Цветан Килограмски - врачанският атентатор срещу Тодор Живков
16 Ноември 2009
Врачанският атентат срещу Тодор Живков - така наричат през 80-те години случая с Цветан Килограмски от Кнежа.
През 1980 г. няма вестници, които да съобщят какво се случва на площада във Враца на 1 юни. Цялата държава е вдигната на крак от службите, но толитарните медии не информират, че срещу Тодор Живков е извършено нападение. Случаят е покрит с мълчание, в резултат на което плъзват невероятни слухове.
На 1 юни Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция, цивилна охрана, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този момент някакъв едър млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, посяга, успява да го хване за ръката. Живков залитва, уплашва се. Охраната скача, настъпва суматоха, Живков пада на колене и на ръце. Всичко става за секунди. Нападателят е затиснат от няколко души от охраната от УБО (т. нар. “Управление за безопасност и охрана – 5-то управление на ДС, чийто наследник е Националната служби за охрана). Нападателят бързо е отведен и натикан в една кола.
Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били в близост на площада. Дори онези, които са надалеч, виждат суматохата и отвеждането на нападателя. Вестниците мълчат, но мълвата тръгва. Тодор Живков е нападнат! Най-после някой се осмелил… Скочил му е с нож. Стреляно е с винтовка. Извадил пистолет… - пълзят най-фантастични версии.
20-годишният тогава Цветан Килограмски е арестуван за нападение на Тодор Живков и лежи в затвора 9 години и половина. Освобождават го чак през 1990 г.
Срещнах се за пръв път с Цветан 17 години след инцидента и 8 години след освобождаването му от затвора. Набеденият за атентатор искаше да …се види с Живков, който тогава още беше жив и живееше във вилата си в Бояна.
До момента никой вестник не беше описал историята от неговите уста. Някакви пенсионирани служители на УБО разказваха пред “Труд” и в други вестници своите фантасмагории за случая и си придаваха важност. Много нискокачествени вестници след това години наред преписваха техните истории, допълваха ги със свои измислици, копираха снимката на Цецко Килограмски, която му бях направил през 1997 г. и правеха нови и нови публикации за него.
Цецко, както му викат съгражданите му в Кнежа, днес 47-годишен, не искаше да разказва за случката. “Всичко е минало”, каза. След почти 10 години в затвора не му беше приятно да си спомня. Отначало категорично отказа, но с един негов съсед от Кнежа и мой колега, го поканихме на ракия. Цецко дойде, наляхме по чашка и от дума на дума разказа цялата история. Не изпитваше яд и не псуваше, когато си припомняше годините зад решетките.
Преди злополучния 1 юни 1980 г. Цецко и родителите му няколко пъти писали жалби до ЦК на БКП, до Народното събрание и до самия Живков, защото по някаква причина отнели на болния му баща инвалидната пенсия. Цецко не искаше да уточнява подробности за жалбите и случая. Но получавали формални отговори, минавали месеци без отговор. Искали да стигнат до Живков, но не могли.
20-годишният Цецко, 100-килограмов мускулест мъж, работел в предприятие за геоложки проучвания. Драмата в семейството го е афектирала месеци наред. На 1 юни попада на площада във Враца случайно. Седи сред зяпачите на тротоара и изведнъж вижда, че мерцедесът на Живков спира съвсем наблизо, той излиза от него, отстрани един-двама души охрана. Каква точно безумна мисъл е накарала Цветан да скочи през въженцето на тротоара и да хукне към Живков, не е ясно. Пред мен обясни нещо в смисъл, че искал да обърне внимание за жалбата на баща си. Не призна да е искал да му направи нещо, каквито версии разказват пазвантите от УБО. “Не съм искал да го убивам, нито да го удрям”, твърдеше той. На въпроса какво е искал да прави, отговори: “Исках да говоря с него”. Както и да е, начинът е странен и неадекватен.
“Тичах има около 15 м, стигнах до Живков точно като слезе, един му държеше вратата. Хванах го за ръката, от инерцията леко го повлякох и той залитна”, описа Цветан инцидента.
Много силно е бил впечатлен от досега си с Живков - “Направи ми впечатление колко е тънка ръката му, ръкавът беше почти празен, само кокал.”
В тоталитарната държава в съзнанието на повечето хора диктаторът по правило има образ на по-голям и по-едър. Винаги, когато някой го види отблизо, се изненадва колко е дребен. В случая Цветан дори го е хванал за ръката. И в този решителен момент това е била изненадата за него, а не онова, което ще се случи в следващите секунди.
С още нещо го впечатлява Живков - дотолкова, че той не смее да го разкаже после дори на разпитите – той се обръща към Цветан: “Лицето му се сбръчка, той ме изгледа и каза:”Какво съм ти направил?”. Това го няма и в материалите по делото, не съм го казвал на никого” – подчерта развълнувано пред мен Цветан 17 години по-късно. Очевидно Живков е очаквал някой да го нападне, за да зададе такъв въпрос. И е бил сигурен, че едрият 20-годишен мъж иска да го удари или убие.
“Докато успея нещо да му кажа, ми скочиха отгоре и ми извиха ръцете, После разни свидетели дали показания как съм съборил Живков на земята. Един партиен шеф от Враца казал: “Видях другаря Живков да лежи до някаква локва”. Тогава там нямаше локви, не беше валяло. Не видях Живков да е бил на земята”, разказва Цецко Килограмски…
Някои твърдят, че Живков е бил повален на земята в суматохата или че охраната го е съборила долу, за да го предпази от евентуална стрелба.
Така или иначе, след случката, видяна от много хора, слухове как някакъв човек искал да убие държавния глава във Враца, плъзват из страната.
Но е факт, че в заловения не е имало никакво оръжие. “Ако имах едно джобно ножче, щяха да ме осъдят доживот”, казва Цветан, вече след 10-годишния си опит из социалистическите затвори.
Тогава на площада, докато Цветан успее да си отвори устата, охраната скача отгоре му. Иди после обяснявай, че не си искал да убиваш Тодор Живков. Оше повече, че действията му не подлежат на разумно обяснение.
“Тогава бях много як. Работех в геоложкото и съм се качвал по сондажната кула само на ръце. Когато ме хванаха и ми извиха ръцете, за секунда си помислих - дали да не ги разхвърлям тия?” Но решил да не се съпротивлява. Натоварили го в една кола и го закарали на разпит в управлението на МВР във Враца. Там била голяма паника. “Трябва да затворим границата”, чували се гласове на шефове от службите. Разпитвали го със запалена лампа срещу лицето му.
Постъпката на Цветан е детинска, безумна. Самите хора на УБО и ДС месеци наред не могат да си отговорят какво точно е станало и съчиняват версии, за да си придават важност. Хора от службите почват да приказват, че човекът, който нападнал Живков, нещо не бил наред. На самия Живков някой пробутал версия, че нападателят бил рецидивист.
Живков повече не стъпва във Враца до 1989 г. Градът става за него прокълнато място и въпреки честите си посещения из страната, държавният глава и генерален секретар на ЦК на БКП упорито заобикаля Враца 9 години подред.
След ареста месеци наред Цветан има необичайни преживявания в следствието:
“После генерал Кашев, шефът на УБО, (аз тогава научих какво е УБО), събра 40-50 човека от неговата служба на “Развигор” и ме разпитва пред тях как съм минал, откъде. Питаше ги един по един - ‘Ти не го ли видя? Ти защо не стреля?” “Ами то, момчето, беше без оръжие, докато разбера какво става …” - оправдаваше се някакъв служител.
Някъде наоколо нависоко имало и снайперист. Кашев пита и него - ти защо не стреля? Той обясни, че му било трудно, не можел веднага да реагира.”
“Ти само знаеш да трошиш коли”, викал Кашев с яден тон на един от тях, “Ти само знаеш по жени да ходиш” - викал на друг. Накарал им се здравата пред Цветан. Казал:”Ей това момче ви направи за смях. Момче, дай да ти стисна ръката, ти ми промени представите за тая работа”. “И ми стисна ръката пред подчинените си”, разказваше “атентаторът”, оживен от спомените.
“Ако съм искал да то убивам Живков, щях да му хвърля една шашка взрив. Ние в геоложкото работим с взрив, има много” - казал Цветан на разпитите, като се опитвал да ги убеди, че не е искал да убива Живков. Това само породило повече съмнения.
“Те после ходили да проверяват как се съхранява взривът в работата ми. Общо 700-800 души са разпитали заради мен. На “Развигор” 1 лежах повече от година. Разпитваха ме. Килията беше без прозорци, тапицирана с дунапрен, не се чува нишо, свети лампа, не знаеш ден ли е, нощ ли е. Пускаха някакъв запис как капе вода. После пауза, не знаеш колко минути е записът, колко е паузата. После пак запис - кап, кап… После - някакъв шум като на зъболекарска бормашина, пак пауза… Светят някакви светлини, като на полицейска кола. Пораснала ми беше дълга брада, некъпан, мръсен.
Присъдата беше по два члена от закона - за хулиганска проява и за уронване престижа на партиен и държавен ръководител. Дадоха ми максималния срок от 5 г. за хулиганска проява.
Беше секретно дело на Държавна сигурност във Върховния съд. Лежах в Старозагорския затвор. Там един зам.-директор ми викаше - “Ще лежиш ти, няма да те пуснем, като ти изтече наказанието”. Мислех, че се майтапеха, ама наистина ми лепнаха една вътрешна присъда - опит за убийство на един циганин. Измислена. Делото се гледа без мен, в затвора дойде само решението на съда. Не знам как става така - да се гледа дело без обвиняемия.
Там лежах много по карцери. Веднъж беше дошла на проверка една жена генерал. Лъскахме всичко, боядисвахме. Строили ни бяха в едно помещение. Жената-генерал видя на стената една карта на България и попита директора: „Каква е тази карта?” Той вика: „Пътна”. Тя: „Как така?” Той й обясни, че сме имали право. Тя му каза: „Как може!? Не виждате ли, че те разучават как да избягат от нашата родина?” В тоя момент аз се разсмях в редицата, бях по-назад. Генералката ме видя и запита:„Какво се смееш?” Викам - по голяма глупост не съм чувал. Веднага ме вкараха в карцера. Държаха се лошо с някои затворници. Нощем идваха по килиите, събаряха някой от горното легло на земята, така, както спи. А имаше възрастни хора.”
Цецко Килограмски стои в затвора до падането на Живков. После го помилват и реабилитират, но докато се задвижи бюрокрацията, е освободен чак през 1990 г. Получава и 7000 тогавашни лева обезщетение (равностойност на около 1000 германски марки или 500 евро днес - тогава толкова струва една 8-10-годишна средна кола на старо). Дава ги на някакво сиропиталище до Кнежа. След време разбрал, че сиропиталището е закрито.
След освобождаването си получава често писма от ръководството на СДС в София. Местното СДС го кани на митинги в града, седи на трибуната. В Кнежа всички го познават.
И досега Цецко трудно свързва двата края, сменя работи една след друга, ремонтира къщата, прибира царевицата, прави фураж на животните. Не се оплаква.
През 1995 г. бил на гости в София на свой съкилийник от затвора. Казал му, че иска да се види с Живков и отишли с една кола на ул. “Секвоя” в Бояна. Търсили къщата, стигнали до някакъв полицай и му обяснили кой е Цецко и защо иска да се види с Живков. Полицаят им казал, че не може да им помогне, защото Живков бил под домашен арест. Така свиждането се провалило.
До смъртта на Живков на Цецко много му се иска да се срещне с Живков. На въпроса дали го мрази, спонтанно възкликна: “Как ще го мразя бай Тошо, какво лошо ми е направил?” И допълни - „Много хора сега викат: При Живков беше добре.” Дали Цветан преиграваше с това топло отношение на Живков, не знам. Може би беше просто развълнуван, ей така, като си припомняше кривулиците на живота си. Но 10-те години в затвора наистина не го бяха озлобили.
В коментар за случая след 10 ноември бивш офицер от службите казал: “Да, лежал е в затвора 10 години. Може сега да изглежда жестоко. Но какво щеше да стане с него в някоя държава в Латинска Америка? Щяха да го нарежат на филийки без никакъв съд, щяха да го хвърлят от хеликоптер в някой вулкан, както правеше Сомоса. У нас не е имало чак такава диктатура, каквато се опитват да я изкарат.”
Сигурно Цецко Килограмски се радва, че не се е родил в Азия или Южна Америка. И така десетина години от живота му минали в затвора заради една глупост.
 |
|
Колко прозаично ..., като повечето измислени от ченгетата "опастности" или "конспирации" на "враговете на народа" за да ментят и да ползват привилегии и големи заплати!
Издънил се е пичът. Сам си е виновен. Където и по света да беше направил това с някой държавен глава - нямаше да му се размине някоя година затвор (справка - оня дето си хвърли обувките по Буш), пък на някои места наистина щеше да закъса и повече. Все пак при такава инфантилна постъпка никой никога не може да е сигурен какво точно е искал да направи.
ченгетата за да си припишат заслугата, че са отървали тошо от злодея са преекспонирали случая
Бай Тошо наистина много се е страхувал от посещение във Враца. Доколкото знам и преди там е имало опити за атентат срущу него. А от Врачанско е Горуня и затова в тоя край много са го мразили.
Комунистическа трагедия.Солидаризирам се с горните,но случая е раздут.Пише го и в книга на бивш телохранител на Л.Живкова,Димитър Мурджев,чиято книжка е наистина интересна за четене(излезла в началото на 90-те,струва ми се).Тоя Цветанчо,види се при всички случаи мъченик,отнесъл поне две петилетки в строителство на социализъм в затвора,толкова ли е бил вързан за нашето следкомунистическо отечество,та не се е монтирал некъде по свободния и далеч по-организиран свят на Западна и Северна Европа?Така де,ергенче,работарче-те там такива вървят с уважение.Но това станали във Враца,където и да беше станало,с когото и да е,не се разминава лесно.
Салато - ти ,като - Беглец през Границата - Репресиран и т.н. Взе ли си обезщетението - полагаше ли ти се такова ?
То и по-добре, че превратът на Горуня и компания не беше успял, че сега Живков щеше да ни се струва като ангел на демокрацията.
Ха, това е попадение! Този разказ е изключително показателен. Но най-голямо впечатление ми направи реакцията на Тошо: "Какво съм ти направил?" Всички комунистически мекерета са гузни.
живков е бил долнопробен тип,страхливец,хитър правешки селяндурин(минаващ за умник сред поголовната ни простотия):никаква загадка не е,че управлява десетилетия(на маса с приятели в една софийска кръчма навремето му теглих една майна и след 1 час ми се разтакова майката).сега ако е,и за портиер няма да го бъде тая правешка чикия(умря си недокоснат от справедливо възмедие един кръгъл идиот).момакът,след тия му приказки,не е даже за съжаление:за оплакване са българете
Момент ,момент - чакайте и аз малко да "пограча " - Момчето , преиграва - тези спомени -да си ги мушне - някъде . Какъвто и да е бил - Т.Ж. - на Момчето ЯКО му е "Провървяло" - в УБО не си ПОПЛЮВАХА . РАЗНИ -ДРАСКАЧИ - СЕГА , СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ СЕ СЕТИХА да правят сензации .Нищо не знаете ВИЕ - отсечката - Банкя -Суходол -Бояна - се охраняваше от милиционери /през 50 м./ с АК -47 , но от съображения за сигурност - автоматите не бяха заредени . /без патрони /
фигурант на хрущов беше бай тошо/ със здрав селски прагматизъм
какво е направил,пита един мръсник,който заявява пред народа си, без да му мигне окото,че тая играчка соца е недоносче(само за тия думи тоя педераст заслужаваше въжето)
Май си прав.Наистина,ако не се беха туткали през 65-та,а беха действали решително и бързо,то през 85-та други биха били партийните тезиси по преминаването в плуралистическото общество на стоково-пазарните релси.Помниш какъв караминьол беше в ония години.Хванахме и от тјах.И какво повече да ти говорја. А сега за т.нар."Горуня".Заговора се ръководи от Цоло Кръстев.Основни фигури в него са военни(ген.Цветко Анев,полк.Иван Велчев,подп.Аврам Чернев и др.),както и високи чинове от МВР/ДС.Според мене името Горуня е по-скоро наблягане на ролята на партията(нали той,Горунја е бивш политкомисар,а без тях никакви деиствия не са позволени,нали?).Съдбата на неуспелите завераджии-Цоло Кръстев-загинал в автомобилна катастрофа през 70-те;Горуня-самоубил се,или поне така се говори;Цветко Анев-арестуван при опит за бягство по посока Румания.А зашто пук точно там,а не зад по-близката(на София)югославска граница?Защото целта на заговорниците е не само механичното отстраняване на тогавашното българско ръководство,нали?Защото в Румания още в 50-те години тамошните комунисти по върховете разбутаха(събориха)сталинистките си другари,но какво от това?И все пак,представи си,ако заговорът Цоло Кръстев-Цветко Анев беше успял,кой знае какъв каиш щеше да теглим в ония години(80-те).
"Втори фактор за провала на олигархичната посткомун.стратегия-невъзможността на БКП да формира интегриран елит,способен да упражнява полит.хегемония и олигар.контрол в контекста на новата геополит.ситуация в Европа.Бълг.комун.номенклатура никога не е представлявала национ.елит на страната за разлика от комун.върхушка в съседна Румания и Югославия.Още...от 1919 г. БКП е партия,обслужвашта чужди интереси и чужда политика-тази на болш.Москва".-по-нататъка в www.mediapool.bg,Разрушеният дом на промяната,О.Минчев.Да,наистина "при баи Тошо не беше лошо",нали?Ама къде останахме и къде са другите(даже и смачканите Балтийски страни и изгустираната Румания)? Въпроси,въпроси и...виновници колкото искаш.Само отвори вестника и все виновници-тоя направил това,оня свил онова;на тоя снели имунитет,оня ще го съдят.Така ли беше преди 25 години?Не,нали?Видно-не,ама невидимо-условия е имало.
Е,Е,ее...бай Тошо никога не е бил сталинист.Никога.Той по-скоро беше хитрецокомунист и все гледаше да уреди България с по-големи привилегии от страна на Брежнев.Факт е че в България живота беше по-добър от този в СССР.Руснаците като идваха на нашето черноморие се чувстваха като в рая на земята.Кебабчета и кюфтета,щницели,пиене на корем - кой колкото иска.Каквото бай Тошо можа,открадна от съюза - петрол за реекспорт,стомани и въглища за реекспорт,руско оръжие за милиарди долари също за реекспорт.Руснаците го позволяваха,благодарение на бай Тошо,защото умееше да влиза под кожата на Брежнев и други съветски ръководители.Да,ама не.Дойде на власт Горбачов и перестройката и всичко отиде на кино.Отиде на кино и СССР.Отиде на кино и спретнатата държава България със всичко постигнато при социализма.Индустрия,БВП,армия,селско стопанство захранващо с домати,чушки и грозде половината соц. лагер - всичко отиде на кино.Отиде в небитието.Бай Тошо беше свален от пишман-комунисти.От хората на Луканов.Днес същите тези хора са милионери,а българина е най-бедният и най-нещастен човек в новата си къща - ЕС.Но бедният роднина никой не го уважава както се знае.Що се отнася до така нареченият "преврат" от генерал Анев и Горуня - добре че не успя,защото щяхме вероятно да се наденем на "сталинисти","ревизионисти" или някои други "нисти",все твърди комунисти с неясни намерения.Историята ще покаже ...още
дали Тодор Живков е бил злият гений на българският народ, или далновиден водач на България в условията на ограничен суверенитет.Такова беше времето.Суверенитета на България беше ограничен още в Ялта.От тримата големи - Сталин,Чърчил и Рузвелт.
Айде ниц,С300.и ти кат мене- приказки en gross.До скоро(,а и тук)ТЖ-виновен,сега-благодарение на него,после пак виновен,като че ли не помниш и ти като мене преди 25-30(а и повече години да е било,ама да сме не чули,поради ранна възраст)какво говореха по-възрастните в роптанието си срещу ТЖ(а те все беха комунисти,по-малки,или по-големи в заслугите си),че покварил обществото,че следвал сляпо московската линия и т.н.И югославците,и руманците беха много по-независими от Москва.Кажи си истината,такава,каквато беше.Кво да се заблуждаваме.Че икономическите връзки тогава(80-те,а и по-рано)са били на онова ниво(а и стопанството-също),в което да се осъщрестява клиринг и компенсация по сделките с нефт и енергия,това не бива да се приписва само на ТЖ,а на всички от обществото,вкл.и управляваштата партия.Че ако някой друг не беше на върха,нямаче да е било така?Но ако този някой е бил на ревизионистки и други -тски позиции,като другарите в Белград,Букушрещ,или Варшава,то тогава други биха били мерките на клиринга и компенсацията,нали?Не помниш как по DW приказваха,че тогаваш.Председател на МС на СССР Ник.Тихонов мъмрел своите колеги от васалните страни докога ще експортират брак(бракувана продукц.)за СССР.Намесата на таварич Гарбачов от твоя страна е уместна,но става дума за провала на онова комунистическо ощество в морален и политически план.А иначе,много ясно,че някой трябваше да спре потока на ресурси от ...още
страна на руснаците.И да не забравя,руснаците наистина живееха по-зле не само от нас българите,но и от другите граждани на соц.системата.Това в резултат на слаба продуктивност.Продуктивността в цялата соц.система там,в СССР беше най-слаба.Иначе руските и другите съветски туристи им обменяха по 500 рубли,почти толкова в лева и те купуваха каквото им падне у нас-от това в магазините до валута(доларав)на ръка за кореком.А ние балъците се дразнехме,без да си даваме сметка,че в този официален обмен на неконвертна валута има елемент на онова стопанство с "копейкови" цени,заковани на ниво 1946-та на енергия и нефт.Имаше и COCOM,и рестрикция в експорта от Запад за СССР(Бг бе използвана в този случаи-зърнените храни и вноса им,например).Та така с ревизионистите.
тук някой спомена за цоло кръстев, горуня и цвятко анев - четвърти не е имало/ тримата са ръководството на партизанския отряд гаврил генов/ додеяло на героите от северозапада да слушат за чавдарци, като за рамбовци, затова по най-български начин си злословели: рамбовци, рамбовци, ама ако цвятко(ген.анев шеф на столичния гарнизон) изкара танковете пред партийния дом, георги стоилов(тогавашния кмет)трябва да изпрати хората си от чистотата, да отмият следите от осралите се от страх чавдарци/ анев като военен, подозирал съществуването на срс-та още в ония години, и за да не си навлече проблеми прави донос до митко григоров - какво говорят злите врачански езици/ по туй време тошо беше отбил жена си мара от сексуални игри, и препълнен с тестостерон поръчва разправата/ политкомисаря на геновци - горуня(тогава първи секретар на ок бкп враца), просто го самоубиват в момента в който идват да го арестуват/ той самият се изсмива на неканените си гости, считайки че са някакви самодейци, правещи се на десе-та, и им тряска вратата/ командира на отряда-цоло, прибират и карат да говори неща, които и през ум не са му минавали - отказва/ умря на преклонна възраст в старозагорския затвор, а сина му от университета пратиха трудовак в урановата мина в ...още
бухово/ по това време беше пикът на кризата между пекин и москва/ пред събрани в зала универсиада студентски активисти, екзекуторът митко григоров прави разяснения в посока - пекински агенти, защото цоло кръстев е бил посланик при кимирсен/ студентите си тръгват като убедени расисти на жълтата раса... о темпора о морес/ затова постъпката на цецко се очакваше с трепет от силите даряващи сигурността на фамилията
.....уважаеми приятели ще го кажа на врачански вие нашия език вече го разбирате Краси Радков от шоуто на слави го направи популярен вече..................те тоа те бае тошо бе голем пустиняк до го ева...и оно ние това врачанюро много го мразееме от комунизъмо му никой не виде добро потвърди го и историята..дека е сега България....сиромашия да го ева ..та знае ли ни ти Европа ни ти Америка....а тоа нашию юнак требаше да го пребие там на площада пред паметнико на ботев...поне да е лично местото.....те тия комунярите земаа на дедо сичко де кво намериаа набутааа тате у ткзс и ние сколасааме......после да го ева си направиа преврат и станаа демократи и бизнесмени а за нас остана да гладуваме или да мием гъзове по европата...те това работа ли е а......те тая уруспетина дължавата требаше да не я дават на сталин та белким да бееме станали и ние като нормалните западни държави.....оти българино бе работлив тогава а сега стана айдук......врачани първи посегнаа на правешкия цървул...айде останете си със здраве
га не беа кременчени, врачани ощ да си подгъзуват на праавец
№10-то, та ти перманентно си грачиш във форума, но си мислиш ,че не е ясно ли?
НЕ ТИ ИСКАМ МНЕНИЕТО - ти си последния ,на когото бих се вързал . Мислех ,че си Малолетен - оказва се ,че си Малоу*мен .
В казармата най-тъпите копелета бяха от Врачанско.Натегачи и неграмотни селендури - за една ефрейторска нашивка човек убиваха.А ако се върнеха на село без нашивка не можеха да се оженят - кво да правиш,манталитет.
ти ожени ли се
Тази снимка на Т.Живков, палзиачт на колене, да иа махнете от Историата-подбива назионалното ни самоçувствие.
Колко разочароващо... Та, това е може би единствената "дисидентска" акция у нас. Очаквахме екшън , драми , възвишени идеи на убеден демократ , борец за свобода и правдини , а то ..... нищо и никакво дърпане от някакъв си Килограмски. Че то "Черните ангели" и Отряд "Чавдар" са си направо революция в сравнение с тази случка......Е, имаше и още една дисидентска проява . Във Стара загора , на един футболен мач , когато хората нападнаха Ангел Солаков /шефа на КДС/ задето прати по нечестен път техния отбор в "Б" група , а направи неговия "Левски" шампион.....И да не забравя - "закуската във френското посолство" . Това е. Отиваш на закуска и ставаш дисидент.
Да,това е един поучителен и прозаичен случай и последствията от него,за това какво не трябва да се прави.Иначе,ако той бе изслушан в селската им кръчма от Тато,почти сигурно е че му е щяло да se помогне на баща му.Имало е много случи,когато е помагал на такива неизвестни хора.
[...] Снимка от инцидентът, известен като “атентат срещу Тодор Живков във Враца“. [...]