Кратката история на Лишо Пироня
14 Декември 2009
Есента бях на село, до Троян. Красиво, гората… таман се появили жълти листа…
Разходих се нагоре по една уличка към гробищата. Стари къщи, някои от тях с характерните каменни плочи на покрива, не с керемиди. И по уличката някой ми вика - Иване, Иване. Гледам - побелял старец на една пейка. Приближих се. Оказа се Лишо Пироня. Най-големият мъжкар в селото. И в региона може би. Женен 3 пъти. Има незаконно дете от циганка от близко село. Преди години на село се майтапеха - тя идва да го търси и води едно русо дете, къдраво… Няма нужда от ДНК-тест.
Лишо беше див и първичен, пиеше по кило ракия, ходеше на лов. Веднъж отишли на лов, спали някъде по Балкана наоколо, взели ракия, наклали огън. На другия ден почнали пак да пият от обяд. Лишо взел да вади див мед от една хралупа, извадил, ама пчелите го нападнали и изпожилили. И както бил пиян, се надул. Само едното око малко му се отваряше да вижда, разправяха другите. После се прибрали, той изтрезнял и на другия ден, като седнал в кръчмата да пие, пак се подул, все едно дивите пчели пак са го нажилили. Ха сега, де. Спря да пие за месеци. Всеки път като опитваше, се подуваше отново.
Както и да е.
Ожени се за една българка от близко село - на 40 км. И от време навреме нещо се ядосваше и я изгонваше при майка й в нейното село. И като се напиеше, казваше - като се напия ми се приженва. И се качваше пиян на един мотор със счупен фар, по меките пътища към селото на жена си, за по-пряко. И стигне там окървавен, падал 2-3 пъти по пътя. Седи 3 дни, изяде 2-3 кокошки - тъщата коли, готви, храни зетя. Спи с жена си и се прибере на село. После другата седмица, като се напие, пак му се приженва и пак тръгва към жена си…
При соца замина да работи в СССР. В Сибир. И там се ожени за рускиня. Но се разведе и се прибра в България.
И после пак отиде в Сибир на работа и се ожени за друга рускиня. От нея има две дъщери. Тя дойде с него в България, и досега живее тук, сибирячка, мъжка жена. Не го изтърпя, разведе се.
След 1990 настъпи безработица. И Лишо решил да иде да прави бизнес в Русия. Отива в Сибир при тъста си, купува един самосвал КАМАЗ и го докарва в България на собствен ход и го продава за няколко пъти по-голяма цена. Така изхранваше семейството, ако такъв може да храни семейство въобще. Това е цяло премеждие - да докараш самосвал от Сибир.
По пътя могат да те убият, да те оберат, камионът може да се развали, щото е руска бракма. Лишо можеше да поправи всичко, особено руска бракма. И той направи тоя номер със самосвала два пъти. Невероятен.
И сега го гледам на пейката - старец. На 56 години. Изреди ми всичките си болести - астма, цироза, високо кръвно, слабо оросяване на крайниците, изкуствена капачка на едното коляно. А от 2 години имал и епилепсия. И взима социална пенсия 110 лв.
И иска цигара, а аз нямам. Който минеше, искаше му цигара. Изпроси две, докато говорихме на пейката. Дава всичките си пари за лекарства. Помислих си - аз от какво да се оплаквам, мама му стара - тоя див мъж в какво се е превърнал…
Тия дни ми казаха, че починал. Лека му пръст.
Та - наздраве.
Carpe Diem*
————–
* Израз на латински - улови мига, живей днес
 |
|
Бакалов това са си "Диви разкази" сега.
Браво на Бакалов.За пръв път чета нещо истинско и талантливо написано от него.Но за политически коментари не го бива.Много е пристрастен и никога обективен.
Бакалов -.......... Редактирано от Админ
Позволено ли е да се псува във форума???Историята е поучителна.
И другаря чича(ударението на първата сричка-чИча)и той бе на работа в СССР.И доволен остана.Онази прекрасна съветска страна.Нали чИча.Ти пак се спотайваш.Ами да,понеже таиш любов към Запада,ама тука не можеш да я демонстрираш.
5-ко, Свако,за теб само Биг Брадър подхожда. Там не се налага да мислиш. Гледаш, пиеш бира и жулиш чипс. Ехаа, кеф, а? А иначе, чудесно разказче, тъжно, но..душевно.По Елин пелиновски. ..или по шолоховски, Съдбата на човека..Поздравления !!
Интересно...Смятам , че във всяко село има най- малко по един Лишо, НО ыако сте лубители на късия разказ Ви предлагам да прочетете нещо от Чезаре Дзаватини ,"Бедните са лузи" -например ето нещо от книгата Искам да науча бедните на една много хубава игра. Изкачвате стълбите, пристъпвайки като чужд човек (този път ще се приберете по-късно от обикновено), спирате пред вашата врата и натискате звънеца. Жена ви, сподирена от децата, ще се втурне да отвори. Всички са гладни и тя е малко начумерена, поради закъснението ви. - Какво става? – пита тя - Добър вечер, госпожо – сваляте шапката и придавате на лицето си почтителен израз – вкъщи ли е г-н Дзаватини? - Хайде, хайде, яденето вече изстина… - Извинете, но трябва да говоря с г-н Дзаватини. - Чезаре, влизай, ти винаги се шегуваш… Без да помръдвате, ù казвате: - Очевидно има някакво недоразумение. Извинявайте, госпожо… Жена ви ще се обърне рязко и ще ви погледне с широко отворени очи. - Защо правиш така? Напълно сериозно, трябва да запазите сериозния си вид, повтаряте, обърнат вече обратно към стълбището: - Търсех г-н Дзаватини. Ще настъпи пълна тишина, ще чувате само шума от вашите ...още
стъпки. И децата ще стоят като вкаменени. Жена ви ще ви настигне, ще ви прегърне: - Чезаре, Чезаре… Плаче, може би ще заплачат и децата. Внимателно се освобождавате от нейната прегръдка и като се отдалечавате, промърморвате: - Станало е недоразумение, търсех г-н Дзаватини. След двайсетина минути се прибирате вкъщи, подсвирквайки си. - Закъснях толкова, защото шефът… - И разказвате някаква измислица, като че нищо не се е случило. Хареса ли ви? Един мой приятел по средата на играта се разплака. (из “Бедните са луди”, Чезаре Дзаватини)
Проблема му на тоя е бил че е работил в Русия
Сега научих,че е умрял,познавах го.Лека му пръст и Бог да го прости.
Поуката е видна: Живейте и се хранете здравословно, не прекалявайте с цигарите и пиенето, защото живота не е като холивудски филм- има и болести, които водят до смър!
Всъщност Лишо е възнаграден и обезсмъртен от автора на тази стаия.Затова сигурно се радва там горе.Повече от това какво ли му трябва...