Нашата галактика. Илюстрация: НАСА

В последните четиристотин – петстотин хората някак си свикват с мисълта, че науката постепенно предлага отговори на почти всички въпроси, вълнуващи човечеството като цяло. Технологичният свят (който всъщност все още е в пелени) предлага измамното усещане, че отговорите на повечето фундаментални научни въпроси се крият, ако не зад ъгъла, то някъде много близо във времето. Или както казваше Кърт Вонегът, сред хората се разпространява усещането, че скоро всеки ще има личния телефонен номер на Господ. казваше Което съвсем не е така.

Един от най-посещаваните сайтове за популярна наука - LiveScience - прави допитване до своите читатели с въпроса „Кои са 10-те най-интересни неразгадани научни въпроса?” Да участват в допитването са поканени както известни учени, така и хора, които нямат ни най-малка представа относно настоящото състояние на научната мисъл и какво вълнува умовете на учените. Самото класиране на въпросите е на LiveScience, а коментарният текст е на e-vestnik.

1. Как се е зародила Вселената?

Това е най-загадъчният и най-интересен въпрос, пред който човечеството някога се е изправяло и на който, може би, никога няма да може да си отговори. Всъщност, всички следващи въпроси в списъка произлизат от този.
Най-разпространената теория твърди, че всичко се е случило преди 14 милиарда години, когато от едно немислимо малко „яйце” е избухнал Големия взрив. След което за немислимо малко време това „яйце” станало невъобразимо голямо.

Много учени са на мнение, че това е една доста мощна и добра теория, но пък при нея има и един (най-малко един) проблем. Защо, след като е прекарало неизвестно колко време (ако въобще вътре и извън него е съществувало време) в блажен покой, въпросното „яйце” е избухнало.

Оттук нататък следват редица други производни въпроси, на които никой засега не може да даде смислен отговор. Като например, ако „яйцето” е било принудено да избухне под въздействието на някаква външна сила, то къде се е намирала тази сила или нещо, при положение, че Вселената се е родила от взрива. Което води до удобната хипотеза за Бог, на която няма да се спираме, защото е предмет на отделен текст. Най-малкото е неприлично да си представяме Бог като някаква квачка, която мъти яйца, но дори и да приемем божествената хипотеза, то пак си остава въпросът защо изведнъж мирозданието, което кротко си е съществувало в зачатъчен вид неизвестно колко на брой хилядолетия, милионлетия или милиардлетия (науката ползва термина еони), се е разлетяло с безобразно висока скорост във всички възможни посоки.

2. Има ли живот извън Земята?

Оптимистите казват, че има, най-малкото защото в една толкова огромна Вселена животът не може да е уникален. Това звучи по-логично от аргумента на песимистите, че животът на Земята е възникнал при съчетаването на толкова много случайни и специфични фактори, че вероятността това да се е случило и другаде е нищожна.

ДНК. Илюстрация: Shutterstock

Тук също възникват поредица въпроси от рода на защо не откриваме следи от дейността на други цивилизации във Вселената, но най-простият отговор се крие във факта, че човечеството се е превърнало в техническа цивилизация способна да променя (унищожава) собствената си планета едва в последните 200 години при положение, че живот на Земята има от 4.5 милиарда години. Ако човек си представи времето, което би имала за развитие една цивилизация, възникнала, примерно, преди един милиард години, то може да се окаже, че проявите на такава цивилизация ще бъдат космически т.е. неразличими от дейността на самата природа.

3. Възможна ли е всеобхватна „Обща теория на всичко”?

Мечтата на всички мислители от всички епохи и раси е била именно създаването на такава „теория на всичко. Последният велик мислител, който се е занимавал с нещо подобно е самият Айнщайн с неговата „Единна теория на полето”. Принципно физиците имат един стандартен модел, който разбива определена част от Вселената на частици и може да обясни повечето явления. Но този модел не работи, когато нещата опрат до гравитацията или високите енергии.

Няма как да се каже може ли да се създаде теория, в която да се вписват всички природни явления, но както и на първия въпрос в класацията, така и на този може да не получим никога отговор. Съществуват дори теории, че ако такава теория бъде създадена, то самото мироздание в същия миг ще изчезне, но това вече е в сферата на мисловните игри. Религиозните учения предлагат една удобна теория, която обяснява всичко, въвеждайки лицето на Бог и неговите умения и дори Стивън Хокинг бе принуден от дървените глави в САЩ да добави Бог в своята книга „Кратка история на времето”. Макар че близо два века преди това един велик французин бе казал  на Наполеон в отговор на въпроса му защо Бог не присъства в неговата „Небесна механика”, описваща движението на космическите тела, че такава хипотезата просто не му е била необходима.

4. Откъде произлиза гравитацията?

Хората дотолкова са свикнали с нея, с малките изключения на астронавти и космонавти, че просто не се сещат да си зададат този толкова фундаментален въпрос. Всъщност гравитацията е една от най-малко изучените природни сили, които действат в природата и върху човека в частност. Ако се използват стандартните научни модели, за които вече споменахме, то гравитацията напълно се различава от тях. Ако математическите модели и изчисления се приложат към която и да е слаба гравитационна връзка, то се получава някаква пълна безсмислица. Или с други математиката при тях не работи, което поне на пръв поглед изглежда невъзможно.

В тази област съществуват някои леко безумни теории, че всъщност гравитацията се пренася от елементарни частици, наречени гравитони, които от своя страна нямат собствена маса. Имайки предвид, че много общоприети днес теории в началото са били приемани не просто като безумни, а като абсолютна и достойна за съжаление глупост, то може да се окаже, че гравитоните, или нещо подобно на тях, наистина съществува. В този ред на мисли може да се припомни приписваното на Айнщайн изказване, че най-добрата възможност за проверка на теорията на Нютон за гравитацията има човек, който пада с асансьора на някой небостъргач.

Учените се надяват телескопът “Хабъл” да открие тъмната материя. Снимка: НАСА

5. Къде е останалата част от Вселената?

Виждайки звездното небе над себе си човекът някак си приема, че това е Вселената и че звездите може и да са много далеч, но все пак някъде наколо. Всъщност изобщо не е така, не само защото видимата Вселена е една миниатюрна част от нея, но заради доста по-притеснителния факт, че в момента физиците и учените въобще са нясно къде се намират едва 4% от цялата материя и енергия на нашата Вселена. За останалите 96% просто не е ясно къде са.

Това състояние се опитва да обясни теорията за тъмната материя и съответно тъмната енергия, които според някои физици съдържат останалата част от веществото и енергията на Вселената. Проблемът обаче е, че и те, подобно на извънземните цивилизации, неизвестно защо не могат да бъдат наблюдавани. Поне засега.
Експерименти в търсене на тъмна материя и енергия, естествено, се правят и дори се смята, че може би такива са заснети от космическите телескопи „Хабъл” и „Хершел”. Условното наклонение засега си остава.

(следва )