Елица Матеева

Една от фотографиите в изложбата NUDE. Снимка: Константин Чернев

В началото на театралния есенен сезон МОДЕРЕН ТЕАТЪР (столичен частен театър, подвизаващ се с амбициозни заглавия, режисьори и изключително талантлива трупа от актьори) откри няколко изложби с куратор актрисата Касиел Ноа Ашер. След първите две изложби, настъпи зимата на голямото недоволство от страна на ръководството на театъра по повод на изложбата NUDE (фотографии) с автор Костадин Чернев. Сагата се развива и до днес. Нека с няколко щриха да си припомним точно какво, къде и как се случи.

Касиел Ноа Ашер разказа във Фейсбук:

„NUDE предизвика остри спорове при откриването й на 9 ноември във фоайето на Модерен театър. Ден преди това изложбата не беше приета в бара /първоначално уговореното пространство/поради страх от скандал. Преместихме я във фоайето – накараха ни да я покрием с картони преди премиерата и… на 10-ти собственикът на Модерен Театър я закри с обяснението, че в театъра влизат и родители с деца, които са шокирани от голите тела. Най-вероятно всеки има своето право.

За мен става все по-интересен факта, че нашето общество от една страна е залято от силиконови цици, задници, вулгарност и порно под всякаква форма, а от друга се скандализира от снимките, запечатали голите тела на двама изключителни танцьори.“

След първата част от морализаторската акция на административния апарат изложбата трябваше да се открие в ъндърграунд пространството на театъра на 25 ноември от 20:00 часа

Позицията на директора на театъра, отразена в медията ВСЕКИ ДЕН е:

„… Димитрис Арванитис заяви за „Всеки ден“, че проблем с тази изложба няма, просто не е възможно да седи в клуба на театъра, защото съдружникът му, който управлява заведението, е предвидил и други събития за там. „Освен това снимките са много големи за това пространство и ги прехвърлихме във фоайето – това е“, бе краткият отговор, с който той отхвърли всякакви обвинения за упражняване на цензура върху експозицията. В крайна сметка „Nude“ ще се открие в понеделник, но колко време ще остане по стените на театъра не е ясно.“ (7 ноември 2009)

Действително изложбата се открива на 10 ноември във фоайето на театъра, но на 11 ноември снимките са свалени без знанието на автора Костадин Чернев. Уговорката е за нова дата на откриване в подземните коридори на театъра.

Касиел Ноа пише:

Касиел Ноа Ашер. Снимка: Иван Бакалов

„Творбите бяха наречени грозни и вулгарни! Също така вече има забрана за всички изложби и събития, които бях организирала в програма до месец март 2010! Наемът е взет, фактура не е получена – Изложба няма!

Хубавата новина е, че NUDE e поканена до този момент от две галерии в София и гостоприемен Пловдив! Всички вие сте поканени тогава – скоро мястото и часът ще ни бъдат известни.

Нека това е за урок на всички бъдещи даровити и можещи хора, когато от желание да споделят изкуството си рискуват да се набъркат в нетолерантни и мръсни отношения с новозабогатели бакали с манталитет на робовладелец!

Желая на всички ви щастливи дни и до нови срещи! Поздрав и почитание!“

Какво направи детето-идиот на българския театър Ьолачка Матеева– седна си на дупето и написа съобщение във Фейсбук до МОДЕРЕН ТЕАТЪР

на многоуважаемата публика предлагам кратки епистоларни извадки, достойни за началото на нов роман, който бих озаглавила ОПАСНИ МРЪВКИ

„…това с изложбата NUDE е направо смешно, излагате се – не обвързвам никого с мнението си, но като театрален критик и режисьор съм длъжна да заявя позицията си… което за пореден път доказва идеята ми, че в БГ няма реална стратегия за културна политика, същото се отнася и за тази добра идея наречена Модерен театър – на път е да се превърне в АНТИ МОДЕРЕН ТЕАТЪР – подобно на политиците, които сложиха черно платно върху инсталацията на Давид Черни – смешно е, смешно е…“

Отговор:

Moderen Teatyr 26 ноември в 21:53

„Елица, не бързайте с обобщенията и заклеймяването. Нищо не е само черно и бяло. Дали се излагаме или не, не би трябвало да ви касае така, че чак да роптаете. Нека не забравяме, че Модерен театър е частен и има право да проявява вкус. Ако вие искате да го наречете цензура, то тогава играйте с езика… но не ни ангажирайте с мнението си.

елица матеева 26 ноември в 21:57

„ като е частен не можем да изказваме мнение – е това се нарича авторитарно мислене, в Гърция, в Италия, в Испания – то се свързваше преди доста години с понятието фашизъм… аз не ви ангажирам, аз ви наблюдавам и анализирам

А ето и официалния отговор на г-н директорът, от което следва че съм общувала с някакъв фантом на театъра, който списва страницата му….

„…zdravei Elitsa Dimitris pisha. Tova sas izlozbata ne e samo smeshno e i glupavo i nahalno. Ne mi se pisha i ne mi se obiasniava zashto.Samo edno kazvam i prikluca, za da doida kato gost na tvoia kashta triabva da imam tvoito suglasie. Ako ne sum te pital i idvam i stoia e nuhalno, glupavo i ne znam kakvo drugo. I za kulturata mislia ce e po dobre da sanimavate sas premierata ce imahme dnes a ne sas gluposti. Pozdravi „

Изводът: В България броят на духовно слепите се увеличава за сметка на тези, които си мислят, че като имат жълтици, могат да си играят със свободата на артиста. Единственият спектакъл, който донесе международна награда на Модерен театър до днес е моноспектакълът на Касиел Ноа Ашер „НИЩО ПО-ХУБАВО“ от Оливер Буковски. Другите два: на режисьорите Пламен Марков и Людмил Тодоров все още не са покрили наградния норматив и план програма на г-н директора. Със сигурност обстоятелството, че Касиел си позволи да разкаже за тази изложба и да потърси отзвук ще бъде „наградено“ със сваляне от афиша на „НИЩО ПО-ХУБАВО“… Преди две години този проект стартира в друг столичен театър (МЛАДЕЖКИ ТЕАТЪР „НИКОЛАЙ БИНЕВ“), но и оттам заради принципността на актрисата го изметоха от репертоара… Касиел обаче намери сили да го режисира, да го промени и да го осъществи и да го предложи като вече готов проект на сцената на Модерен театър. Точно в този момент театърът беше без спектакъл в репертоара си – тогава се репетираше пиеса на Ясмина Реза…

Може ли една актова изложба да бъде толкова опасна? Може!!! Рей Бредбъри написа роман за изгарянето на книгите, а Трюфо направи кино-шедьовър от него…. Историята пък ни показа как преди близо 70-години, режимите на безумието унищожаваха, изгаряха, убиваха културни ценности, убиваха хора, заради различието им… Е, Модерен театър не е исторически феномен и постъпката на ръководството не се родее с лудостта на величията, но все пак някога, някой трябва да възпре усърдието на всички квазиинтелектуалци, които си мислят, че като имат власт – всичко им е позволено… Приятели, забравихте за онази изтъркана фраза – животът е нищожен (като песъчинка в обувката е…), а изкуството – то е дар от Бог – недостижимо, космос, мисия и съдба…

С малки съкращения. Виж целия текст в сп. Либерален преглед