Рос Камерън

Путин в София. Снимка: Булфото

Преди десет години през този месец Борис Елцин предаде властта над Русия на Владимир Путин. Това бе хубав ден за Русия и света. Путин е най-добрият лидер на Русия от Петър Велики насам. Западните портрети на Путин обикновено започват с “бивш агент на КГБ”, но това е подвеждащо. Като шпионин в Западна Германия през 80-те години Путин е станал свидетел на превъзходството на пазарната икономика. След революциите през 1989 г. Путин се премества в Санкт Петербург, където се присъединява към приятеля си, бившия университетски преподавател Анатолий Собчак - руския Милтън Фридман - и бива натоварен да привлича чуждестранни инвестиции в този втори по големина руски град. Когато Елцин предизвика съветските танкове в Москва през 1991 г., Собчак извърши същото геройство в Санкт Петербург. През тези критични дни, когато съдбата на Русия бе заложена на карта, Путин подаде оставка от КГБ и зае позиция срещу съветския преврат.

Путин остава с подкрепящия пазарната икономика Собчак до 1996 г., когато се премества в Москва, слага край на бунта в Чечения и през август 1999 г. става пети премиер на Елцин за 17 месеца. Четири месеца по-късно Елцин подава оставка като президент и съгласно руската конституция Путин става и.д. президент. Той насрочва избори, с което допълнително затвърждава върховенството на правото. На тях гласуват 75 процента от руснаците и Путин печели с 53 процента от гласовете измежду 12 кандидати. Четири години по-късно той бива преизбран с впечатляващите 71 процента и оттогава се радва на най-високия рейтинг от всички политически лидери в демократичния свят.

Путин наследява икономическа катастрофа. През 1998 г. Русия обяви мораториум върху плащанията на външния си дълг и рублата се сгромоляса. Първият му публичен ангажимент - да удвои производствения капацитет на руската икономика за 10 години - се посреща с насмешка, но бива изпълнен. Когато сп. “Тайм” попита Путин как един човек, прекарал живота си в КГБ, израснал в Съветския съюз, е започнал да вярва в пазарната икономика, той отвърна: “Не е нужно да си изключително интелигентен, за да видиш очевидното - че пазарната икономика има големи предимства пред ръководена от държавата икономическа система.”

В десетилетието на Путин Русия следваше съветите на Световната банка и МВФ, а средният й годишен икономически растеж беше 7 процента. Външният дълг бе изплатен предсрочно, а международните инвеститори в ценни книжа сега се оплакват от намаляването на държавния й дълг. Реалните доходи нараснаха с около 12 процента годишно. През 2001 г. Путин постигна най-желаното в прогресивната реформа - плосък данък общ доход от 13 процента, с което създаде силна мотивация за работа и същевременно понижи привлекателността на черния пазар.

Същевременно той намали корпоративния данък от 35 на 24 процента и даде избор на малките предприятия - да плащат 6 процента данък върху брутния доход или 15 процента върху печалбата. Бившият Съветски съюз сега може да се похвали с най-ниските данъци в Европа, като същевременно увеличава държавните приходи. Западни критици предсказваха, че Путин ще използва световната финансова криза като претекст да засили държавния контрол, но се случи обратното. Русия се захвана с нов цикъл от приватизации, като за продан бяха обявени 5500 държавни предприятия.

Според доклад на Световната банка “Силните краткосрочни макроикономически показатели на Русия я правят по-добре подготвена да се справи с кризата от много икономики във възход… Предпазливото фискално управление и значителните финансови резерви защитиха Русия от по-тежките последици от този външен шок.” Ценните й книжа увеличиха стойността си над два пъти миналата година, с което инвеститорите й получиха най-добрата възвращаемост от тези на всяка друга борса.

Путинова Русия въведе плаващ валутен курс на рублата и либерализира текущите и капиталовите си сметки, с което изпълни трите критерия за пълна интеграция в световните капиталови пазари. През 2000 г. руската икономика беше на 22-о място в света - сега е на седмо. Влиянието на олигарсите намаля при управлението на Путин и нарасна балансиращата сила на парламента, върховенството на закона и средна класа, която нарасна лавинообразно от 8 милиона до 55 милиона души. Живеещите под прага на бедността намаляха от 30 процента на 14 процента при неговото управление.

Елцин даде независимост на 15 бивши съветски републики и макар Путин да е възприеман като политик на твърдата ръка, империята не отвръща на удара. Джон Маккейн погрешно опита да окачестви грузинската схватка като “надигане на съветската мечка”. Южна Осетия исторически е била част от Грузия, но през съветско време населението й стана преобладаващо руско. Днес огромното мнозинство от южноосетинците искат да са част от Русия. Грузинците започнаха военно настъпление, за да си върнат Южна Осетия по време на Олимпийските игри в Пекин и Русия се възпротиви. Южна Осетия може и да е сложен случай, но сравненията с Будапеща през 1956 г. са погрешни.

Докато съветската власт репресираше всички вероизповедания, Путин спокойно носи кръст, признава, че е изучавал Библията и до голяма степен възстанови престижа на Руската православна църква. Руските медии може да са излишно пропутиново настроени, но само с минимална разлика повече или дори по-малко в сравнение с американските медии към президента Барак Обама. Печално и смущаващо е, че няколко руски журналисти бяха убити при управлението на Путин. При липсата на убедителни доказателства за противното, мога само да приема логиката на Путин, че смъртта им му е навредила повече от всичко, което биха могли да кажат или напишат за него.

Русия е най-голямата нация в географско отношение и деветата по численост на населението. Тя продължава да притежава най-голямото количество оръжия за масово унищожение. Всеки на тази планета има интерес Русия да е стабилна и благоденстваща. Изглежда Путин ще се кандидатира отново за президент през 2012 г., което е позволено от конституцията. Предвид изключителните му постижения, откакто е на власт, за мен е трудно да разбера как който и да било добронамерен човек би могъл да съжалява за продължаващото му влияние в Русия и света.

По БТА