Един очевидец разказва: Какво се случи в Копенхаген и какво скриха медиите
4 Януари 2010
Конференцията на ООН за климатичните промени в Копенхаген предизвика недоволство от страна на граждански и неправителствени организации от цял свят. Докато в сградата на Бела център световните лидери се мъчеха да достигнат споразумение, хиляди демонстранти излязоха по улиците на града с плакати, приканващи към по-голяма отговорност към планетата, на която живеем. Сред демонстрантите имаше и хора от България, решени да изразят собствените си позиции и да се включат в битката за едно по-екологично бъдеще. Една от тях е 26-годишната Вера Петканчин, която работи в сферата на образованието и е природозащитник-доброволец. Заедно с още осем поддръжници на зелената идея Вера заминава за Копенхаген и попада в центъра на събитията, развихрили се там в средата на декември. По-долу публикуваме нейния разказ за Копенхагенската среща, шествията по улиците на града, сблъсъците с полицията и усещането, че можеш да промениш света.
Отидохме в Копенхаген общо девет души като представители на неправителствения сектор и на гражданското общество в България. Искахме да покажем, че в България хората също се интересуват от промените в климата и че смятаме, че това е най-важният въпрос и най-голямото предизвикателство, което стои пред човечеството в момента. Преди около 3 месеца получихме един препратен имейл, че представители на България от неправителствените организации могат да се регистрират, за да отидат на конференцията в Копенхаген като наблюдатели. Има една организация, която дава възможност част от разходите по пътуването да бъдат осигурени на тези участници. В началото ставаше въпрос за двама души. Впоследствие установихме, че нямаме право да пътуваме със самолет - тази организация не толерира летенето, защото е силно замърсяващо околната среда. Решихме, че ако ще пътуваме с кола, така или иначе пътят, който ще изминем и горивото, което ще изразходим, е почти едно и също, както и ако наемем един бус за повече хора. В крайна сметка решихме да наемем един бус и да заминем девет души.
Тръгнахме от България на 9-и декември и на 11-и сутринта пристигнахме в Копенхаген. В града имаше десетки хиляди хора – и то само официални делегации, които участват с техни преговарящи и с държавни глави, премиери и т.н. Отделно от това всякакви представители на бизнеса, лобисти за корпорациите, неправителствени организации, обикновени хора, които просто бяха дошли там, за да участват в демонстрациите.
Знаехме предварително, че има няколко места в Копенхаген, в които могат да се настанят повече хора, примерно 1000-2000 души и бяхме заявили, че ще отидем в едното, обаче нямахме представа какво представлява мястото. Оказа се една стара изоставена фабрика, в големите халета хората си спят на пода с шалтета и спални чували. Не беше особено чисто, по-зле дори от хижа в България… Хубавото е, че ние сме свикнали да ходим по такива места и не се впечатляваме особено. Нямаше топла вода, това беше малко неприятно, защото първоначално пишеше, че ще има. Мястото се беше понапълнило, понеже на 12-и предстоеше една голяма демонстрация. И беше общо взето като дядовата ръкавичка. Имаше хора от цял свят. По такива големи срещи на ООН или на Г8 винаги има хора, които ходят и протестират, предполагам, че голяма част от тях са били такива. Имаше и други, които според мен въобще не знаеха за какво са дошли там и само пиеха. Обаче това са много хора, ти не можеш да контролираш кой ще дойде и кой няма да дойде. На няколко места в града имаше people’s kitchen – кухни на открито, където пускаш едно дарение 2-3 евро, може и нищо да не пуснеш, и си взимаш от храната, която са сготвили - изцяло органична и изцяло веган, без никакви животински съставки. Беше страшно вкусна.
През цялото време се подготвяха най-различни демонстрации и акции на неправителствени организации. Ние попаднахме в едно от местата, където две мрежи от неправителствени организации „Climate Justice Network” и „Climate Justice Action” организираха свои акции и мероприятия. Други като WWF, Greenpeace, Friends of the Earth също правят собствени неща. Но има място, където можеш да отидеш и да видиш всички акции, които предстоят.
На 12-и имаше голяма демонстрация, която бяха организирали всичките заедно, на която имаше 50-60 хиляди души. Ние си носехме от България специално приготвени транспаранти, на единия пишеше на английски „Mind Change = System Change = Climate Change” („Промяна в мисленето = промяна в системата = промяна в климата” – б.а.). На другия плакат от едната страна имаше нарисуван сив завод, от другата цъфнало дърво и пишеше „Време за избор” -„Time to choose”. Искахме да има нещо на кирилица, затова така го бяхме написали. Шествието започна от центъра на Копенхаген, от сградата на парламента и трябваше да завърши пред Бела Център, където се водят преговорите между държавите. Доста голямо разстояние се измина от началната до крайната точка през целия град. Имаше страшно много хора от самия Копенхаген или от Дания, хора със семействата си, всякакви.
Ние преминахме през цялото шествие - носехме камера и искахме да снимаме и да качим материали на нашия сайт на Коалиция За да остане природа. Всичко беше страшно позитивно, всички бяха в много добро настроение, имаше музика, самба бенд, най-различни групи и плакати – понеже промените в климата имат страшно много измерения и аспекти и всеки си има негови си лозунги. Примерно имаше някакви хора, облечени като пингвини, други протестираха срещу механизма за търговия на емисии, защото той е много спорен и т.н. Имаше един микробус, от който звучеше музика и някакви хора танцуваха върху него, като на парад в Рио де Жанейро.
По едно време малко се бяхме отдалечили и когато се върнахме обратно в шествието видяхме, че полицията е запречила едно кръстовище с полицейски коли и бусове и по средата има някакви хора, които явно ги арестуват. Бяха разделили шествието на две – едните бяха продължили по улицата, а другите не можеха да минат заради полицията и трябваше да обикалят по съседните пресечки. Всъщност това беше инцидентът, който световните медии отразиха. Но те изобщо не показаха колко беше колоритно шествието, как всички бяха позитивно настроени и никой нямаше намерение да използва агресия. Оказа се, че там някакви анархисти почнали да мятат бомбички. Аз не съм го видяла това, не съм била тогава там, обаче арестуваха хиляда човека, което според мен беше абсолютно непропорционално. Със сигурност не са мятали хиляда човека бомбички, нито пък сто, ако въобще някой е мятал. Датската полиция си призна още на следващия ден, че са прекалили малко с това. Обаче за съжаление просто в следващите дни те прекаляваха много. Защото поне според мен малко се уплашиха, че беше толкова мащабна тая демонстрация. Те очакваха да дойдат 10-20 хиляди души, а пък дойдоха 3-4 пъти повече.
В следващите дни имаше много засилен полицейски контрол. Покрай общежитието ни през цялото време минаваха патрулки, през нощта някакви хора идваха и казваха „Ставайте, обличайте се, идват полицаите!”. Всъщност нас ни претърсваха час и половина още на границата между Германия и Дания, когато влизахме с буса. Спираха всякакви, то имаше и други цели рейсове, които пристигаха с хора за демонстрациите. И всъщност почти няма шанс да внесеш оръжие. А да не говорим, че според мен у хората, които организираха демонстрации и акции, имаше някакво осъзнаване, че най-агресивната форма, до която можем да достигнем е гражданско неподчинение. В смисъл - ние няма да нападаме, нито ще бъдем агресивни, нито ще имаме оръжия, но да кажем, ако полицията ни препречи някъде пътя, ще се опитаме да продължим въпреки тях.
Имаше арести и в квартала Кристияния една вечер, което пак беше свързано с една от предстоящите през следващите дни акции и просто бяха отишли и бяха изпоарестували сума ти хора. На 16-и, преди втората акция, на която присъствахме, още докато излизахме към 6 сутринта, полицаите ни пребъркваха 15-20 минути пред общежитието. А вече като се качихме на автобуса, по едно време ни спряха и друг полицай се качи вътре и започна да проверява хората. Според мен искаха да наложат някакъв контрол. Те знаят, че един човек, даже и да носи оръжие, няма да си го сложи в раницата, преди да тръгне на акция, глупаво би било, при положение, че се знае колко са сериозни проверките. Според мен идеята беше да всяват смут и някои по-умерени хора, като разберат, че има толкова засилени полицейски мерки, въобще да не дойдат. Общо взето бяхме доста разочаровани от това. На една от демонстрациите от 500 души арестуваха 250, някои ги бяха задържали за по 2-3 часа, като двама души от нашата група. На едното момиче й бяха счупили обектива на фотоапарата.
Неприятно беше и че достъпът на неправителствени организации до сградата с преговорите беше ограничен. Трима от нас имахме акредитация с NGO Observer статус, тоест там сме като наблюдатели. С тази акредитация можехме да ходим на пресконференции, на някакви странични обсъждания, но не и на основните в пленарната зала, където се обсъждаха примерно от лидери на правителства и т.н. Трябваше допълнителна, каквато много малко хора получаваха. В деня преди демонстрацията от ООН казаха, че на 16-и ще пуснат вътре 7000 души, на 17-и хиляда и на 18-и - 90 души от неправителствените организации и просто не може да се дискутира повече. Да оставим това, че отнеха акредитациите на някои организации като Friends of the Earth, Aseed и Greenpeace, които предишните дни бяха правили някакви акции вътре.
На 16-и отидохме в Бела център, първо на среща на групата, към която бяхме акредитирани – „Focus on the global south” („Фокус върху глобалния Юг”), това са организации, които работят за климатична справедливост (т.нар. „Climate Justice”) – тоест да има равнопоставеност между развиващите се държави и развитите. Бяхме на една тяхна среща, планировъчна, преди самата акция и беше интересно, защото те имат хора, които ходят и следят преговорите, анализират ги и си правят ежедневен брифинг, в който всички се събират и всеки казва къде какво се е случило. Супердинамично е всичко, което се случва там и в някакъв момент човек може да стане разноглед. След тази среща отвън шествието беше започнало, а ние отвътре се събрахме в това голямо лоби помещение,където 500-600 човека постоянно обикалят наляво надясно, пълно е с медии и т.н. Събрахме се може би около сто души и в един момент един от хората започна да вика някакви лозунги за климатична справедливост и т.н. Самата акция се казваше „Reclaim power” – да си върнем властта. Идеята беше хората, които са вътре заедно с представители на държави и на техните делегации, които не са доволни от това как са протекли преговорите, примерно латиноамерикански, африкански, да излязат от сградата и да се съединят с хората навън. И да се проведе нещо като „People’s assembly” (народно събрание), в което да има речи и да се каже, че не сме доволни от това как големите държави водят преговорите и т.н. След като се извикаха тия лозунги, всички тръгнахме на шествие, за да излезем от сградата, което продължи може би петнайсетина минути… Всъщност това беше успешната част на акцията, защото вътре много хора ни видяха и ни питаха какво става, много медии дойдоха да снимат и ние ставахме все повече и повече.
Когато излязохме навън, обаче, полицаите не ни позволиха да се слеем с другите. Стратегията им беше да останем разделени, един вид, за да ни смачкат по тоя начин. На едно мостче те ни препречиха пътя, ние казахме, че няма да отстъпим, малко се сбутахме с тях, те удариха по 3-4 палки, избутаха ни и повече от това не можахме да направим. То беше ясно, но искахме поне да покажем, че не сме победени. После се опитахме да заобиколим от другата страна и да се присъединим оттам към демонстрацията, те там вече бяха изпоарестували доста хора, така и не разбрах под какъв претекст. Опитахме се да се присъединим, но полицаите ни казаха, че вече сме закъснели, не можело, демонстрацията имала краен час. Може и така да е било, нямам представа. Но така завърши акцията на 16-и декември.
На 17-и сутринта трябваше да си тръгнем обратно за България. Срещата на ООН приключи на 18-и през нощта, в общи линии на 19-и сутринта се е сключило Копенхагенското споразумение. Предварителните очаквания от срещата бяха много големи - лидерите на големите държави да стигнат до такова споразумение, което да е обвързващо и да съдържа конкретни ангажименти за проценти, за сваляне на емисиите и т.н. Което в крайна сметка не се случи. В един момент имаше опасност изцяло да се провалят преговорите и въобще да няма никакво споразумение. В крайна сметка все пак се подписа едно споразумение, което по-скоро дипломатически документ, не е нещо обвързващо според принципите на международното право.
Едновременно със срещата на ООН имаше алтернативен климатичен форум „КlimaForum”, организиран от 30-40 датски неправителствени организации и още толкова международни и други организации. Идеята беше там да има много лекции, дискусии, филми, артистични събития… Един вид да се търси решение за кризата с глобалното затопляне, да се представят най-различни гледни точки, хората да си изкажат мнението. Всеки можеше да отиде и абсолютно безплатно да ги слуша тия лекции, да участва в тях, в уъркшопи на най-различни теми. Имаше учени, имаше преподаватели в университети, някакви активисти, представители на места или държави, които ще бъдат засегнати най-много от промените в климата. Един ден дойде президентът на Малдивите и държа много впечатляваща реч. Малдивите са държава конгломерат от много малки островчета, които са с 1 м. средна надморска височина. Ако малко се вдигне нивото на световния океан, те ще бъдат залети. Съответно те ще бъдат първата икономика в света, която ще произвежда енергията си 100 процента и изцяло от възобновяеми енергийни източници. И те са го декларирали това нещо.
Най-важното нещо, което ние видяхме, е че климатичните промени в момента са най-глобалният проблем и че хората страшно много се интересуват от него. В България не седят така нещата в момента, сигурно си мислим, че всеки поотделно няма да го засегне тоя проблем или че ще ни подмине. Другото впечатляващо беше да се види как има някакви решения, които се предлагат и как хората по света работят и намират модели за по-устойчиво развитие. Доста хора са осъзнали, че ако всеки от нас не промени начина си на живот, може би няма да оцелеем. Видя се, че в света се формира общност от хора, които се интересуват от проблема и са готови да работят за неговото решаване.
Иска ми се в България да има повече такива хора и те всеки ден да предприемат малки стъпки в ежедневието си, с които да могат да въздействат. Иска ми се да вярваме, че това наистина зависи от нас. Да вярваме, че ако ние не купуваме евтините стоки на големите корпорации, гадната им храна, ако купуваме биологична продукция, макар и да е по-скъпа, всъщност ние ще живеем по-качествено. А и по този начин можем да въздействаме върху пазара - ще създадем търсене на една по-качествена стока и тази, която е некачествена, просто ще отпадне. Въпросът е да сме осъзнати и изборите, които правим да са съзнателни. Затова обаче трябва по-голяма информираност.
 |
|
In northeastern Asia, they are suffering the worst winter weather in six decades. According to the NOAA, from Dec. 13 to 19, below-average temperatures were observed throughout Canada, Europe, western Russia, and eastern Asia. From Dec. 27 to Jan. 2, below-average temperatures were observed over the eastern U.S., central Russia, and northeast Asia.
в Минесота имаше запланувани мероприятия за борбата срещу глобалното затопляне, но ги спряха, защото температурата падна под -35 С :)
много е лошо когато двадесет души от които нито един си няма понятие за какво става въпрос пишат щуротии и просто преливат от пусто в празно.с еколози и без еколози с гор или без гор този факт е неоспорим .някой спомена че сме в период на повишена слънчева активност която неминуемо затопля повече планетата дори и през облачната покривка .недостатъчно технически развити производства в големите по обем икономики съчетано с вулканична активност ,бури в пустините и пр. повишават запрашенноста в атмосферата,а замъсената атмосфера пречи топлината да се излъчва обратно в пространството .и глобалното затопляне е налице,а много като гор използват това за да трупат пари от лаизма на масите
Жадни за приключения и любопитни за живота и непонятните им световни механизми наивни, отегчени, безпочвени дечица с много свободно време, възможности да пътуват, контакти с медиите и амбиция да се изявят и да са в центъра на вниманието. Като ги гледам по снимките, никой от тях няма и 30. Недозрели, недорасли, вкопчили се в една единствена магическа формула, която им дава, чрез колективното повтаряне като ОМ-формула, самочувствие, че са хванали Господ за шлифера (както висят на фустата на майка си). Нямат достъп до емоциите си, до своето истинско предназначение, до индивидуалния си изказ, затова висят заедно по демонстрации на гроздове, като загубили се в гората хлапета, на конеца на преходни каузи и се надяват да бъдат обичани за саможертвата си. Нещастници.
#53 се опитва да е оригинален, но се омота като пиле в калчища в собствената си теория.
Празни и шумни събития грани4ещи с клоунада и медиен цирк.Такива групи като нашите представители-видимо хора с ограни4ени финансови възможности и недостатъ4на полити4еска грамотност,но имащи нужда от обществена активност само потвърждават този фарс.Работа на у4ените е да търсят решения на проблема,не на висшите политици които се договарят съвсем разли4ни неща на така наре4ения форум.След такива срещи народите го изпитват за десетки години напред.
Познавам почти всички, които бяха в Копенхаген. Мисля, че тъпите изказвания на коментиращите тук анонимни лица, биха били затруднени, ако имената им излязат на светло и ако застанат очи в очи срещу хората, участвали в събитията там. Е няма как едно уникално по значимостта си световно събитие да не предизвика много видове ефект – положителен, смесен и отрицателен. Това, до което аз се докоснах чрез приятелите, които бях част от това, е униклано. Фактът, че целият свят се обединява в името на един набъбващ проблем, касаещ природния баланс на планетата, на която всички живеем, е едно от най-значимите събития на световната сцена в момента. Проблем, който не е футбол, не е чалга, не е сапунка, не е дори война, а нещо ново, което обединява хората и ги кара да забравят, че са от различни страни и говорят на различни езици. Разбира се, това няма как да не отприщи обратното по посока и смисъл поведение - нали всичко в природата търси баланса си... - това са скърцащите със зъби отрицатели на нещата, каквито и да са тези неща – те провеждат импулс породен, заради самото отричане. Нуждата да наклеветиш някого, да измениш името му, да се самоизтъкнеш обяснявайки колко е зле той... ...още
Разликата от ползите на двете неща е пределно ясна: ползата от ядливата критика на самодоволни философи за нещо, което е световно значимо събитие, си е за тях самите единствено. Докато ползата от разказите от Копенхаген на хората, които бяха там, филмите и материалите, които донесоха, контактите, които създадоха, това, че погледанахме чрез какво се случва на голямата сцена, тази полза е истинска, защото е за всички, всички, всички!
Незапомнени студове и снегове затиснаха Северозападен Китай и Монголия. По-рано този месец столицата Пекин преживя най-тежкия си снеговалеж за един ден от 59 години насам. В съседна Монголия властите призоваха международната общност да им окаже помощ, тъй като в страната вилнее най-студената зима от три десетилетия.
Ех, че студ и сняг - затопляне отвсякъде, както го описаха умниците в Коменхаген... Ами ако стане още по-студено (и при нас, и в Америка,
Голяма част от климатичните промени в света се дължат на пряката намеса на човека.Това трябва да се ограничи в най добрия смисъл.В противен случай всички ще се озовем в небитието.
На седем места в България са измерени рекордно ниски температури. Живакът падна до -21,2 градуса във Велико Търново. Варненци, които не са свикнали на такъв мраз бяха изненадани тази сутрин от температура -17,8 градуса. В Ловеч е било -19,6 градуса, в Ахтопол: -13 градуса, на нос Емине -15,8 градуса, на нос Калиакра -18,2 градуса, а в Шабла -19,2 градуса.
Колкото по-студено, толкова по.малко пари в касичката на "копенхагенци" и други зелени...
Отрицателни температурни рекорди са измерени на много места в страната във вторник(26.01.2010г.). През тази нощ най-ниската измерена температура в метеорологичните станции е в Добрич - минус 25. 5 градуса, а в 17 населени места са регистрирани минусови температурни рекорди, съобщиха от НИМХ. Отрицателните температурни рекорди са отбелязани в Ахтопол, Белене, Варна, Велико Търново, Добрич, Елхово, нос Емине, Калиакра, Карнобат, Кнежа, Ловеч, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен и Шабла. В Добрич най-ниската температура на днешния ден е била минус 15.2 градуса през 1909 г. В Елхово е регистрирана тази нощ температура от минус 23.2 градуса, а през 1963 г. - от минус 20.2 градуса. В Плевен температурата тази нощ е паднала до минус 22.2 градуса, а през 1907 г. е била минус 20.6 градуса, в Русе сега е регистрирана температура от минус 21 градуса, а през 1933 г. - от минус 19.2 градуса.
Дааа виждам в Бг как се затоплихте. ха ха ха ха Активистите пак недоволни сега било много студено. И това пак било по вина на човека
изгинаха ми динозаврите
Чича, ако и птеродактилите ти почнат да примират, викни мед. сестрите от Копенхаген...
Айде не се оплаквайте.При мен си е втори месец под минус 20-25 градуса , че и до -35 стигна. А сняг си има постоянно ат края на октомври.Чак април ще му мислим за запролетяване.И кво, живота си продължава, даже е по весело.
Бора, заслужаваш медал. Не се майтапя...
по-скоро хората там заслужават финансови бонусчета от по една хилядарка , както и севлиевци- днес е измелена -29С температурка...
69-ти, не се оплаквам от финансовите стимули.
На Бората финландската заплата му е вместо бонус... Дано да са му останали финикийски знаци за дебела шуба и водка (дори и да не е Финландия), бр-р-р-р!...
За водката си много прав. Супер помага след студуване . Свиква се с този живот, особено ако сам си го избрал.
В Северна Япония падна най-голямото количество сняг от 26 години. В няколко града, сред които Ниигата, снежната покривка достигна 3 метра. Стотици жители бяха евакуирани, след като автомобилите и долните етажи от домовете им бяха затрупани. В много населени места обявиха бедствено положение
WASHINGTON -- Worst winter ever? The second blizzard in less than a week buried the most populous stretch of the East Coast under nearly a foot of snow Wednesday, breaking records for the snowiest winter and demoralizing millions of people still trying to dig out from the previous storm. Conditions in the nation's capital were so bad that even plows were advised to get off the roads, and forecasters were eyeing a third storm that could be brewing for next week.
Тази зима е най-снеговитата, регистрирана някога по източното крайбрежие. На места, като летището на Балтимор, снега надхвърли два метра. Настоящата зима отбеляза и друг рекорд - сняг падна в 49 от 50-те американски щати, като единствено изключение бяха Хаваите, отбелязва ИТАР-ТАСС. След като в началото на седмицата валя в централните и източните части на САЩ, вчера сняг покри и американският юг.
Снежната покривка в Москва достигна в понеделник сутринта рекордните за града 63 сантиметра, съобщи ИТАР-ТАСС. Предишният рекорд от 62 см е от 1966 г. Снеговалежите в Москва продължават от четири дни и навалялият сняг е средно 50 см. Снегът от улиците на руската столица се извозва денонощно, през последните дни - по над 400 000 кубика за 24 часа. От началото на зимния сезон в Москва са прибрани близо 18 милиона кубически метра сняг, много повече от средното.
Al Gore won a Nobel Prize and an Oscar for his film, An Inconvenient Truth. But in the last three months, as global warming has gone from a scientific near-certitude to the subject of satire, Gore -- the public face of global warming -- has been silent on the topic. The former vice president apparently finds it inconvenient even to answer calls to testify before the U.S. Senate. Sen. James Inhofe -- a leader of the Senate's Environment and Public Works Committee -- issued a request for Gore to come testify on global warming. In an interview Inhofe said he wants Gore to appear because "it will be interesting to ask him on what science he based his movie," a film the senator considers "science fiction." Gore has yet to respond, but that didn't prevent him from causing a stir at Apple's shareholder meeting Thursday. According to CNET, Gore was seated in the first row while several stockholders bashed his high-profile views on climate change. One reportedly said Gore "has become a laughingstock. The glaciers have not melted." Gore did not reply, and he has not commented on his blog or Twitter feed.
Силният снеговалеж в североизточна Испания, който е особено интензивен от понеделник, парализира движението на автобусите и електрическите влакове и образува огромни половинметрови преспи по улиците. Почти 220 хиляди души останаха без ток. Отменени са учебните занятия в 476 училища. Много пътища в областта Каталония са затворени, а по други има ограничения на движението. Границата между Франция и Испания също бе временно затворена вчера заради снега. Пред един от граничните пунктове са блокирани 4000 тира Необичайна гледка представляват градските плажове, покрити с дебела снежна покривка.Толкова много сняг не е валял в Барселона от 1962 г. Кметството задейства план за извънредни ситуации, изпращайки 94 контейнера, съдържащи 800 кг сол всеки, в кварталите на града.