Една нощ в операта на Нова година
1 Януари 2010
Софийската опера прави по традиция вечерта преди полунощ на Нова година празничен концерт. Нещо подобно на концерта във Виенската филхармония на обяд на 1 януари.
И докато във Виена се събират богаташи и държавни глави, в софийската опера, освен малцина дипломати, идват 1000 души ентусиазирана публика, която едвам е отделила по 50-ина лева за билет. Телевизиите у нас не обръщат внимание на тоя концерт, да го запишат и излъчат, както във Виена.
Какво може да види в тази прекрасна вечер средният българин в операта? Няма Ивани, няма Златки. Има увертюри, арии, Верди, Росини. И бедни музиканти, балерини и певци. Както казал един среден българин, попаднал на балет – „Некви с едни фустички рип`аа, скач`аа, един фан`а една, вдиг`а я, мирис`а я, па я фърл`и.”
Леле, как не се е сетил средния българин, че от бюджета се дава по някой милион годишно, за да има такива безсмислени работи. Като си помисли човек - дали за кефа на няколко хиляди души, които ходят по няколко пъти през годината на опера, трябва да се трошат народни пари? Кога ли някое талибанско правителство ще се сети да направи съкращения и на тези излишни разходи, както за БАН?
Иначе средният българин се гордее, че българските оперни гласове са най-големите – дори при гласуването по БНТ неотдавна избра точно тях за културно достижение на века. И какво излиза – няколко хиляди слушат опера, а няколко милиона се тупат в гърдите и викат – нашите са най-големите.
И в тая гордост има една голяма несправедливост – за спорта се наливат милиони, с надежда да се тупаме в гърдите, че някой наш се е качил на почетната стълбица. А за една високоинтелектуална дейност като операта се дават трохи от трапезата и някакви ентусиасти музиканти или балерини стават виртуози, привикнали да им плащат половин заплата на полицай.
И кое дава престижа на държавата? Полицията, Златките, броят на джиповете по улицата? Или операта?
 |
|
В подкрепа на горния си постинг ви предлагам следния текст на С. Стратиев, който бихте могли да озаглавите ,както си искате >>>
Напоследък правя обратни открития. Обикновено хората откриват, че нещо има - земно притегляне, Северен полюс, атомно ядро, Америка. Аз откривам, че нещо няма. Последното ми откритие се отнася до съзнанието. И националния ни манталитет. Все очакваме да се променят съзнанието и манталитетът, за да заживеем по друг начин. Ако не по-добре - поне по-цивилизовано. Тези очаквания са безпочвени - съзнание и манталитет няма. Те са като Годо - допуска се, че съществува, но го няма. Това откритие направих на Зюдбанхоф, гара почти в центъра на Виена. Оттам тръгват автобусите за България. Прииждат от цяла Европа европейци - дрехите им европейски, куфарите им европейски, децата им европейски и те самите също европейци. Държат се като европейци мислят като европейци, усмихват се като европейци. Манталитетът им европейски и съзнанието също европейско. В момента, в който се качат в автобуса - на българска територия - европейците изчезват. От Европа ги дели само едно стъкло, милиметри, още са на европейска земя, а вече не са европейци. Вече са си това, което са - жители на познатия ни до болка Балкански полуостров. С познатото ни до болка съзнание и познатия ни до болка манталитет. Тук е и същността на откритието - защо? Защо в Германия ...още
имат един манталитет, а у нас - друг? Защо в Швейцария едно съзнание а у нас - друго? Отговорът е прост до неправдоподобност - защото съзнание и манталитет няма. Те може би идват някога, също като Годо, може би някой някъде и да ги е виждал, но първите петдесет-сто години ги няма. Има закони, силно организирана държава и безпощадно преследване на всеки, който нарушава законите. Това е. Нищо не е оставено на съзнанието, нито пък на манталитета. Ефикасна и педантична полиция, високоразвито гражданско общество, правосъдие, което не прави изключение за никого. Всяко нарушение, дори и най-дребното, се наказва. Когато това работи петдесет години, започва да се оформя така нареченият немски манталитет или швейцарско съзнание. Попаднал в него, българинът като високоорганизирана и много гъвкава материя моментално се ориентира и няма проблеми. Играе според правилата на играта и в повечето случаи печели. Той е доказал свърхестествената си адаптивност със собственото си оцеляване на място, където въобще не може да се оцелее - Балканите. Затова може всякак - може със съзнание и с манталитет, може и без съзнание и без манталитет. Може с немски манталитет, може и с български манталитет. Всичко зависи от правилата на играта и дали изобщо има правила. Или е един съзнателно поддържан юруш, където със съзнание и с манталитет може само да си умреш от глад.
гледал съм интервю, навремето с гена(когато с мощния си глас разтресе студиото на всяка неделя с "обичам ги бееее ,тия силни мъЖЖЖЖе"щангистите ни)/ та в интервюто тогавашната ни прима, обясни че антропологията на българския череп, създава акустика за отлично оперно пеене/ нещо като цигулките страдивариус/ както биха се изразили макетата - татарски черепи
Анонимен #52 -
По повод операта. Никой от критикарите ми не забеляза, че същността на репликата ми беше, че операта Мога само да изпитам известно морално удовлетворение от доказателството колко верни е било подозрението ми.
50,51 и 52 са мои постинги,просто използвах отделно чуждия/ но Стратиев/ текст...
За съжаление се налага да противореча на Стратиев. Мисълта му не е лоша, но има един дребен каламбур, с който той сам опрпвергава тезата си. От една страна: (Подчертаното е от мен) От друга: И как се гради високоразвито гражданско общество без манталитет? Тук е и противоречието. За съжаление и г-н Стратиев очевидно е прекарал твърде дълго време в развития социализъм, за да осъзнае необходимостта от едното за постигане на другото.
И една година е много ,да изживееш като интелектуалец в "зряло,социалистическо общество", това е безспорно за всички освен "дежурната стая" и sk-то, НО ,всички освен таяпасмина бихме могли да се солидаризираме с него,нали...