БТА

Бившият премиер на Израел Ехуд Олмерт в съда. Снимка: ЕПА/БТА

Букетът от криминални обвинения срещу видни израелски лидери безусловно се превърна в най-горещата тема на израелската политика за 2009 година. За първи път в историята на еврейската държава на подсъдимата скамейка седна израелски премиер - бившият министър-председател Ехуд Олмерт. В края на август в Ерусалимския окръжен съд бе заведен обвинителен акт срещу Олмерт, срещу когото се водят едновременно три дела - за корупция, получаване на подкупи и злоупотреба със служебно положение.

На 1 септември зад затворнически решетки се оказаха двама бивши министри от правителството на Олмерт - Аврам Хиршон и Шломо Бенизри, обвинени в злоупотреба с държавни средства. През последните три месеца от 2009 година правозащитните органи засилиха натиска по делото на министъра на външните работи Авигдор Либерман, разследван за пране на пари, възпрепятстване на полицейско разследване, незаконно финансиране и неправомерно получаване на средства. По мнението на политическите наблюдатели окончателното решение по делото Либерман може да се очаква до 31 декември, когато изтичат пълномощията на правителствения юридически съветник (главния прокурор) Менахем Мазуз.

Това дело може да доведе до оставката на министъра, до сериозни кадрови промени в израелското правителство и 31 години затвор за самия Либерман. За първи път в израелската история на подсъдимата скамейка се оказа и президентът на страната. Процесът по делото на бившия първи гражданин на Израел Моше Кацав, обвинен в изнасилване и сексуален тормоз, продължава при закрити врата. Случаят Кацав нанесе непоправими щети върху международния имидж на Израел и постави началото на кризата в общественото доверие спрямо израелските политици. Израелското общество се раздели болезнено с илюзиите за безкористните водачи - идеалисти.

Отношението на обществото към съдебните разследвания и дела на висшия ешелон обаче далеч не е еднозначно. Не всички израелци бързат да осъдят “извратения президент Кацав” или “корумпирания премиер Олмерт”. Да се разбере истината при такива случаи е много трудно, тъй като в тях винаги са преплетени лични и политически интереси. За съжаление въпреки енергичните полицейски разследвания, делата срещу “скандалните” политици се проточиха по неясни причини. В израелското общество възникнаха опасения, че разследванията са инсценировка, предприета с цел да бъдат унищожени неудобните политици - сценарий, който редовно създава недоверие в съдебната система.

Скандалните дела срещу политическата върхушка в Израел преминаха на нов, по-висок етап и станаха част от усилията на съдебната система да напомни на обществото, че тя също е сила, и че с тази сила правителството трябва да се съобразява. В Израел съдът, прокуратурата и полицията непрекъснато се намесват в държавната политика, а Кнесетът (парламентът) и правителството се опитват да влияят на съдебните инстанции.

Епохата на патриарсите, генералите и безспорните авторитети отстъпи място на правителствата-еднодневки, съставени от посредствени политици, които правят всичко възможно за да запазят креслата си, пълнят криминалните хроники на жълтата преса и объркват напълно израелския идеал за съвременен водач и политик. Титлата “Главен герой в борбата с политическата корупция” за изминалата година безспорно трябва да бъде присъдена на главния прокурор Менахем Мазуз, който даде зелена светлина на всички разследвания и дела срещу водещите фигури в израелската политика и чийто мандат изтича в края на 2009 година.

Преди няколко години, когато Мазуз зае поста, той имаше вид на сив и скучен бюрократ. На практика се оказа безкомпромисен борец срещу злоупотребите във висшите ешелони на израелската власт. Въпросът е дали след него “ще настъпи потоп”, дали политиците ще си отдъхнат или ловът на грешници след лидерите ще продължи. Всеки евреин търси прошка и изкупление за греховете си в личния си разговор с Бога. Някои са спокойни в молитвите си, други не. Усещането е, че през последните години правозащитните органи в Израел засилиха натиска върху политическата върхушка на страната, ситуацията се измени и освен Бог в Израел добиха правомощия и други реални сили, които да съдят “богоизбраните”.