в. Ню Йорк таймс

Путин и Медведев. Снимка: руск

От няколко месеца съм стипендиант в Америка и често ме питат за Русия. Само че въпросът винаги е един и същ: “Какви са отношенията между Владимир Путин и Дмитрий Медведев?” Когато някой таксиметров шофьор разбере, че съм руснак, веднага пита: “Слушай, кой все пак управлява Русия?” Някой преподавател започва учтив банален разговор, но след малко казва: “Как според теб се развиват отношенията между министър-председателя и президента?”

Контактите ми с членове на Конгреса на САЩ се свеждат до три срещи, но при всяка от тях бързо се стигаше до този Въпрос. Хората, които следят по-внимателно ситуацията в Русия, се изразяват по-сложно: “Как става така, че двамата ви лидери казват различни неща, но няма признаци за какъвто и да било конфликт между тях, дори на пръв поглед?” Обикновено се опитвам да избегна въпроса и казвам, че ако някой твърди, че има категоричен отговор, особено такъв, който се основава на “вътрешна информация”, не бива да му се вярва. Единствените хора, които знаят отговора, са двамата лидери.

Този въпрос обаче ми е бил задаван толкова много пъти, че реших да обобщя някои очевидни факти и Ви предлагам моите заключения. За Владимир Путин и Дмитрий Медведев руските граждани не са избиратели, а публика. Лидерите на Русия разчистват игралното поле от каквато и да е сериозна конкуренция. Те не се интересуват особено от каквито и да е избори. Те търсят легитимност по различен начин. Следят как хората реагират на новините, на телевизията и на техните публични изяви. Подхвърлят послание, идея, дори образ и чакат да видят каква ще е реакцията на публиката. Темите, които привличат общественото внимание и представят лидера в благоприятна светлина, се поддържат. Това са печелившите теми. Губещите теми се забравят.

Ключовата разлика между Путин и Медведев е, че те работят с различна публика. Публиката на Путин включва предимно хора с нисък и среден доход, чиито заплати и пенсии зависят от правителството. В тази група преобладават хората на средна и по-напреднала възраст, които са прекарали голяма част от живота си като граждани на велика сила. Повечето от тях редовно гледат телевизия.

Базата на Медведев се състои от хора със среден и по-висок доход. Те живеят в градовете, пътуват в чужбина и доходите им не зависят от правителството. В тази категория преобладават хората на възраст между 20 и 40 години. Те не могат да си представят живота без пазарна икономика и модерни технологии. Доста от тях не гледат телевизия, но много използват интернет.

Друга важна част от публиката на Медведев е международната общност. Президентът Медведев работи “за износ”; изказванията на министър-председателя Путин, дори когато говори в чужбина, са за вътрешна консумация.

Това е грубо разделение. Двете групи се припокриват. В публиката на Медведев има и по-възрастни хора, а в тази на Путин - и по-млади. Но разделението между тези групи е отчетливо. Оттук идва и различието между изказванията на Медведев и Путин по много въпроси. Тази разлика може да изглежда политическа, но всъщност е тактическа. Поради същата причина няма реален конфликт между двамата. Поне ръководителите на “тандема” не са предвидили.

Неусетно прокарваното реабилитиране на Сталин като “успешен ръководител”, пренаписването на учебниците с цел да се включи съдържание, което представя управлението на Сталин в благоприятна светлина, приказките за това, че трябва да се гордеем с историята на страната - всичко това беше насочено към мнозинството на Путин. Обратно, Медведев каза наскоро, че икономическите постижения не могат да бъдат използвани за оправдаване на политическите репресии и че престъпленията на Сталин трябва да бъдат осъдени. Разбира се, Медведев се обръщаше към своя контингент, а не към този на Путин.

Путин подкрепя държавните компании, държавните корпорации и големите компании, които смята за стратегически. Неведнъж е предриемал твърд курс по отношение на чуждите инвеститори. От друга страна, Медведев често казва, че е необходимо да се привличат чужди инвестиции и да се създаде благоприятен климат за западния капитал и технологии. В тазгодишното си обръщение към руския парламент той нарече държавните корпорации “безнадеждни”. 44-годишният Медведев е “на ти” със съвременните технологии, обича фотографията и щеше да е във Фейсбук и Туитър, ако не беше публична фигура. Той е част от интернет поколението.

Възгледите на Путин и Медведев може да изглеждат противоположни, защото двамата политици се стремят да задоволят две различни обществени групи. Политиката на силата, гордостта от историята на Русия,  твърдият курс към чужденците - всичко това са печеливши точки за Путин. Познаването на проблемите на страната и критичната позиция към ролята на държавата в икономиката са печеливши точки за Медведев.

Публиката на Путин е по-голяма, повече са и средствата, с които той разполага. Затова Путин действа повече, отколкото говори, а Медведев говори повече, отколкото действа. Ролята на Медведев е да успокоява средната класа и успелите хора, които са разочаровани от неефективността и корумпираността на правителството. Но това не означава, че му е позволено да действа по своя дневен ред. Позволено му е единствено да му дава гласност и да го прави обществено достояние, което понякога включва отправяне на критики към политиките при президентството на Путин (това само по себе си е немалък подвиг).

Защо? Публиката на Медведев се увеличава. Все повече хора са разочаровани от корупцията и незадоволителните обществени услуги. В същото време проникването на интернет в Русия се увеличава с 18-20 процента на година.
Путин добре знае това и насърчава Медведев да повдига въпроси, които постоянно се дискутират в блоговете и социалните мрежи. Но Путин е наясно, че неговата публика е доста по-голяма и че за по-голямата част от нея телевизията е основният източник на информация и формиране на мнение. Затова много малко от това, което казва Медведев, има някакъв шанс да бъде изпълнено. На него му е поверен контролът върху обсъжданията, а не върху действията.

Изявленията на Медведев ми допадат. Но след толкова много години спонсориран от държавата пиар е трудно да се каже дали той искрено вярва в това, което говори. Ако наистина е така, Медведев все пак трябва да докаже, че вярва в това, което казва.

По БТА

*Максим Трудолюбов е редактор в руския бизнес ежедневник “Ведомости” и в момента е стипендиант в Йейлския университет.