Призракът на Сталин не иска да си тръгне
24 Декември 2009
Генадий Бордюгов
Отдавна се знае: искаш ли да разбереш как стоят нещата в обществото, какви са неговите предпочитания и нагласи, погледни отношението му към Сталин. В бившия Съветски съюз всички републики честваха юбилеите на вожда в унисон. Идеологически калъп ограничаваше дори оформлението на изпращаните уникални подаръци - невъзможно бе да бъдат използвани в реалния живот. Но виждаме, че 120-ата (през 1999 г.) и още повече 130-ата годишнина от рождението на Сталин сочат видими различия в оценките за вожда на всички времена и народи в държавите от ОНД и Балтийския регион.
Не става дума за конкретни биографски факти, а за създавания образ, използван от политическия елит, за това как се определя мястото на спомена в пространството на националните култури. И става ясно, че комплексът, наследен от Сталин и от сталинизма, се преодолява по различен начин, често пъти доста неочаквано и противоречиво. В редица държави образът на Сталин е разположен в контекста, свързан с “войната на паметниците”. През лятото на юбилейната година беларуската левица например започна да събира средства за паметник на Сталин в Минск, за да бъде “възстановена справедливостта”. Междувременно главният архитект на Москва заяви, че трябва да бъде върнат на мястото му паметникът на Сталин, стоял във вестибюла на метростанция “Курская”, докато вождът бе жив.
В Грузия, напротив, се разгоря дискусия дали паметникът на вожда в родното му място - град Гори, не трябва да бъде преместен от площада в сградата на неговия музей. Дебатите бяха открити още миналата година от вицепремиера Берамидзе, заявил, че “в една страна - символ на свободата”, е недопустимо в центъра на някой град да има паметник на Сталин. През юли 2009 г. инициативата бе подета от неправителствени организации и експерти: “Гори не е градът на Сталин, а град на грузински герои на нашето време”. Монументът на два пъти бе атакуван от неизвестни лица. Издраскан бе с надписи “Мястото ти е в музея!”, “Махни се от пиедестала!”. Ситуацията се смекчи, щом станаха известни данни от допитване сред населението: 68,4 на сто се обявиха против събарянето на паметника, 17 на сто подкрепиха идеята, а 13,8 процента не дадоха отговор.
За обществеността в Латвия, Литва и Естония, а също и за молдовската, на преден план стоят трагичните последици от договора между Сталин и Хитлер, сключен през 1939 година. Историкът Арвидас Анушаускас, депутат от литовския парламент, заяви, че е неприемливо в Русия да се реабилитира външната политика от времето на Сталин в противоречие с решенията на Втория конгрес на народните депутати от 1989 г. (осъдил договора за ненападение между СССР и Германия, т. нар. пакт на Молотов-Рибентроп - б. р.).
През юли 2009 г. Парламентарната асамблея на ОССЕ прие Вилнюската резолюция, която осъди в равна степен нацизма и сталинизма. Документът бе подкрепен от 213 депутати измежду 320, заседавали в асамблеята. Руското външно министерство остро осъди резолюцията. Съжаление във връзка с тази акция изрази делегацията на Казахстан, представена от председателя на Сената Касимжомарт Токаев. Украйна добави нови багри в картината на юбилейната година. Атаките срещу Сталин от страна на президента Виктор Юшченко болезнено се смесиха с тенденцията името на вожда на всички народи да се използва в кампанията за избори на нов държавен глава.
През май украинската служба за сигурност образува по поръчение на Юшченко “дело” за гладомора, без да забележи, че това влиза в противоречие с наказателно-процесуалния кодекс на страната, който не предвижда възможност да се образуват дела срещу починали лица, заподозрени в престъпления. През юли Юшченко възложи на генералния прокурор да разгледа въпроса за образуване на наказателно дело във връзка с разпоредените от Сталин незаконни изселвания на кримско-татарския народ и на други етноси от Крим през 1944 г. На този фон лидерът на кримските комунисти Леонид Грач демонстративно, като “истински марксист-ленинец”, прие връчения му от делегация на руската компартия паметен медал “За 130-ата годишнина от рождението на Й. В. Сталин”.
Името на Сталин бе доста плоско използвано от кандидат-президента Арсений Яценюк, говорил на конференция в Ливадия против друг претендент, Виктор Янукович. А Юрий Ключковски, депутат от “Наша Украйна” във Върховната рада, няма никакви съмнения, че страната се връща към положението от времето на Сталин, когато на избори важното бе “кой прави сметките” - ясен намек за разпространената практика да се добавят бюлетини в урните с цел постигане на желания резултат.
Властите в Русия също демонстрират непоследователност в “играта” със Сталин. За начало се опитаха да внедрят наставление за учителите, в което вождът бе представен като “ефективен мениджър”. Което се вписваше в общия тон - апология на авторитаризма, имперска държавност, направо по сталински “щастлива история”. После в учебниците се прокраднаха обяснително-примирителни интонации във връзка с ролята на сталинизма в историята на страната ни, уж вторична в сравнение с ролята на обективните обстоятелства.
Това обаче бяха палиативни ходове и надделя негативната оценка за Сталин, дадена от президента Дмитрий Медведев. А още по-рано той заяви, че възстановяването на “желязната завеса” е недопустимо, че е твърде важно в оценката за реформите да се отчита “социалната им себестойност”.
Както личи, преодоляването на сталинския плен върви нееднозначно в постсъветското пространство. Докато в едни държави образът му категорично се свързва с престъпления, в други има доста хора с патерналистко съзнание, които се позовават на него с молба да бъдат защитени от бюрократите и рушветчиите, с протест срещу последиците от кризата и от инфантилната социална политика.
Поредният юбилей сочи, че освобождаването от сталинизма е процес, зависещ до голяма степен от равнището на демокрацията и от устройството на властта. Определя го и това дали обществото се поставя на предни позиции, вместо да се имитира търсенето на опора в него. И дали точно обществото получава правото да формира управленските структури и да прави разбираем чертеж на бъдещето.
По БТА
 |
|
68,4% от населението са против събарянето на паметника? Дали пък това население не иска да бъде избито от главорез като Сталин? Много странно. Сигурен съм, че 90% от форумджиите ще обвинят тези 68% от голото и гладно население.
Ха, ха,колко много психари има по Света и у нас, с имплантирани бразите на такива сатрапи, колхознички и общи работници...
А защо? Дали хората искат да бъдат избивани от такива като Сталин, или не искат да работят по няколко месеца за жадни кръволоци без да им се плаща както е сега в България без призракът на великият Сталин, или чисто и просто не искат да гладуват и мръзнат като кучета.
На хората не им е все тая, дали ще работят за жадни кръволоци, или ще бъдат избивани от такива - опитът показва, че повечето все пак избират живота. Сталин вече си получи заслуженото място в световната история. Ще си го получи и в руската - най-късно тогава, когато не е вече необходим на слаби политици като путин и медведев за пропагандни цели.
Съгласен съм напълно с много компетентният Кобалт. Пияндето Йелцин беше силен политик а Путин е много слаб политик. Те руснаците избират слаби политици като Сталин и Путин да се чудят такива като кобалт.
сталин дори е устройвал на урко, тензухена пижама-парти
Не си създавайте идоли.Поставяте ги на пиедестали,а след това се чудим,защо сме им в краката.Никакъв е смисъла да създаваме вождизъм .Било Маркс,Енгелс,Ленин,Тодор или Обама.Не виждам подобни особи с какво ни превъзхождат,освен с алчността си за власт.Много хора са дали в пъти повече на света,но не ги величаем.И не трябва,но можем да ги уважаваме.Не са им нужни паметници.
Сега хората се връщат към такива държавни ръководители като Сталин или към пропадналия обществен строй - соц.комунизма, спомняйки си само доброто, защото животът днес и тук е отвратителен.Крайно време е продажните БГ-политици трябва да се замислят върху това.
Дам. Само тези хора, обаче, които и на времето мрънкотеха колко им е тежко. Такива хора има винаги. И навсякъде. А и статистически погледнато, точно те имат премного време за писане по форуми. Така че, сатрапът (не държавен ръководител! държавен ръководител е нещо друго) Сталин няма място в едно нормално общество.
Никой в Русия не си мечтае за Сталин.В е-вестника се публикуват всевъзможни статии ,стига да отговарят на изискванията да са антируски и да има елемент на сензация. В РФ си има компартия,за нея са гласували поне 20-25 милиона , обаче тя не участва във властта.В тази компартия си имат носталгия и спомени по бившите съветски лидери в т.число и Сталин. Но... в РФ се развива див капитализъм, никой от управляващите дори за миг не си мисли да възстанови Съветския съюз, по скоро идеята е за възвръщане на нова Руска империя. Както един белогвардеец емигрант в Прага е написал през 1930 г., че Русия е като ябълка-отвън червена, но отвътре си е бяла.
русия си чака батушка романов - царския наследник/ и като започнат едни паради: от петропавловск камчатский та до центъра на краков
Чичата, нали знаеш, че на паметника в Докторската градинка половината от имената са на поляци? Имаше скоро в една газета статия за руско-немското сътрудничество и карта на Европа от 1913 г. Тази карта е кошмарът на поляци, американци и англичани. а иемто на съюза е Геросия
Много хора си мечтаят за Сталин и неговото време, но не се притеснявайте, това е само мечта. То няма да се върне, по простата причина, че милиардерите няма да разрешат. Преди мнозинството с пушки в ръце имаше надмощие. Сега срещу модерните оръжия мнозинството е една нула. Роботите ще изместят тълпата от производството и тя ще стане ненужна. Раждаемоста ще се контролира и ще се отглеждат само слуги и роби. Ще се създадът роботи за дресировка на слугите. Роботите също могат да се използват като слуги, но е много по-приятно да се гавриш със човек, отколкото с робот.
той и мохамед отдавна се е затрил, ам я вземи чети вестници
Колко вярно! Та нали висарионович сам казвал, че струва колкото 10 милиона обикновени. Като вземе една пушка - и ето ти готово мнозинствос пушки в ръце. Този лаф го слушаме от няколко хилядолетия - все идва нещо ново да замени човека. То колела ли не бяха, парни машини ли, електричество ли. Да се чудиш как не е измряло човечеството, ами все расте и расте. Мнооого наивно...
Измирало е Кобалт и пак ще измре.