На Запад хората ходят на психотерапевт. В България – на врачка.
11 Декември 2009
Румен Георгиев е психотерапевт. Той е сред основателите на Българската асоциация по психотерапия и зам.-председател на управителния й съвет.
Д-р Александър Ангелов е психиатър. Дълги години работи с пациенти, които имат проблеми с наркотичните вещества и алкохола. Има специализация по психотерапия. Член е на УС на Българската асоциация по психотерапия.
- Трябва ли да си луд, за да ходиш на психотерапевт?
- Румен Георгиев: Категорично не, но някои хора така си мислят – че трябва да си ку-ку. Други, особено мъжете, си казват – как някой ще ми дава акъл, аз да не съм глупав. В по-развитите страни психотерапията е станала част от живота на хората и непрекъснато се правят различни обучения. Човек може да посети семинар за това как да се справя с детето си, което има проблеми с дисциплината, как да се разбира с партньора си при съвместно живеене. Това, което е било валидно за взаимоотношенията между мъжа и жената по времето на нашите баби и дядовци, е абсолютно неприложимо в днешно време. Митът, че любовта оправя нещата, се опровергава дори само на физиологично ниво. Периодът на влюбване трае от 6 месеца до 2 години. Хормоните ни надрусват почти като наркомани, след което нивото им спада и започваме да забелязваме недостатъците.
Връзката между мъж и жена започва, когато вече забелязваме недостатъците, но въпреки това решаваме да останем заедно. Тя няма нищо общо с филмите на Холивуд и с мита за вечната любов. Добре е младите да се научат какво да правят, когато има конфликти и разминавания, защото точно чрез тях се развива връзката. Ако няма конфликти и различия, просто няма връзка. Докато мнението е обратното – щом се караме, значи не се разбираме. И много хора си казват: „Може би не избрах правилния“, търсят други партньори и им се случва едно и също. Това не е терапия, а образование по отношение на взаимоотношенията между хората, което липсва.
- Много хора твърдят, че са влюбчиви и затова сменят партньорите - не че имат проблеми във взаимоотношенията.
- Александър Ангелов: Зависи от контекста. „Много съм влюбчив“ може да е тичане от връзка на връзка, за да си разнообразиш живота, да не се обвързваш чак толкова, да не носиш тежестите на някакъв продължителен съвместен живот, който понякога си има и суровите страни. „Много съм влюбчив“ понякога просто значи: „Тичам от приключение на приключение, защото по-добре да не се заседявам много на едно място“. Не че това винаги е осъзнато, но често т. нар. влюбчивост е свързана с незрелост и с нежелание да се поемат отговорности във връзката. Едно от нещата, които дава психотерапията, е да оцениш отношението си към това, което се случва.
- Казват, че психотерапевтът може да ти бръкне в мозъка и да ти го промие. Има ли такава опасност?
- Румен Георгиев: Поздравявам ги за вярата, която имат в мощта на психотерапевтите, но за добро или за лошо, не можем да бръкнем в ничий мозък. Едно от нещата, с които се свързва психотерапията, е хипнозата, но никой не може да накара друг човек, независимо дали е под хипноза или не, да направи нещо, което противоречи на моралните му норми. Няма как. Ако беше възможно, само казваш на пациента: „Сега отиваш, обираш банката, носиш ми парите и забравяш за всичко“, след което няма нужда да работиш.
- Хипнотизаторът не може ли да внуши на пациента си мисли, които не са негови? Примерно – че не обича да пуши цигари?
- Румен Георгиев: Първо, човек трябва да има мотивация да спре цигарите. След това вече отказването може да се улесни не само с хипноза, но и с различни други методи - изграждане на поведение, навици, хранене и др. Но не може да бъде накаран да спре цигарите, ако не иска. Такова огромно въздействие върху хората не може да се оказва. Иначе рискуваме да се превърнем в роботи в ръцете на някой психопат примерно. Ние имаме емоции, а те са автономни.
- От какво тогава са породени страхът и недоверието към психотерапевтите?
- Румен Георгиев: Хората имат всевъзможни убеждения – че има извънземни, че любовта е всичко, че само врачките и шаманите могат да им помогнат. Виждал съм заглавие във вестник: „Виден екстрасенс и психотерапевт“, а отдолу - снимка на някакъв космат мъж, гол до кръста, който си е налепил по гърдите и по корема 20 лъжици. Но е истина, че ако трябва да избират между врачката и психотерапевта, 70% от хората ще изберат врачката.
- Защо предпочитат врачките?
- Александър Ангелов: Търсят бързи решения и очакват готови рецепти.
Те си мислят, че врачката ще им предвиди бъдещето и няма нужда да полагат усилия. А това не може да стане, защото човек сам си прави живота – не му го прави врачката.
Румен Георгиев: По същата причина някои хора предпочитат да отидат на психиатър – защото ще им даде хапче, те ще го изпият и ще им светне пред очите. От това проблемите не се решават, човек вечно е в депресия и вечно взима лекарства, но му е по-лесно. Психотерапията изисква усилия, постоянство, а и средства.
- Струва ли си човек да инвестира в психотерапия?
- Александър Ангелов: Да, защото ефектът не се измерва само с пари. Това може да промени живота ти.
Румен Георгиев: А и не е толкова скъпо…
- Как вървят цените?
- Румен Георгиев: Между 20 и 30 лева на посещение.
- В интернет има оферти от типа: „65 лева за сеанс от 45 минути“?
- Румен Георгиев: Много е вероятно да става въпрос за мошеник или някой да разчита, че ще отидеш само 1-2 пъти и се опитва да ти вземе повече пари. Хората, които провеждат истинска психотерапия, знаят, че това не става за един-два пъти, а отнема месеци. Те ще определят по-поносима цена, за да могат да си свършат работата. Удоволствието на всеки професионалист е да види резултата от труда си.
- Как човек може да промени живота си с психотерапия?
- Александър Ангелов: Психотерапевтът ти дава възможност да погледнеш на проблемите си от друга гледна точка и в перспектива. Успокояваш се по отношение на проблеми, които преди си мислел за нерешими, и се стимулираш от нови възможности, които се разкриват пред теб в хода на работата. Или получаваш ново себепознание. Човек, когато се движи в ежедневното клише и стандартните социални роли, трудно излиза от тях и умората му бързо се трупа.
Психотерапията ти дава възможност да погледнеш тези роли отстрани – къде си по-ефективен, къде няма смисъл да влагаш усилия, кое е добре да развиваш в себе си. Всеки от нас изпълнява едновременно много социални роли. С времето в някои от тях настъпва еднообразие. Дори и човек да няма сериозен психологичен проблем, ако отиде на консултация, може да разбере къде прекалено се е концентрирал и на кои важни лични неща не отделя внимание. Ти може да си на върха на кариерата си, но да си лишен от личен живот. Затова и се правят много сесии за мениджъри, за хора на отговорни постове и др.
- Може ли да стане някакъв фал по време на психотерапия? Какъв е рискът?
- Румен Георгиев: Риск има, ако психотерапевтът е неопитен. Не че ще направи нещо лошо на пациента си, но може да се опитва да му помогне по неправилен начин. Например, аз съм на път да се самоубия. Това е мъчително решение и последната ми надежда е в психотерапевта. Отивам при човек, който не е опитен, и му казвам: „Омръзна ми животът, всичко е гадно и т.н.“, а той ми отговаря: „Ще се оправиш – какво толкова си се потиснал? Горе главата! Вземи се в ръце! Ето – женен си, имаш деца, работиш. Малко по-смело трябва, по-ведро да гледаш на живота – виж колко хубави неща има“. Тоест, окуражава ме като приятел. И аз си казвам: „И този не ме разбира и не знае какво ми е отвътре. Нищо че имам жена и деца - пак не ми се живее…“ И тогава може да отида и да се самоубия. Но е много рядко и това да се случи. Тоест – психотерапевтът може да не успее да помогне, ако няма опит, но вреда е изключително трудно да нанесе.
- Какво казва опитният психотерапевт на самоубиеца, вместо да го окуражава?
- Румен Георгиев: Например - че вероятно нещата при него наистина са много тежки и затова не се чувства добре. Трябва да се уважават чувствата на хората. Каквито и да са обстоятелствата в живота му, той може да се чувства добре или зле, така че терапевтът е длъжен да отговаря на емоционалното му състояние.
- Има ли минимална възраст за психотерапията? Уместно ли е например едно дете или тийнейджър да ходи на психотерапия?
- Румен Георгиев: По време на фамилна терапия идват и деца, и тийнейджъри. През пубертета за юношите най-важни са взаимоотношенията им с околните и въпросът за идентичността. Децата се тревожат – кой съм аз, харесва ли ме другият пол, готин ли
съм, какъв искам да стана. В такъв момент са подходящи превантивни сеанси, които да помогнат на юношите да се опознаят по-добре, да придобият умения да общуват. Агресията при подрастващите е проблем на тревожността. Има научно доказани методи, които помагат за намаляване на агресията в тази възраст, но те изискват време и постоянство. Затова се ядосвам понякога като видя, че по света се харчат милиони долари за безсмислени кампании срещу насилието. Примерно, четат се лекции или се организира събитие от типа – на 25-и август деца от 25 държави ще нарисуват мир. И какво става като нарисуват мир? Сигурно той настъпва на земята и край вече с агресията. Или се организира колоездачно състезание, двама човека седят на велосипеди, а над главите им пише: „Не на дрогата“. И за това са похарчени примерно 10 000 лева…
- Има ли психологични проблеми, които трябва да се решават навреме, иначе става късно (както е при някои физически заболявания)?
- Румен Георгиев: Във всеки момент от живота човек има различни проблеми. Дори да е над 80 години, той пак се тревожи как ще умре, има ли живот след това и т.н. Но за някои методи възрастта има значение – например да се работи в психоаналитичен план с по-възрастни пациенти е трудно. Но пак би могло. Зависи какво се цели. Наистина, някои методи са подходящи до определена възраст. Например - не може да прилагаш танцувална терапия на някой 85 годишен.
Психотерапията е нещо като медицината и има различни цели – краткосрочни, дългосрочни. Краткосрочната терапия е близка до съветването, така че човек може да мине с няколко сесии и дори само с една. Фобията от летене със самолет например (от която масово страдат хората), може да се преодолее с едно упражнение за десет минути. Тоест, терапията може да се състои от едно посещение или да продължи с години (ако човек е решил да си преосмисли живота, личността, възгледите, ценностната система и поведението). То е като с лекарствата – от аспирин до операция.
- Каква е разликата между психолог и психотерапевт?
- Александър Ангелов: Психологията е професия, която дава определено ниво на познание най-общо за света на човека, за взаимоотношенията между хората, за личностната структура и др. Има организационна психология, педагогическа психология и др. Стандартното психологично обучение най-общо дава възможност да оцениш някакви проблеми, ако съществуват, и евентуално да направиш консултация (което е различно от психотерапията).
Консултативната работа е свързана със съветване, което може да бъде прието или не, докато психотерапевтичната е нещо по-системно, по-сложно и продължително, в което се работи с несъзнавани проблеми и с проблеми в поведението. Част от стандартната психологична подготовка включва работа с лични проблеми, но това още не значи, че ставаш за психотерапевт.
- Кога ставаш за психотерапевт?
- Румен Георгиев: Има Българска асоциация по психотерапия, която включва различни школи и методи – арт терапия, фамилна, групова терапия, психодрама и др. Тази асоциация е член на Европейската асоциация по психотерапия, която е въвела стандарти от 1991 година.
Психотерапевтът има различна професия от тази на психиатъра и психолога. Това е немедицинска професия – вид специализация след хуманитарно или медицинско образование, за която човек трябва да е минал през специално седемгодишно обучение от 3 200 часа, разделени на блокове – теория, практика, лична терапия. Чак тогава той става правоспособен психотерапевт.
- Къде се извършва това обучение в България?
- Румен Георгиев: Различните психотерапевтични школи формират институти и извършват обученията.






















АЙДЕ ВСЕ НА ЗАПАД БИЛИ ПО ДОБРИ А НИЕ ВСЕ ЛОШИ ТЪПАНАРИ!
Ми те психоаналитиците да пресатанат самите те да се жалват от врачките и да се равняват по тях. След като народа търси врачки, а не психоаналитици, значи последните да вземат да сложат ред в собствената си градина.
въпрос на вяра и състояние...ние сме едновременно и християни и атеисти и езичници и всякакви , а болшевишкия терор направо ни изтласка в психиатрията , ЗА КАКВО СА НИ ПСИХОТЕРАПЕВТИ ,А И КЪДЕ ГИ?
Аз ям за 2-3 лв. на ден, тези ми говорят за 20-30 лв.на посещение или пък 60 лв. за 45 минути.Алоооо, хора,събудете се, тук е България, кой ще ходи на психотерапевт с месеци и какви доходи трябва да има.Българите ако имат такива доходи ще живеят щастливо до 100 г.Най-бедните са най-зле с психиката,естествено, и с целия си живот,и точно те нямат пари да ходят на психотерапия.А вие,психотерапевти,само милионери ли лекувате, защото от нас,обикновените хора,колкото и да сме зле, пари няма да видите.И как ги определяте тези цени,сума специалисти работят за 10, 20 или в добър случай за 30 лв.на ДЕН, вие да не сте богоизбрани да искате такива суми,или сте нещо повече от един физик,математик,учител и т.н.На повечето хора,прочели този материал и видели тези цени ще им се влоши психологическия статус,така че не помагате с тази статия, а дразните,разстройвате хората и правите зло.Сега ще отида при баба Пенка Врачката да ми чукне едно яйце за 50 стотинки,да се успокоя от вашите глупости.
До 4-и - защо смяташ, че ако имаш пари да си позволиш психотерапия, няма да имаш проблеми?
Смятам да предложа на уважаемите господа психотерапевти алтернативно заглавие,под което да напишат нов материал,с който ще направят добро на всички българи: "На запад вземат по 3-4000 евро заплати,затова ние суперкадърните български психотерапевти, отиваме да работим там и да се конкурираме с техните,а българите дето вземат по 150, 250 или 500 евро заплати да си ходят по врачки.Сбогом, България,отиваме в мечтания Запад при силномечтаните много евро на час".........И само да допълня,че с горния материал вбесихте много българи като мен, които са с висшо образование и работят за 450 лв.на месец.Искрено се надявам да помогнете първо на себе си,да се освободите от този божествен синдром, да слезете на Земята и да осъзнаете къде се намирате.Иначе...отивайте си на запад, прав ви път
до 5)-защото Реалиста няма пари и си мисли, че ако ги има, и всички проблеми ще му се разрешат. А те големите проблеми започват точно когато имаш много пари-например какво да правиш, че детето ти да не стане богат лигльо, как жена ти да не хукне с някой и да ти отнесе парите, къде да си вложиш парите, че да станат повече, а не да изчезнат заедно с фалирането на фирмата, в която си купил акции, и т.н. И затова всеки на запад си имал шринк(психотерапевт). Даже и който е шринк има шринк
Глупости на квадрат. Няма изследване показващо корелация между двете стойности. Но пък нашенските реалисти вече отдавна са разбрали смисъла на всичко - как така ще ги учи някой... ...защото толкова и работят. Кадърни вишисти (което при качеството на нашенските ВУЗ-ове си е жива рядкост) получават обикновенно в пъти повече - дори и в България. Тук имаме един реален пример, че дипломата не те прави специалист - нещата опират до комбинация от диплома и способности. За съжаление опитът показва, че един вишист оценен на 450 лв. много рядко струва повече. А 20-30 лева на сеанс са точната цена за българския стандарт. Просто нашенеца трябва да свикне, че качеството струва пари, а който плаща малко обикновено плаща няколко пъти и пак не стига до никъде.
То и 600 000 евро са реалната цена за едно "Бентли" дори и за България.Въпросът е как ще научите българите да дават еди-колко си пари за нещо,защото то видите ли било качествено, в контекста на българската народопсихология,коята ясно показва българина като индивидуалист,егоист,човек,който сам се оправя с всичко,знае,разбира и се учи на всичко,не може да работи в екип,мрази началници и който и да било да му дава акъл,той дава акъл и съвети, а не плаща да му ги дават,не му пука за другите и за социалното общество,няма нищо общо с култивираните западняци и ще даде 20-30 лв.за алкохол,с който целия български народ от векове си лекува "психичните" проблеми,но никога на психотерапевт.
Абе как мислиш тоя писотерапевта кви ще ги приказва кото му дойде някоя( ама така така по дебела и по грозна )и почне да му ги разправя че мъжът и изневерява Колко ли сеанса ще и дръпне и на каква цена
Вариант 1:Може да е дебела и грозна,но ако е умна и сама изкарва добри пари,ще се забавлява с по-млади и красиви мъже от нейния и хич няма да и пука за неговите изневери,в зависимост от обстоятелствата може и да се разведе. Вариант 2:Ако е на издръжка на неверния си мъж и той изкарва добрите пари,ще го цеди редовно под предтекст,че не е добре и ходи на психотерапевт/той от чувство за вина ще и ги дава да и държи устата затворена и вниманието отклонено от неговите забежки/,а тя пак ще се забавлява с по-млади и красиви мъже с неговите пари. И двата варианта не включват даване и на стотинка за психотерапевт.
Вариант 3: ако има дете (деца), развежда се и получава лъвския дял от семейните материални придобивки, адвокатът й(дори и да е посредствен, с помоща на законите, които премного толерират "слабия" пол) навира в кучи задник бившия й съпруг и той е осъден да плаща до края на живота й парична помощ за нея (а това е нещо в допълнение на паричната помощ за децата, която, за разлика от детските помощи, може да свърши чак когато тя почине ), тя има пари да се запише на пътешествие с кораба за "кугуари" (жаргон за по-възрастни жени, които имат секс с много по-млади от тях мъже), а бившия й съпруг търси средства, за да отиде при психотерапевт, защото в противен случай или ще сложи край на живота си или ще направи някоя друга беля...всъщност, от трите варианта това е най-често срещания на запад. Дори не е нужно той да й е изневерявал.
На урко ракиикин пак комунистите му виновни, че не е добре с главата
До 4 Може да ядеш за 2-3 лева,но пък сереш за цялата БГ общност,но и за едното и за другото не ти трябва кой знае каква психика-така че този въпрос не би трябвало да те засяга особенно-така видяхме че добре си подържаш първично ниво,а е добре да оставиш който може да си взима по 20лв или по 30лв,защо не и по 65лв.
[...] Интервюто е дадено за е-vestnik на 11.12.2009 [...]