Литовската АЕЦ. Снимка: енергияиекология

На 31 декември Литва ще се сбогува окончателно с единствената си атомна централа. Ще я затвори, за да изпълни изискванията на Брюксел. Обхваната от тежка икономическа криза, тя ще трябва да понесе и предстоящото поскъпване на тока заради спирането на АЕЦ.Вторият реактор от централата, чиито два червено-бели комина се извисяват сред източните равнини на малката балтийска страна, ще бъде изключен само час, преди да удари полунощ.

Първият реактор на обекта, осигурявал навремето близо 90 на сто от електрическото потребление на Литва, бе затворен преди пет години.„Спирането на втория реактор и закриването на централата ни натъжават, главно защото това налага да се разделим с персонала, който работи за нас двайсетина години”, заяви за АФП нейният директор Виктор Шевалдин. Руснакът е дошъл в някогашната Литовска съветска социалистическа република, за да работи като експерт, малко преди откриването на АЕЦ през 1983 г.Затварянето на втория реактор ще остави без работа хиляда души, които ще трябва да разчитат на съответните социални гаранции. „От друга страна, подготвяме спирането от години, шокът не е особено голям”, отбеляза директорът на АЕЦ.

С влизането в ЕС през май 2004 г. Литва се задължи да затвори централата - от същия тип като Чернобилската, чиято експлозия през 1986 г. предизвика най-страшната досега ядрена катастрофа в историята. Решение, което често се оспорва в Литва, още повече че през последните 15 години за подобряване на сигурността на АЕЦ бяха изразходвани над 800 милиона лита (231 милиона евро).Някои литовски политици съзряха тук условие, наложено от Брюксел, без да се съобрази с реалностите в страната. В парламента бяха внесени редица законопроекти с цел да бъде удължен животът на централата (за последен път през ноември т. г.), но тези опити останаха без резултат.

За да заздрави позициите си в преговорите с Брюксел, преди година Литва организира референдум по въпроса. Деветдесет и два процента от гласувалите поискаха да бъде удължен животът на АЕЦ. При всяко положение допитването бе символично от правно гледище, а резултатът - юридически нищожен, тъй като активността не достигна 50-процентния минимум.„През всичките тези години ядрената енергия бе за нас нещо естествено и невидимо. До месеци ще осъзнаем какво сме изгубили”, сподели тъжно директорът на централата.Според него, цялостният демонтаж на обекта ще продължи 25 години, колкото бе и активният живот на АЕЦ, и ще струва около един милиард евро.

След закриването й ще се наложи Литва отново да се примири с централите, работещи на газ и мазут.Остарели и почти излезли от употреба, те ще трябва занапред да работят с пълна сила, за да покриват нуждите на страната от електроенергия след 1 януари 2010 г.„Както населението, така и предприятията ще усетят, че затварянето на централата ще удари по техния джоб. От януари цената на тока за частните потребители ще нарасне с близо 30 на сто”, коментира Виолета Кливиен, анализатор от банка „Данске”.„За нас, предприятията, киловатът ще скочи с 20 на сто”, заяви за АФП Арвидас Стулпинас, генерален директор на „Путокснис”, фабрика за пластмасови изделия. Без да губи вяра в ядрената енергия, в началото на декември Литва обяви конкурс по оферти за изграждане на нова АЕЦ съвместно с балтийските си съседки и Полша.

По БТА