Шлемът Pro-Neck-Tor. Илюстрация: Университет на Британска Колумбия

Ако Аертон Сена носеше на главата си от онези специални предпазни шлемове, които в момента се ползват във Формула 1, вероятно щеше да е жив до днес. Макар че много вероятно бе да остане парализиран след онази зловеща катастрофа, която отне живота му. Шлемовете не са ново изобретение, могат да се видят още по скалните рисунки в пещерите и целта им винаги е била една и съща – да предпазват главата от нараняване. И с вековете шлемовете стават все по-добри, независимо дали става дума за войнишка каска или шлем на моторист. Проблемът е, че не могат да предотвратят гръбначни наранявания, които водят до парализа. Или поне все още не могат.

Точно този проблем се е заел да отстрани Питър Криптън от Университета на Британска Колумбия, който заедно с екип от учени разработва проект за предпазен шлем, който да пази и гръбнака при челни сблъсъци. Когато човек се сблъсква челно с някакво гладко препятствие (т.е. стена, например, а не вражеско копие) при удара гръбнакът се свива от действащата върху него сила. Ако при това някой от гръбначните прешлени се измести или счупи и прекъсне деликатния гръбначен мозък, то резултатът обикновено е постоянна пълна или непълна парализа. Когато главата посреща удара под ъгъл, последствията не са толкова страшни, защото векторът на силата е плъзгащ се и не действа по същия начин на гръбначния мозък. Този ефект използват ръгбистите и състезателите по американски футбол, когато влизат в единоборства с главата напред.

„Стана ми интересно дали мога да превърна силата на сблъсъка от удар с гладък обект в сблъсък с ъгловат обект”, споделя Криптън. Така се ражда шлемът от ново поколение, наречен Pro-Neck-Tor, съставенот външна защитна обвивка, която наподобява всички известни шлемове; въртяща се вътрешна част, която плътно обвива главата и механизъм, който свързва двете части.

Ако просто го носите на главата си, вътрешната част на шлема ще си стои неподвижна до момента, в който главата ви не се удари в нещо с достатъчно голяма сила. Тогава се задейства механизмът на шлема и вътрешната му част се завърта като насочва главата по такъв начин все едно се е ударила в ъгловата повърхност а, не в плоска. Това е уникален подход, защото векове наред шлемовете просто са добавяли повече метал или друг материал върху главата в опит да я защитят, докато често това може да има дори обратен ефект при челен удар.

Питър Криптън. Снимка: Университет на Британска Колумбия

Много учени признават, че подходът на Криптън и колегите му е наистина уникален. Един от тях е и експертът по биомеханика Джон Мелвин от Мичиганския университет, който се занимава с този проблем от 40 години. „Мисля, че този подход има потенциал, но ще трябва да бъде проверен по много, много начини преди да се уверим, че този шлем е сигурен. Никой не иска да получи сериозни мозъчни травми, докато предотвратява сериозни гръбначни наранявания”, обяснява Мелвин.

Тестването на такова оборудване е проблематично, защото е много трудно да се направят изпитания без участието на живи хора. Куклите не са достатъчно добре пригодени за такива тестове, а мъртвите тела не притежават достатъчно гръбначна сила и позициониране за провеждането на валидни тестове. Оптимистичното в случая е, че при компютърните симулации триизмерните прототипи на Pro-Neck-Tor успяват да намалят силата на удара върху гръбнака почти наполовина.

Ако тестовете вървят по план, а финансирането на проекта не среща затруднения, Криптън се надява новият шлем да бъде на пазара след около три години. При това в най-различни модификации в зависимост от начина на употреба – за хокеисти, мотористи, велосипедисти и т.н. тъй като при всеки от тези спортове и хобита се получават различен тип сблъсъци и удари. Макар че за избягването на много от сблъсъците още дълго време ще отговаря онова, което се намира под шлема, а именно мозъкът.