Джос Гарман, активист от Грийнпийс

Най-прогресивният американски президент за цяло едно поколение дойде на най-важната международна среща след Втората световна война и произнесе реч, толкова лишена от съдържание, че спокойно би могъл да я направи по високоговорител на някой от плажовете на Хавайските острови. Негови помощници твърдят в частни разговори, че той е нямал друг избор, защото е прекалено силна съпротивата на Капитолийския хълм срещу всяко действие, което може да изложи на опасност водещата роля на фосилните горива в американския живот.

И така, нацията, която изпрати човек на Луната, не може да прояви добра воля да защити жените и мъжете на самата Земя от последиците от икономическия модел и стил на живот, които са се превърнали в религия. И в този исторически момент китайският премиер, който е в процес на покръстване на неговата комунистическа нация в тази нова религия (капитализъм с висока консумация на въглероден двуокис) така оскърбително се нахвърля върху речта на Обама, че дори отказва да се срещне с него, оставайки нацупен в хотелската си стая, като че ли това е тийнейджърско парти, а не става дума последен опит да се спаси разпадането на собствената ни биосфера.

По-късно вечерта обаче двамата се срещат и скалъпват няколко параграфа на нещо наречено от тях “споразумение”, въпреки че в действителност то няма по-голяма стойност от автобусен билет, нито ги спира да го подпишат с голяма помпозност. След това екипът на Обама дава брифинг на пътуващите с него акредитирани към Белия дом журналисти, които разбират от глобална климатична политика, колкото ние британците от бейзбол, и ето че “Ню Йорк таймс” и Си Ен Ен обявяват “раждането на смислен договор”.

Междувременно приятел от една африканска делегация ми праща имейл, за да съобщи, че той и много други членове на Г-77 изпълват коридорите след дълга дискусия за опасното състояние на преговорите, само за да видят Обама по телевизията как оповестява, че светът е постигнал сделка. Това е първото, което чуват, но само минути по-късно, след като проучват текста, те разбират бързо, че той на практика осъжда техния континент на век на унищожителни повишения на температурите. Щабовете на европейските лидери, които знаят, че всичко това е фарс, но трябва да го представят на тяхното обществено мнение като напредък, започват да звънят на директорите на организации от гражданското общество с новината, че преговорите са голям успех. Успех ли?

Това спорумение нарушава толково много от принципите на Европа, че един честен европейски дипломат бе дори прекалено откровен и го нарече “лайняно”. А то си е така. Споразумението не само че не е добро, а е по-лошо от лошо. То не съдържа обвързващи цели, нито кога и как те ще бъдат постигнати. Няма дори декларация, че светът ще се стреми да се бори срещу покачването на глобалната температура. Единствената част от споразуменето, която изглежда разумна, бе фондът от 100 милиарда долара за глобалния климат, но сега излезе наяве, че той е сформиран на базата на сегашните бюджети без да е ясно как ще бъдат набирани нови средства и разпределяни така, че по-бедните страни да стават по-екологично чисти и да се адаптират към климатичните промени.

Разбирам, че нашите политици трябва да се усмихват и да твърдят, че е постигнат успех, защото това е единствения начин да се продължи. Стигнали сме обаче преломен момент. Ние трябва да осъзнаем мащаба на проблема и да признаем, че в същността си въглеродната криза е политическа криза. Докато политиците не признаят това, те се самозаблуждават, но заблуждават и нас.

Не всички политици заслужават укор от разтревожения свят. Нашият Ед Милибанд се бори твърдо с цената на безсънни нощи за по-добър резултат. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва предложи финансова подкрепа за останалите развиващи се страни за справяне с климатичните промени и дори предложи сравнително разумни нива за емисиите въглероден двуокис.

Европейският съюз обаче не изпълни обещанията си, САЩ не предложиха нищо, а Китай не отстъпи. Знам, че ние “зелените” сме пристрастни до немай къде. Ние използваме езика като тояга, за да насочваме вниманието към кризата, пред която сме изправени и ще чувате за това все повече през следващите дни и седмици. Но наистина не е никакво преувеличение да се каже, че резултатът от Копенгахен е исторически провал и ще остане позорно петно.

По БТА