Украйна - "излишният трети" в Източна Европа
19 Декември 2009
Саймън Шустър
Повече от десетилетие Украйна се стреми към членство в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), обръщайки гръб на Москва в търсене на по-тесни връзки със Запада в областта на сигурността. Но след като години наред беше отблъсквана, сега Украйна изглежда като “излишния трети” в отношенията между Москва и НАТО. Преди две седмици НАТО предупреди Украйна, че трудният й път към членство ще стане още по-труден през следващата година. Ден по-късно на среща на върха в Брюксел Русия се съгласи да окаже по-голяма подкрепа на НАТО в Афганистан.
След като беше изоставена, Украйна може би ще трябва да се обърне за военна защита към Москва, а не към Брюксел, което би я превърнало в част от доминираната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС), а не от НАТО. Вярно е, че президентските избори в Украйна следващия месец определено могат да сложат край на надеждите на страната за членство в НАТО, ако победител стане по-силно ориентиран към Русия лидер, което в момента изглежда доста вероятно. Това е изумителна промяна. Преди по-малко от две години Русия заплашваше, че ще насочи ракети към Украйна, ако тя продължи да се стреми към членство в НАТО. Но сега предвожданият от САЩ алианс издига като приоритет връзките си с Кремъл и залъгва Украйна с обещания, които може никога да не изпълни. В крайна сметка в резултат на това може да се стигне до разрастване на влиянието на Русия в Източна Европа, при което ОДКС да се превърне в съвременен вариант на Варшавския договор от съветско време.
“През 1996 г., когато се съгласихме да се откажем от всичките си ядрени оръжия, НАТО се съгласи да гарантира сигурността ни. Но това още не е станало”, обясни пенсионираният генерал-майор Вадим Гречанинов, президент на Атлантическия съвет на Украйна, който консултира правителството по отношенията с НАТО. (Преди да се разоръжи, Украйна имаше третия в света ядрен арсенал след Русия и САЩ.) “Исканията се увеличават, но членството въобще не е по-близо”, каза той.
Неутралитетът и изолацията реално не са решение за Украйна. Страната е изправена пред постоянна дилема по отбраната, тъй като е “заклещена” между две свръхсили. Освен това икономиката й е в окаяно състояние, а армията й е отчайващо бедна. “Военнослужещите ни всъщност сега не могат да служат”, заяви Гречанинов, който от 90-те години е виден поддръжник на членството в НАТО. “Те изкарват караулна служба някъде за една година и после биват уволнявани, защото правителството няма пари да ги обучава за нещо друго”, каза той.
Според него надеждите на Украйна да бъде взета под крилото на НАТО са били попарени, а срещата в Брюксел не е предложила окуражителни знаци. Проектодокументът, обсъждан на срещата, предвижда НАТО да поиска Украйна да проведе още по-сериозни реформи през 2010 г. по пътя към членство, въпреки че през 2009 г. Украйна не успя да изпълни дори някои от най-основните изисквания. “Повечето скъпоструващи програми за обучение бяха отменени или отложени за следващата година”, се казва в документа, с който сп. “Форин полиси” се запозна миналия месец. Сред тях има важни военни учения като тренировъчни парашутни скокове.
“Ние просто нямаме вътрешните ресурси за осъществяването на тези реформи (за присъединяване към НАТО)”, каза директорът на Института за външна политика към украинското външно министерство Григорий Перепелица. “Вместо това ние се заплитаме в това, което преди се наричаше Варшавски договор, а сега просто се преименува на Ташкентски договор”, заяви той, като използва неофициалното име на ОДКС.
ОДКС беше основана през 2002 г. в узбекистанската столица Ташкент като опит на Русия да защити военното си влияние в бившето съветско пространство, което тя продължава да смята за свое законно притежание в геополитически план. В момента ОДКС включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан и представлява един разнороден състав, който не е особена заплаха за 28-те членки на НАТО, сред които са повечето водещи световни военни сили. Но това не пречи на ОДКС да лае, въпреки че още не може да хапе. На годишната си среща на върха в Москва миналата година тя заяви, че няма да подкрепи разширяването на НАТО на изток, като очевидно имаше предвид Украйна. “Близо до зоната на отговорност на ОДКС се развива сериозен потенциал за конфликт”, заяви организацията в официална декларация. “Членовете на ОДКС призовават страните от НАТО да преценят всички възможни поледици от разширяването на алианса на изток”, се казваше в документа.
Сега много по-вероятно изглежда разширяването на ОДКС на запад, а същевременно отношенията между Русия и НАТО процъфтяват. Дали това е съвпадение? Навярно не. На срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ през април миналата година руският президент Владимир Путин се съгласи да позволи на НАТО да превозва през руска територия доставки за войските в Афганистан. Това беше маршрут, от който САЩ отчаяно се нуждаеха, тъй като по южния коридор за доставка през Пакистан се извършваха доста нападения. Мнозина прецениха това и като подарък в знак на благодарност. Ден преди това НАТО отказа да включи Украйна и Грузия в ускорения План за действие за членство (ПДЧ), което значително щеше да улесни присъединяването им. Това позволи на Русия да се чувства спокойна за разрастването на алианса на изток.
“Дори Украйна да имаше демокрацията на Великобритания, икономиката на Германия и армията на Америка, на срещата на върха в Букурещ те пак нямаше да ни допуснат вътре, защото според Русия беше твърде рано за това”, каза председателят на комисията по отбрана към украинския парламент и бивш министър на отбраната Анатолий Гриценко. “Гласът на Русия днес не е съвесем равнозначен на вето върху решенията на НАТО, но е определящ фактор за някои от ключовите членове на алианса”, заяви той.
Разбира се, официално Украйна още е на пътя към членство, както посочи генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в петък, когато откри срещата НАТО-Украйна в Брюксел. Той обаче реши да подчертае именно трудността на пътя по-нататък. “Нужна е, разбира се, много работа, за да може Украйна да постигне амбициозните цели, които си е поставила. Съюзниците наистина очакват доста високи стандарти от Украйна във всички области на обществения живот”, каза Расмусен. Той упорито отказа да отговори на въпросите дали има някакъв краен срок за присъединяването на Украйна. Говорителят на НАТО в Брюксел Робърт Пшчел настоява, че Русия не може да попречи на амбициите на Украйна за членство в НАТО. “Имаме Съвет НАТО-Русия и комисия НАТО-Украйна. Едното определено не пречи на другото”, каза Пшчел. “Все още трябва да се свърши огромно количество домашна работа и това е дял най-вече на Украйна”, добави той.
От изток не се поставят чак толкова високи изисквания; всъщност ако утре Украйна реши, че иска да се присъедини към ОДКС, сделката може да бъде готова до месец. Главният говорител на ОДКС в седалището й в Москва Виталий Струговец каза, че вместо да поставя изисквания, организацията би помогнала финансово на Украйна да изгради своята обедняла армия въз основа на съветското въоръжение, което тя вече споделя с Русия. “С нас на Украйна няма да й се налага да прави това преструктуриране на цялата си система на отбрана и сигурност, за което настоява НАТО”, каза той, като отбеляза, че НАТО иска Украйна да разруши съветските основи на своята армия - като се започне от автоматите “Калашников” и се стигне до върха - и да ги замени със западен модел. “Ако погледнете нещата от гледна точка на цялостната сигурност, ще видите, че Украйна по принцип е много по-близо до ОДКС. Имам предвид всичко - от военното оборудване до начина на мислене на офицерския състав”, заяви той.
Украинските избиратели, които следващия месец ще гласуват за президент, изглежда са съгласни с това. Допитване на социологическата агенция “Украинска проектна система” от 26 ноември показа, че едва 12 процента от украинците подкрепят присъединяването към НАТО, 36 процента са въобще за оставане извън всякакви военни съюзи, а най-голям дял - 40 процента - заявяват, че подкрепят присъединяването към ОДКС. През юни украинският парламент създаде комисия, която да проучи сътрудничеството с предвождания от Русия блок. Комисията посети през септември Москва за среща с генералния секретар на организацията Николай Бордюжа, който изтъкна ползата от безплатното военно обучение и евтините оръжия, които Украйна би могла да получи като член ОДКС. Намиращите се в окаяно състояние украински сили за сигурност имат спешна нужда и от двете.
А изглежда, че президентските избори в Украйна следващия месец ще свалят членството в НАТО от дневния ред на правителството - може би завинаги. Засега най-могъщата сила, подкрепяща присъединяването към алианса, е украинският президент Виктор Юшченко. Но той ще се нуждае от политическо чудо, за да бъде преизбран. Неговата популярност е нищожна, а никой от основните участници в кандидатпрезидетската надпревара не е привърженик на членството в НАТО.
Сегашният министър-председател Юлия Тимошенко подкрепяше присъединяването към ЕС и НАТО по време поддържаната от САЩ Оранжева революция, която издигна нея и Юшченко на власт след масови улични протести през 2004 г. Но оттогава двамата станаха врагове, а кандидатпрезидентската кампания на Тимошенко се съсредоточи върху уреждането на отношенията с Русия. За тази цел през последната година тя изгради силни връзки с Путин най-вече благодарение на кризата с природния газ, която влоши отношенията между двете страни и прекъсна газовите доставки за Европа през януари. Изглежда двамата министър-председатели винаги успяват да разрешат или да предотвратят тези газови спорове, когато Тимошенко отиде да се срещне с Путин в Русия, като последното й посещение беше на 19 ноември в Ялта.
По ирония на съдбата основният кандидат в надпреварата е Виктор Янукович - същият политик, когото Путин открито подкрепяше на опорочените избори през 2004 г. и чийто глас беше заглушен от Оранжевата революция на Юшченко и Тимошенко. Сега той уверено води в социологическите проучвания и въпреки че не е изказвал явна подкрепа за членството в ОДКС, доста силно намекна за своите предпочитания в коментар по телевизията миналия месец. “Ние сме заобиколени от силни държави. Естествено, става въпрос най-вече за Русия, а също и за други евразийски страни, които биха желали Украйна да е стабилна държава и надеждно звено от система за колективна сигурност”, каза той.
По БТА
 |
|
Според мен Украйна е много важна от геополитическа позиция и като човешки и природни ресурси държава в Европа и от преминаването й изцяло и пълно на станата на ЕС и НАТО ще е победа за Западната цивилизация...
И за слепеца е ясно,че Украйна ще се върне там,където и е мястото - във вековният съюз с Русия и другите държави от бившата Руска империя.Но вече нещата са други.Русия ще помогне за изправяне на Украйна на крака,ще й достави нови и познати ефективи в отбраната,ще финансира Украйна с милиарди,ще изчезнат последните недоразумения с доставкоте на газ и петрол.Украйна ще получи поръчки за своята огромна промишленост,защото тя си остава най-индустриалнта държава от бившият СССР.Украйна ще спре да гладува.Въобще ще си пасне като дялан камък в ОНД.От друга страна Украйна вече няма да бъде обект на намеса от страна на Русия в нейните вътрешни работи - тя ще бъде един от членовете на ОДКС като равноправен член.Украинският народ само ше спечели от това.Отново ще намери своите братя и ще заживее спокойно и предвидимо,без да участва в противоестествени военни съюзи като НАТО.Такива като Урко така и не могат да разберат елементарни неща.Но какво да се прави - толкова му е акъла и образованието.И диагнозата също.
Оооо, №2 -рото пак изпя рускфилската си честушка...Демонсрира ни неща свързани с АНАЛИТИЧНОСТ И СПИРИТИЗЪМ, станал е и ГАДАТЕЛ,браво ...а може би е някакъв прогностик от онези колегите на Меди Доганов...
Създаването на " украински народ и език " става през 19-ти век в Австро-Унгарската империя.Галичина и Волинската област/днешна западна Украйна/ били част от тази империя. Живеещите там славяни говорят на западно руски диалект.По вътрешни за Австро-Унгария причини ,бива създаден за тях граматика и език наречен украински, в който са заложени смес от западно руския диалект на тези хора плюс полска граматика и думи.След Първата Св.Война тези части остават в полска територия и окончателно бива завършен процесът на украинизация . През социализма /след ВСВ / в Украйна живеят хора в болшинството си, чувстващи се руснаци или по скоро жители на Русия. След разпада на съюза през '93 г. започва постепенно налагане на украински език и граматика. Западно украинците практически завземат властта чрез оранжевата революция.Започва груба, нагла и тотална подмяна на история,култура, език,традиции. Руският език, явяващ се основен за над половината от населението , бива дискриминиран, дори забраняван за употреба. В Бг не се пише за това.Слугинската журналистика и политиците ни съблюдават официалните позиции на щатите и ЕС.А реалността е съвсем друга.Миналия месец социологичната агенция ГЪЛЪП прави проучване за основни неща свързани с живота в Украйна.Представителната извадка обхваща над 2000 души. Анкетата е на два езика-руски и украински. Шокиращо е , ...още
че само всеки шести анкетиран пише и отговаря в украинския вариант на въпросника.Отаналите пет човека запълват руския .Това е показателно за това, какъв език считат за свой роден и използван . В Украйна само един малоброен елит, подкрепян от запада и щатите агресивно поддържа и налага украинизацията на страната.Масата хора са свързани етнически, семейно, културно и икономически, да- икономически , с Русия.Няколко милиона украиннци са трудови мигранти в РФ. Милиарди долари биват пращани от същите тези мигранти на своите родственици в Украйна.Милиони са смесените семейства.Без руския пазар, украинската икономика е загинала. Изкуственото противопоставяне между украинци и руснаци е под максимата "Разделяй и владей ". Въпрос на няколко години е обаче,да се обединят под някаква юридическа формулировка двете държави населени с родствени народи .Показателен е общият митнически съюз на Беларус,РФ и Казахстан който на практика е стъпка към обединение.
Пенсионираните блюстители отново са на ход- псевдомонографии от реалния Гугъл-свят, миксиран с откъси от рецитали от средния соцфолклор, на заклелите се в диамата и истмата едновременно, наши съвременници...ха,ха,ха!!!
Урко, колко си жалък в своето невежество и агресивна посредственост. Присъсътвието ти тук означава само едно: българското здравеопазване не си е свършило работата.
Е то от цялта статия излиза че украйнците въртеха се въртеха и изпаднаха като мъди из съдрани гащи
шестакооо,ти быстрее се вгледай в своето нещастие и невежество щото вече не ме и разсмиваш, това тук да не ти епартийно-текезесарска вечеринка...егати и идиотите,егати...
Многоликя пак си изсра мненията напреко на аналитичния коментар на Бората. Тъпако, не всеки тук е с промит мозък като твоя. Когато фактите говорят казват че и боговете мълчат, разбира се и хората също, сал един идиот тук се намира да си отваря устата - поради нередовно лечение. Украйна, Беларус и останалите пост съветски републики имат твърде дълго общо съществуване за да може провокатори като САЩ да всеят разкол със агентите си като Юсченко. Да си чул , малоумнико за Великая Киевская Русь? Надали. Тези хора нищо не ги приобщава към западния свят - нито език, нито култура - нищо.
Само да добавя, че днешната Западна Украйна е някогашното руско Галичино-Волинско княжество. Именно там избягва бъдещият български цар Иван Асен II с брат си. С помощта на руските дружини от това и съседните му руски княжества, заедно с кумански наемници Иван Асен се връща и прогонва Борил от трона в Търново . Историята много добре е съхранила тези факти, подкрепящи тезата за де факто руската принадлежност на уж украинците. Аналогичен е примерът с македонската нация, измислена от други, а реализрана с активна сръбска намеса .
борко, иван асен 2 е дошъл от галиция ,брато/ не е бягал там/ това старо еврейско място е служело за убежище на побягнали благородници, на наемане на чужда войска за туй онуй, там се е крила челядта на страцимировци и шишмановци/ моше само е събирал лихви/ той е финансирал и похода на януш хуняди в който загива владислав ягело - варненчик, който загива просто защото е престанал да плаща/ константин и фружин от там сбират пари за метеж/ в учебниците по история са натворени всякакви други измишльотини за времена в които византия не е смеела да пръдне
Русия и Украйна са като България и Македония!И като един народ трябва да са заедно а не врагове!
Страната е част от т.нар.Ржеч посполита,или Полско-литовското царство в миналите векове,което се простира в сагашните граници на страната+Белорус.Украинският и белоруски език са почти същите като полския,докато българския е по-близък до руския.С течение на времето тази голяма Полско-литовска страна търпи удари.Наи-напред след 12-годишното владеене на Москва,руснаците успяват да ги изгонят от там.После-удари от шведите и традиционните противоречия с пруските рицарски херцогства.Наи-вече ударите се сипят преди наполеоновите воини с две последователни поделби на страната от съседите й-Австро-Унгария,Русия и вдигналата мощ Пруска държава.Последна трета поделба обезличава тази страна,като руснаците заемат Белорус,Литва и по-голямата част от Украина. Западна Украина,или както каза вече №4-Волиния и Галиция,както Северна Буковина,която е бивша руманска територия пада в Австрия(значи Черновци и околия.Междувременно Швеция с Русия мерјат дължината на мечовете си и на Полтава шведите губят.Значи Рус.затвърждава позицията си.Рус. води воини и с турците като ги изгонва от северното краибрежие на Чер.мор.
С брест-литовск.мир.договор,когато болшевиците слагат подписите и Германия се освобождава от клещите на двата фронта Украина е изцяло свободна,както и Балтииските страни,като една от тях-Литва е успяла да прилапа и Белорус в държава Литбел.Това е договора на Германското командване с Комисарите(Ленин-Троцки)-германците ги въоръжават и им помагат да вземат властта,но те трябва да подпишат мира и те,Комисарите подписват.Германска воиска остава в Украина и така гарантира Независимостта на страната.Но Германия гуви на Вердон.Победителите не признават Независимостта на Украинската Рада(техен парламент).ИНТЕРЕСНО ЗАЩО(дали още тогава,когато победителят КЛЕМАНСО,чертае новите граници в Европа,когадо УИЛСЪН не взема отношение,а плахата съпротива на ЛОЙД ДЖОРДЖ,че една разрушена,слаба Германия е еднакво опасна от една останала по-силна държава след воината.-Това подробност.В Украина воината се води всеки срещу всеки.Полската армия срещу украинците на Петлюра,сам Атаман Петлюра срещу настъпваштите руснаци,Полската армия срещу руските болшевици.В тази воина значението на Полшша за световното развитие отново е показано.Ако полската воиска някога при Виена,а и по на юг,обединена с автрииски,унгарски и други армии успя да срази отоманския нашественик,то в тоя случай,успява да спре настъпващата Червена армия на Запад-Германия,където взелите властта комунисти се нуждаят от подкрепата на събратята си.Това е историческот заначение на ПОЛША,че разби болшевиците и не им позволи да се обединят с германските комунисти(тези в Унгария беха ...още
разбити от румански воиски,а във Финландия за кратко време унищожени още в 18-та,малко след БРЕСТ-ЛИТОВСК.Столицата на Украина през цялото време е Харков,а не Киев-по понятни съображения(Харков е почти на руската граница).Та така с Украина.Много интересен остава факта,че не са признали украинското правителство на Атаман Семьон Петлюра.№4,кажи нещо за далечната източна република(Далекоизточната република,ако знаеш,де?)