Л. Ватикиотис

От Черно море до Адриатика политическият пейзаж на страните от Балканския полуостров продължава да е наситен с остри етнически противопоставяния и дипломатически сблъсъци. Всепризнатият факт, че черните дупки на Балканите не крият опасности от военна конфронтация, както в миналото, сега не ги прави по-малко предвидими.

13 декември бе особен ден за Сърбия, тъй като 14 години след последното пътуване на един влак, който десетилетия наред свързваше Белград със Сараево, столицата на Босна (известна още и като Европейския Ерусалим) тръгна отново по познатия си маршрут. Най-големите оптимисти искаха с този символичен акт да подчертаят края на кървавия период на подялби на Югославия и да ознаменуват началото на появилите се седем независим държави, чието обединение вече е обзето от една и съща цел: членството в ЕС. Стремеж, който се явява като панацея за уреждане на непреодолимите проблеми, пред които са изправени много държави от полуострова.

Примерът с Босна и Херцеговина е най-характерен. Продукт на Дейтънското споразумение, подписано във военната база в Охайо през ноември 1995 г., Босна и Херцеговина се превърна в безпрецедентен модел на държава. Съставена от Хърватско-мюсюлманската федерация и от Република Сръбска, тази държава, официално призната като протекторат от ООН и ЕС, в последните месеци отново се оказа в центъра на поредни преструктурирания и конституционни реформи, предложени от Вашингтон и Брюксел, които не бяха приети с особен ентусиазъм от Белград заради лансираното в тях ново преначертаване на границите.

Белград пък е инвестирал целия си дипломатически капитал в членството на Сърбия в ЕС. Единствената международна пречка, която сега се издига пред Сърбия, идва от страна на Холандия, която вини сръбската страна заради отсъствие на сътрудничество с Международния съд в Хага и заради неспособността й да залови издирвания босненския сръбски генерал Ратко Младич. Въпреки това обаче, гражданите на Сърбия, Черна гора и бившата югославска република Македония се оттърсиха от задълженията си да пътуват с визи в страните от Шенгенското пространство. Искането за премахване на визите за гражданите на Албания, Косово и Босна и Херцеговина бе отхвърлено, което даде повод Брюксел да бъде обвинен в ислямофобия.

В същото време пример за “новите нрави” в Белград бе фактът, че битката за законността на косовската независимост бе преместена в Международния съд в Хага. Крехката стабилност и отсъствието на консенсус в Косово пролича ясно на общинските избори миналата година, в което взеха участие едва 45 на сто от регистрираните гласоподаватели. Но най-лошото за косовския лидер и бивш командир на Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи не дойде от 150-те хиляди сърби, които населяват северната част на страната, а от косовските албанци, които се държат безразлично, като залагат най-вече на ежедневната битка с бедността и безработицата.

На този фон все повече процъфтяват плановете на Тирана за Велика Албания, която да обедини Косово и албанците от бившата югославска република Македония. Тирана не пропуска случай да заяви, че работи за реализиране на тези планове, както впрочем това се видя и по време на откриването на пътната артерия, свързваща Албания с Косово, на което присъства и турският премиер Ердоган. Наред с това, доколко фалшификацията на Балканите е обичана пролича и на президентските избори в Румъния. Те дойдоха след вот на недоверие на правителството и след наложено от МВФ орязване на заплатите на държавните служители, но излъчиха отново за президент десния лидер Бъсеску.

Смяната на властта пък промени и дипломатическите приоритети на България (имат се предвид енергийните проекти с Русия - бел. прев.), които надхвърлят даже географските й граници. Страната се превръща в лост за изменение на геополитическото равновесие в района в полза на САЩ.

Амбицията на гръцкото правителство е да бъде разплетена тази “дедалова” плетеница от противоречия на Балканите или поне да започне тя да се разплита с присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС до 2014 г. Това впрочем е и смисълът на гръцката инициатива, лансирана след идването на власт на новото правителство в Атина. Но една такава амбиция не бива да подценява дълбочината на сблъсъците в региона и да надценява възможността на ЕС да функционира балансирано.

По БТА, със съкращения