Лидерите на Европейския съюз се опитаха вчера да отклонят отправяните срещу тях критики за неуспеха на преговорите за климата в Копенхаген. ЕС пристигна на конференцията със стратегия за намаляване на парниковите емисии, която да послужи за пример на останалите, но природозащитници и индустриални организации го разкритикуваха за това, че не е успял да поведе другите страни към тази цел и в крайна сметка е завършил участието си във форума просто като зрител.

Шведският министър на околната среда Андреас Карлгрен, чиято страна е ротационен председател на ЕС, определи срещата на върха като “голям провал”, отчасти защото останалите държави са отхвърлили предложението за определяне на конкретни цели и график за подписването на обвързващо споразумение за борба с глобалното затопляне. “Беше очевидно, че САЩ и Китай не искаха повече, отколкото постигнахме в Копенхаген”. Според него провалът се дължи до известна степен на пречките, създадени от тези две страни.

В същото време спорът между Великобритания и Китай за това кой е виновен за изхода от конференцията се изостря все повече. Пекин обвини Лондон, че се е стремил да всее раздор сред развиващите се страни, но че опитите му са били обречени на провал. Изказването явно беше в отговор на коментара на британския министър на енергетиката и климатичните промени Едуард Милибанд, който разкритикува Китай, че е наложил вето върху включването на нуждата от значително съкращаване на емисиите до 2050 г. в споразумението за климата, въпреки че редица развити страни и огромно мнозинство от развиващите се държави са подкрепяли тази идея.

За разлика от много европейци, които бяха недоволни от сделката, постигната в Копенхаген, за китайските лидери това беше успех, тъй като им позволи да запазят нивото от 45 процента намаляване на интензивността на въглеродните емисии до 2020 г., за което те всъщност настояваха още от началото. В основата на спора между Китай и развитите икономики като Великобритания стои въпросът за отговорността, която носят западните държави за отделяните вредни емисии, и за централната роля на Китай и Индия като най-големите замърсители в бъдеще.

Според експерти Пекин иска да демонстрира статут на свръхсила, което предполага лидерство в съкращаването на парниковите емисии. Той обаче е поставен пред сериозна дилема, тъй като е нужно да задоволи и различните групи в страната, които смятат, че в исторически план Китай не е допринесъл кой знае колко за замърсяването на околната среда и че не е необходимо да ограничава своето икономическо развитие.

По БТА