Мравките общуват изключително чрез феромони. Снимка: Университет на Шефилд

Страхът също има мирис и именно на това се надяват британски учени, които разработват детектор, улавящ миризмата на страх. Надеждата на тайните служби по света пък е, че новото устройство ще може да открива терористи, наркотрафиканти и изобщо престъпници, които иначе изглеждат неразличими в тълпите по летищата и митническите пунктове и въобще струпвания на много хора.

Проектът се случва в City University London, а екипът на професор Тон Сун има на разположение година и половина, за да се опита да разработи устройството. Както и може да се очаква, финансирането на разработката идва от британското вътрешно министерство. Всъщност от неговия отдел за научно развитие, колкото и феодално да звучи това в някои държави.

След приключването на предварителните проучвания учените се надяват на успех в разработката на две устройства, които да могат да откриват феромона на страха в човешката пот. Едното устройство ще използва лазерно поглъщане, докато другото представлява преносим оптично-нишков инструмент. Всъщност полицията в Лондон силно се надява да може да използва новото устройство за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г., които са привлекателна мишена за всякакви маниаци и групи от тях, разпръснати във всевъзможни терористични групи по света.

Началото на проекта бе поставено през миналата година в САЩ, където учени вземат проби от начинаещи парашутисти преди първия им скок. По-късно пробите от тази пот са дадени на други доброволци, които трябва да ги помиришат сред други проби, като същевременно мозъкът им се сканира за специфични сигнали със специална апаратура.

Оказва се, че когато тези проби се смесят с потта на други хора, които не са били подложени на такива стресови изживявания, то специфична миризма по някакъв начин активира мозъчна активност именно при пробите на парашутистите. Човешкият мозък успява да разпознае миризмата на страх в потта, тоест страхът наистина мирише. Онази част на мозъка, която отговаря за страховите усещания, реагира на миризмата на онези „девствени” парашутисти, които са разбираемо притеснени преди първия си скок.

С този физиологичен феномен са свързани и надеждите на учените за създаване на системи за сигурност, които могат да откриват феромона на страха. Голямото предизвикателство пред тях обаче е да успеят да разпознават миризмата на страх свързан с криминални действия. Защото все пак, ако проверяват пътниците на летището с такъв апарат, то може да се окаже, че поне половината от тях са потенциални терористи, защото изпитват страх от летене. А пък на терориста няма да му пука от страха за летене, защото знае, че и без това след малко ще се изпари в небитието заедно с бомбата си. Но пък вероятно ще излъчва някакъв друг вид страх.

Професор Тон Сун. Снимка: City University London

Друг проблем пред мечтания от полицаите уред е свързан с всевъзможната козметика, мъжка и дамска, която поголовно използва човечеството. Освен че излъчват силен мирис, тези парфюми, дезодоранти и одеколони се смесват с потта и дават непредсказуеми комбинации от миризми, които също по някакъв начин трябвада бъдат филтрирани при сканирането.

Самата Тон Сун твърди, че такова устройство може да бъде факт в рамките на една-две години. Дори отива по-далеч, казвайки, че не вижда пречки за създаване на апарати, които разпознават и други човешки миризми – например възрастовата миризма, миризмата на човешкия пол или дори раса. Това вече наистина ще бъде мечтата на световното полицейско братство. Макар че понякога е достатъчно един клошар да мине през мястото, където е извършено дадено престъпление, за да изчезнат всякакви други миризми от него.

От друга страна ще бъде интересно да се наблюдават цивилните полицаи в Лондон след само две години, които небрежно ще се движат сред тълпата, навирайки някакви тръбички под мишниците на обилно потящи се зрители на футболен мач, например. Наистина човешките феромони са недостатъчно неизучени и това е едно съвсем ново поле за научна дейност, но пък ще е интересно какво ще покаже уредът на същия този цивилен полицай, когато съдията свирне дузпа при равен резултат две минути преди края на мача и половината запалянковци на стадиона започнат да излъчват страх, просто защото отборът им може да загуби.

Натрапва се идеята, че тогава ще трябва да се прилага познатият български метод „роднина-милиционер-роднина-милиционер” т.е. до всеки запалянко ще трябва да седи по един полицай, за да установи точно от какво го е шубе въпросния запалянко. Но това вече е въпрос на полицейски бюджет, а не на научни изследвания.