Радое Арсенич

С избирането на Иво Йосипович за нов, трети президент, Хърватия потвърди твърдата си решимост за присъединяване към Европейския съюз, към спазването и поддържането на основните европейски ценности. Това, най-кратко казано, е същността на всички коментари и анализи на убедителната победа на този професор от правния факултет и композитор в петите по ред президентски избори откакто Хърватия е независима държава.

Изборните резултати сочат, че Йосипович получи широка плебисцитна подкрепа на гражданите на Хърватия от всички политически цветове и нюанси, което местните анализатори тълкуват като триумф на този електорат, който е отвратен от управлението на Хърватската демократична общност, аферите, корупцията, престъпността, безочието, икономическия срив, непочтеността. Какво означава неговата победа за самата Хърватия, но и за нейното обкръжение, сега е основният въпрос, към който е насочено вниманието на политическите анализатори.

Първият отговор е, че нещо важно и ново все пак няма да се случи, поне в предстоящия кратък период, поради простата причина, че президентът в Хърватия не крои политиката, но все пак може да й влияе. Това най-много ще зависи от неговото лично реноме, знания и авторитет като личност. А Йосипович има всичко това и при това представлява онази възпитана, цивилизована, културна и симпатична Хърватия, което има голямо влияние върху възприятието на международните кръгове и световните лидери за някоя среда.

Професорът в Загребския факултет по политически науки Иван Гърдешич във връзка с това оценява Йосипович като “човек на точното място в точното време”. Той смята, че неговият правен опит и знанията му за правните институции добре ще дойдат на пътя на Хърватия към ЕС, докато на местен терен избирането му сигурно ще повлияе върху обновяването на разклатеното доверие на гражданите в правните институции на държавата, независимо от това, че неговите истински правомощия в това отношение са доста свити.

Президентът със сигурност не може да ходи наоколо и да арестува заподозрените за корупция или организирана престъпност, но може публично да честити на онези, които правят това. А това подтиква и останалите институции към действие и влияе на позитивната картина на правната система в обществеността, посочва Гърдешич.

Главният предизборен лозунг на Йосипович бе борбата с корупцията и организираната престъпност и то чрез връщането на доверието на гражданите в правдата и институциите на държавата. За това новият президент на Република Хърватия казва: “Борбата против корупцията и организираната престъпност трябва да се превърне в национален приоритет, не само на хартия, но и с конкретни стъпки. Заедно с почтеното правосъдие и полиция, особена роля в това трябва да получи системата за разузнаване и сигурност”.

Политическият анализатор Дамир Грубиша описва Йосипович като отворен към сътрудничество човек, за разлика от авторитарния Милан Бандич. Той е съгласен с оценките от чужбина, че неговата победа е всъщност победа на цивилизацията, умереността и интелигенцията. Неговият колега Давор Генеро забелязва между другото, че Йосипович е първият президент на Хърватия, който не вижда в президентския пост последна стъпка в своята политическа кариера. Той вероятно вижда себе си, с оглед на своето образование и влияние, в някои световни политически институции и този факт до голяма степен ще определи неговия мандат в близките години, смята Генеро.

Иво Йосипович иска и да подобри отношенията на Хърватия със съседните страни, а как ще направи това остава да се види. И тук до изражение ще дойде неговата естествена тактичност, тъй като той не е човек като своя предшественик, който “да бърка с пръст в окото на другия”, но това не означава, че ще бъде мек по въпроси, които Хърватия смята за свои жизнени интереси. Това, между другото, се прояви и по време на президентската предизборна кампания, когато в парламента гласува против споразумението, което Ядранка Косор сключи със Словения във връзка с решаването на взаимните гранични проблеми, макар че ръководството на неговата партия все пак подкрепи Косор.

Призивите към връщане на справедливостта и почтеността би трябвало да означават и това, че под този лозунг най-накрая ще дойдат и многобройните, досега премълчани военни престъпления над сръбското население в Хърватия, за които вече знае и самата хърватска общественост, както и това, че ще се създадат още по-благоприятни условия за завръщането и обезщетяването на сръбските бежанци там, където са им изпокъсани корените.

По БТА