Продължение. Виж  Топ 10 на най-интересните нерешени въпроси на науката - част І

Човешкият мозък. Илюстрация: Колеж “Сан Хуан”

Един от най-посещаваните сайтове за популярна наука - LiveScience - прави допитване до своите читатели с въпроса „Кои са 10-те най-интересни неразгадани научни въпроса?” Да участват в допитването са поканени както известни учени, така и хора, които нямат ни най-малка представа относно настоящото състояние на научната мисъл и какво вълнува умовете на учените. Самото класиране на въпросите е на LiveScience, а коментарният текст е на e-vestnik. Това е втората половина от списъка на десетте най-интересни нерешени научни въпроса.

6. Как работи мозъкът?

В последните десетилетия човешкият мозък се изследва с невиждани темпове, макар че и през през предишните хилядолетия човекът никога не е преставал да мисли с главата си (някои учени, особено философите, са на мнение, че това не е точно така). Създадена е известна нагласа, че съвременната наука знае доста добре как работи мозъкът, но това е силно преувеличено, особено за хората, които наистина се занимават с тези изследвания, защото на тях им е известно колко малко е онова, което знаят за мозъка в сравнение с онова, което не знаят. Дори на чисто физическо и емпирично ниво е изключително трудно да се проникне в работата на мозъка защото той се състои от милиарди неврони, а всеки неврон оперира чрез хиляди връзки с останалите неврони. Съответно това прави едно изчислимо, но безкрайно голямо число взаимодействия, които понякога са самопроизволни, което допълнително усложнява задачата на учените.

Проблемът е там, че понеже всеки има мозък и може (до някаква степен) да мисли, то съответно хората смятат, че знаят как работи мозъкът им. Тази заблуда е подобна на онази, свързана с всеобщата грамотност на населението, поради която всеки си мисли, че може да бъде журналист или писател, защото може да пише. Интересно,  макар че математиката също се изучава в основното училище, малко хора имат наглостта по подобен начин да се обявят за математици, физици или химици.

7. Как се е появил животът на Земята?

Тук отново се сблъскваме с проблеми, произлизащи от въпроса, който оглавява настоящата класация – „Как се е зародила Вселената?” - и от който произлиза и този въпрос. Има доста теории по въпроса за произхода на земния живот, но най-общо те могат да бъдат сведени до три основни течения. Двете хардлайнерски течения са това на дарвинистите и това на креационистите. Първите поддържат теорията на Чарлз Дарвин, че животът е произлязъл от низши организми, микроби, които постепенно се еволюирали до „черешката на тортата” – човека. Вторите са привърженици на идеята за живи същества, които Бог създал по свой образ и подобие, или поне човека създал такъв. Третите се опитват да съвместят двете теории, но застъпниците на тази идея приличат на онази стилистична фигура, позната в литературата под името оксиморон (съвместяване на противоположности от рода на „черно слънце”, „висока дупка” и други такива).

По-интересният въпрос е откъде се е появил микробиалният живот на Земята - онези микроби, от които е започнало всичко. Тук също няма единомислие, а теориите се простират от протичането на химични реакции във водата, до такива реакции в камъните. Не е ясно какво е по-обидно за един креационист, да бъде наречен потомък на маймуна или на камък, но напоследък все повече популярност набират теории, които говорят за космически произход на земния живот или за това, че първите микроби са били донесени на Земята от метеорити или комети преди милиарди години.

8. Кой съм аз?

Природата на съзнанието винаги е вълнувала будните умове на човечеството, а някои от тях, особено след Фройд, си мислят, че същността на съзнанието вече е напълно прозрачна. Това не е съвсем така, но все пак част от същността на човешкото съзнание вече е достатъчно добре известна. Става въпрос например за това, че причината за много от нашите на пръв поглед импулсивни действия е закодирана в нервните съединения, към които съзнателната ни мисъл често няма достъп.

Все още огромни области по отношение на съзнателното поведение на човека си остават неизучени и неясни, а какво остава за несъзнателното. Съзнанието далеч не контролира, нито пък е способно да контролира, човешкото поведение (което е добре известно на всеки, който е прекалил с алкохола например).

Гравюра на земетресение от 16 век. Илюстрация: Уикипедиа

9. Какво се случва в „сърцето” на земетресенията?

Още една разпространена заблуда е, че науката знае всичко за земетресенията. Това може би се дължи на факта, че всеки е чувал за поне две скали за измерване силата на земетръсите, а фразата „Девет по Рихтер” се е превърнала в синоним на нещо наистина разрушително. Човечеството по навик смята, че ако нещо е категоризирано и вкарано в списъци, то значи е обяснено.

Истината е, че съвременната наука може да предскаже върху каква територия ще действа бъдещото земетресение, колко време ще продължи и какви ще бъдат последствията. Което не означава, че някой сеизмолог, дори и японски, може да ви каже какво се случва във вътрешността на планетата по време на земетресения. Има го термина „фрикционно приплъзване”, който сеизмолозите охотно използват, но изглежда, че той се ползва просто за пред широката публика, защото никой сеизмолог не се наема да обясни какво точно се случва по време на „фрикционното приплъзване”.

10. Какви фактори управляват еволюцията?

Учителката ви по биология в гимназията вероятно отдавна ви е обяснила, че двигателят на еволюцията е естественият подбор. (Ако сте родени в някое по-затънтено градче в САЩ може дори да не сте имали късмета да са ви споменали за еволюцията). Всички, начело с учителката по биология, си мислят, че естественият подбор е някаква аксима в еволюционната теория на Дарвин (аксиомата е твърдение, което не нужно да се доказва) и именно поради това учителката ще си остане просто учителка, докато много от онези, които настина разбират какво е писал Дарвин все по-често казват, че е някак си обидно за еволюцията да бъде зависима само от един фактор.

Еволюцията. Илюстрация: Колеж “Суортмор”

Наистина в продължение на дълги години се смяташе, че естественият подбор е единственият процес, който определя доколко сложно и по какъв начин се развива даден организъм. Все повече учени обаче смятат, че има и други фактори, които играят роял при еволюционните процеси и най-вероятно Дарвин щеше да се съгласи с тях, ако можеше да погледне през техните очи и да разполага с техните данни.