веднага след президентските избори в Хърватия на 10 януари авторитетният италиански вестник “Кориере дела Сера” публикува интервю с новоизбрания президент Иво Йосипович, който предвижда евентуално прекратяване на съдебната битка между Хърватия и Сърбия пред Международния съд в Хага по взаимни обвинения в геноцид. Победителят социалдемократ, чиято кандидатура залагаше на платформа в подкрепа на законността и европейската интеграция, се опита да уталожи напрежението между своята страна и съседна Сърбия, заявявайки, че ако Сърбия изпълни исканията на Хърватия, “няма да има повод да продължаваме (със съдебния иск)”.

Жалбата на Хърватия срещу Сърбия в Хага датира от 2 юли 1999 г. и се отнася до нарушения на Конвенцията за геноцида от армията на тогавашната Федерална република Югославия и престъпления срещу етническото хърватско население. Международният съд отхвърли предварителните възражения на Сърбия на 18 ноември 2008 г. Сърбия от дълго време настоява Хърватия да оттегли жалбата си и да потърси решение на проблемите, свързани с гражданските войни на Балканите, извън съдебната зала. “Сърбия смяташе преди и все още смята, че винаги е по-добре всички конфликти от войните през 90-те години да се решават с извънсъдебни процедури, с мирни средства. За такъв подход от страна на Сърбия обаче са необходими партньори от другата страна.” След като обаче не успя да убеди Хърватия, на 4 януари 2010 г. Сърбия също подаде жалба за геноцид срещу Загреб в Международния съд със специален акцент върху действията на хърватските сили при операция “Буря” (4-8 август 1995 г.).

Съдебното напрежение между двете страни съвсем неочаквано се уталожва с избирането на Йосипович, чийто ход изглежда още по-неочакван предвид факта, че той е един от съставителите на хърватската жалба срещу Сърбия. Сръбският президент Тадич бързо откликна на този сигнал. Той поздрави Йосипович и заяви, че Сърбия и Хърватия имат общо бъдеще в ЕС. И двете страни “играят решаваща роля в процеса на трансформиране на Западните Балкани в район на дърготрайна стабилност и устойчиво развитие”, каза той. По въпроса за съдебната жалба той подчерта, че “няма колективна вина и всеки престъпник има име и презиме. Престъпниците трябва да бъдат наказвани за престъпленията си в името на жертвите и техните семейства, и в името на помирението на Балканите.”

Нещо повече - Тадич и неговата Демократическа партия настояха за приемане в парламента на официална декларация, осъждаща клането в Сребреница през юли 1995 г. Точната формулировка на текста предизвика ожесточен политически дебат. Този ход може да се окаже още една стъпка напред в усилията за изглаждане на отношенията не само с хърватите, но и с Холандия, оставаща най-важният фактор, който може да наложи вето върху статута на Сърбия на страна-кандидат за членство заради участието на холандски военни части в операциите за прекратяване на етническото прочистване по време на балканските войни.

По БТА