Руски съвет за Афганистан
14 Януари 2010
Борис Громов, Дмитрий Рогозин*
Продължителността на операцията на НАТО в Афганистан скоро ще може да се сравни с тази на съветската намеса в тази страна. Но военните действия, които ние водихме преди 20 години, фундаментално се отличават от сегашните. Ние воювахме срещу бащите на днешните талибани лице в лице, докато западните армии предпочитат да водят боеве от въздуха. Това им позволява да запазят живота на войниците, но не предотвратява трагични грешки, които убиват и раняват мирното население.
Променила се е не само природата на войната и средствата, с които се води; променил се е целият свят. Затова не е правилно да се сравняват тези две операции от гледна точка на броя на загиналите или материалните и морални щети. Много по-актуален въпрос е разбирането на политическите последствия от този конфликт за НАТО, сигурността на западния свят и бъдещето на Централна Азия. Поради всичко това е необходимо НАТО да държи на ангажимента си в Афганистан.
Неотдавна в Европа прозвучаха многочислени призиви да се съкрати колкото е възможно по-скоро присъствието на командваните от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан ИСАФ. Аргументите, излагани в подкрепа на тези призиви, всъщност са едновременно пацифистки и безотговорни. Националният егоизъм на миролюбивите европейци е напълно разбираем. От Афганистан постоянно идват лоши новини - военни загуби, скандални произшествия с участието на войници от НАТО, терористични акции и страдания на мирното население.
Никой не обича лошите вести, особено когато идват от провинциите, където са разположени войниците от твоята страна. Афганистанският проблем предизвиква нарастващо раздразнение, умора и неразбиране от страна на обществеността. Освен това, състоянието на техните войски в афганистанското блато очерня имиджа на НАТО, смятаща се за “най-успешният алианс в света”.
Възниква логичният въпрос: “Защо ние трябва да участваме във всичко това?”. В същото време, когато главната сила в НАТО - Съединените щати, смята мисията си в Афганистан за жизнено важна, алиансът включва още 27 страни, някои от които се присъединиха по причини, нямащи нищо общо с демонстрацията на героизъм в далечни войни. Именно поради това операцията на ИСАФ в Афганистан е момент на истина за НАТО. Ако алиансът не изпълни докрай задачата си, взаимните задължения на 28-те страни членки ще бъдат отслабени и алиансът ще изгуби своя морален фундамент и основанията за съществуването си.
Ние много добре знаем какво се случва със съюзи, които стават безсмислени. Войната в Афганистан стана една от главните причини за разпадането на Съветския съюз. Чиновниците в Брюксел и Вашингтон, обмислящи бързодействаща стратегия за изход за мисията на ИСАФ, се занимават с разработването на план за самоубийство. Изтегляне без победа може да предизвика политическо разпадане на западните структури за сигурност.
Това тревожи Русия значително по-малко, отколкото последствията за самия регион. Изтеглянето на съветските войски от Афганистан през 1989 г. не беше позорно бягство под дюдюкането на муджахидините. Съветската армия влезе в страната, изпълни задачите си - за разлика от американците във Виетнам - и се върна в родината.
В действителност, ние бяхме първите, които защитиха западната цивилизация от атаките на мюсюлманските фанатици. Никой не ни благодари за това. Тъкмо напротив, всички пречеха на действията ни: Съединените щати, НАТО, Иран, Пакистан и дори Китай. След изтеглянето на съветските войски правителството на Наджибула, което ние оставихме в Кабул, се задържа на власт още три години.
Истина е, че съветските войски допуснаха сериозни грешки в Афганистан. Ние нямахме учители. Колко дълго би издържало днешното афганистанско правителство, ако беше оставено само да се справя с талибаните? Афганистан и съседите му ги очаква бързо изпадане в хаос, ако НАТО изтегли войските си, правейки се, че е изпълнила целите си. Изтеглянето би дало огромен стимул на ислямските бойци, би дестабилизирало централноазиатските републики и би отприщило потоци бежанци, включително хиляди към Европа и Русия.
То би станало също мощен стимул за незаконната търговия с наркотици. Производството на опиум в Афганистан през 2008 г. възлезе на 7700 тона, което е 40 пъти повече, отколкото през 2001 г., когато в страната влязоха международните сили. Ако дори присъствието на ИСАФ не можа да предотврати този бум в наркотърговията на талибаните, не е трудно да си представим до какво ще доведе изтеглянето на натовските войски.
Докато хората на Запад броят ковчезите с телата на натовски войници, пристигащи от Афганистан, нека не забравят да включат в списъка и ковчезите на американците и европейците, убити от хероина на талибаните в собствените си страни. Смъртта на Осама бин Ладен няма да доведе до “успешен край” операцията в Афганистан. Минимумът, което изискваме от НАТО, е консолидиране в страната на стабилен политически режим и предотвратяване на “талибанизацията” на целия регион.
Такава е руската позиция. Ние сме готови да помогнем на НАТО да изпълни мандата си, даден й от Съвета за сигурност на ООН. Ние сме много недоволни от капитулантските настроения, царящи в централата на НАТО, независимо от това дали се проявяват под маската на “хуманистичния пацифизъм” или прагматизма.
Ние настояваме натовските войски да останат в страната дотогава, докато не бъдат предоставени необходимите условия за създаване на стабилна местна власт, способна самостоятелно да сдържа радикалните сили и да контролира страната. Ето защо ние помагаме на НАТО, като предоставяме транзит за транспорт на товари и обучаваме персонал за Афганистан, включително служители за борба с наркотрафика.
При все това, нашето сътрудничество с НАТО е значително ограничено, тъй като ние не изпращаме в Афганистан свои собствени войски. Ние вече сме били там и не ни хареса. Едновременно с това, ние обучаваме Сили за бързо реагиране на Организацията на Договора за колективна сигурност ОДКС - тактическо съединение на елитни подразделения от Русия и нашите съюзници в Средна Азия - в случай на фиаско на НАТО.
Междувременно, НАТО трябва да се залови с изучаване на нашата война в Афганистан, по време на която Съветският съюз успя да удържи на натиска на ислямските фундаменталисти в продължение на цели десет години.
По БТА
*Борис Громов е губернатор на Московска област и е командвал 40-а армия в Афганистан. Дмитрий Рогозин е посланикът на Русия в НАТО.
 |
|
Нещо не ме стана ясно какви са точно тревогите на тези опитни експерти, страхуват се от близоста си с Афганистан или от омразата на народите от региона към Русия, която им е причинила огромни страдания...След август месец т.г. ще стане ясна ,остава ли Афганистан генератор на несигурност за Запада или не ,както и готови ли са институциите от РФ да поемат и своята отговорност като регионална сила ,застрашена от изтласкани или "спящи" досега а територията им ислямистки групи, произлизащи предимно от средноазиатски националности.
Не става дума за омраза.В Средна Азия уважават силата, а руснаците са уважавани..по тази причина. дали си чувал за Ак Паша ? През 1881 г. превзема най голямата таджикска крепост и е признат за покровител на местните народи. Свързан е и с България-решаващото му участие при Плевен решава изхода от войната . Всъщност провала на натовската мисия в Афганистан ще предизвика ефекта на доминото, което не само ще разшири географията на талибанските държави, но и ще даде в ръцете им ядрения арсенал на Пакистан.Това със сигурност ще предизвика непревидим по мащабите си конфликт с Индия / също ядрена държава / . Разбираш ли ,тъпоъгълните натовски експерти какъв мравуняк разровиха през 80-те години , когато Рамбо защитаваше "добрите" афганистанци от лошия вълк ?
Аз съм чел и за шах Аббас, но ...сега е по важно до каква степен се е уплашила руската Мечка от неизвестните след като натовци се оттеглят...
Дали щe съм прав ако кажа,4е когато си се провалил в една работа по-добре е да не даваш съвети.
Свако, бъди обективен. Доколко е провал и доколко не е - все пак три години след като си тръгнаха имаше правителство. При това когато целия Запад подкрепяше същите тези талибани срещу които сега воюва, а сега НАТО се огъва въпреки всеобщата подкрепа - май има разлика?
Свако, руснаците не загубиха в Афганистан. Оттеглиха се не защото бяха по слаби, а защото беше взето такова политическо решение . Имам познати служили по това време в Кандахар. Разказвали са ми за този период. Руснаците, за разлика от натовските солджъри, не са се опитвали да налагат някаква непозната ,за местните, политическа система . Ако си гледал "9-та рота " там има много истина за тази война.Жалко, че в щатите не са го гледали.
Да за това за 8 години СССР дава 12000 хиляди убити жертви, а НАТО до сега за 8 години 1500...
А да и да не забравяме как действа СССР-та трепане, отравяне и бомбардиране наред... поголована сеч..
Декември 1979 г. съветските войски влизат в Авганистан по "молба" на авганистанското правивителство, което се опитва да наложи някъкъв социализъм като в съседните азиатски съветски републики.Именно тази непозната за местните полити4еска система(както казваш Бора) среща яростна съпротива от местните племена.На вси4ко отгоре още първите дни съветски спец 4асти нападат президентския дворец и при атаката загива действащия президент сина му и още около 200 авганистанци от охраната.Вси4ки държави без тези от соц. лагера осъждат агресията. Провалени са олимпийските игри в Москва 1980 а след това и в Лос Анджелис 1984.САЩ и съюзниците им въоръжават муджахедините (не талибаните има разлика).След десет години война и 14000 убити съветски военнослужещи Горба4ов изтегля съветската армия. След три години авганистанското правителството подържано от СССР пада.Не съм гледал "9-рота" и нямам намерение.Художествените произведения особенно руските най 4есто са много дале4е от истината.Мир на праха на мом4етата загинали в тази безсмислена война и Бог да съди тия които бяха тръгнали да установяват болшевишки социализъм по цялото земно кълбо.