Александър Подрабинек

Прочутата скулптура на Вера Мухина “Работник и колхозничка” беше монтирана отново в Москва след дългогодишна реставрация. Статуята се издига на 35-метров пиедестал според първоначалния замисъл на авторката. Снимка: Иля Варламов

Те се завръщат. И то всички заедно, цялата четворка - работникът, колхозничката, сърпът и чукът. Лицата на първите двама са монументално груби и по съветски жизнерадостни. Нищо чудно - та нали рожбите на скулпторката Вера Мухина и архитекта Борис Иофан са дошли на бял свят през славната 1937 г.

Завръщането на съветските монументални паметници е белег на времето. Или симптом на болест. Или признак на агония. Добре е поне, че властите не успяха навремето да приключат строежа на проектирания от Иофан Дом на съветите с кацнал на темето му 10-метров Ленин, заради който бе разрушен храмът “Христос Спасител” в московския район Чертолие. Инак кметът Лужков май би срутил и новопостроения храм, та да се завърне Илич и да възтържествува съветската монументална пропаганда.

На 4 декември беше открит реставрираният символ на сталинската епоха пак там, където се издигаше преди - в Общоруския изложбен център. Какво ще означава обновеният паметник за московчани, а и за цялата страна? През 1937 г., когато са го извайвали за Световното изложение в Париж, целта е била нагледно да демонстрира, че СССР е истинска работническо-селска държава. Ето вижте, значи, имаме си даже такъв паметник: работник и колхозничка, плътно долепени един до друг, помъкнали най-скъпото си - сърп и чук. А и гербът ни е украсен със сърп и чук, и знамето също.

Диктатура на пролетариата - ето държавната идея от онова време. Учените, лекарите, учителите, писателите, музикантите и всичката останала интелигенция са отпадъци на обществото, стока второ качество, която просто не заслужава ничие сериозно внимание, освен може би това на партийния агитпроп и на НКВД (съветската тайна полиция, предшественик на КГБ - б. р.). Такава е била тогава държавната идея.

Ами сега? Въплъщение на какво се очаква да станат работникът и колхозничката? Олицетворение на лужковската тъга по съветското минало? На кремълската носталгия по силната ръка? Естествено ще ни повтарят за хиляден път, че това е част от нашата история и не бива да се отказваме от нея. А тайничко ще си мислят, че не бива да се отказваме не само от символите, но и от същността на издъхналия режим. Границите между символите от миналото, преклонението пред миналото и възраждането на миналото са тъй неясни…

Обясняват ни, че паметниците уж били възстановявани в името на историческата справедливост, просто защото някога са стояли там. А защо да не възстановим заради тая “историческа справедливост” и паметника на Юда Искариотски, издигнат от болшевиките през 1918 г. в Свияжск под акомпанимента на разстрелите на местни свещеници и монахини? Богоборческата операция била осъществена от Лев Троцки, Всеволод Вишневски и Демян Бедни.

По-късно паметници на Юда като “борец срещу християнството” били построени в Козлов (днес Мичуринск), а през 1921 г. - в Тамбов. Така комунистите отбелязали потушаването на Тамбовското селско въстание от командарма Тухачевски - бъдещият съветски маршал, използвал срещу свои съотечественици отровни газове. Да възстановим ли и тези паметници? Та нали излиза, че и Юда е част от нашата история! А не може ли да повторим като “част от нашата история” и събитията около издигането им?

Днешната руска власт възстановява “историческата справедливост” единствено в рамките на съветската епоха. Властите не дават знак за някакви намерения да възстановят паметниците на Александър Втори и на Александър Трети в Москва и пред Финландската гара в Петербург, монумента, издигнат в Кострома за 300-годишнината от възцаряването на династията Романови, а и множеството други паметници от досъветското минало в цяла Русия. Защо да не възстановим стария държавен химн, да сменим днешния сталински с царския - по музика на Алексей Лвов, па макар и без текста “Боже, царя пази” на Василий Жуковски? Нима това не е част от нашата история, при това по-стара от съветската и не тъй кървава като нея?

В този избирателен подход към съборените някога паметници, в това лукаво манипулиране с “историческата справедливост” прозират простичките планове на Кремъл. Тези хора изобщо нямат уважение към историята на Русия - възстановяват само онази част от нашето минало, която искат да направят наше бъдеще.

Затова композицията на Мухина е напълно подходяща за символ на новата руска държавност. Например ако подразбираме в образите на работника и колхозничката Владимир Путин и Дмитрий Медведев. В единен порив, притиснали се тясно един до друг, те мъкнат все нагоре някаква символична властова вертикала, украсена със сърп и чук - досущ празнична елха с коледна звезда на върха й. Да вземем ли да сменим и двете орлови глави от герба на Русия с други - работническо-селски глави? Тогава паметникът ще добие особена актуалност.

По БТА