Принцип на управление на компютър чрез мозъка. Илюстрация: Университет Браун

Нови изследвания на учени от Университета на Саутхямптън показват, че комуникацията между двама души е възможна единствено използвайки силата на мисълта. Досега технологиите бяха достигнали до ниво, при което с помощта на интерфейс мозък-компютър (ИМК) можеха да се разчитат мозъчните сигнали, които да бъдат трансформирани в команди и това позволяваше да се управляват различни устройства като компютри, роботи и виртуална среда само с помощта на мисълта.

Британецът Кристофър Джеймс от Института за изучаване на звуци и вибрации към Университета на Саутхямптън обаче прави още една крачка в тази посока и се опитва да докаже, че е възможна не само връзка мозък-компютър, но и директна връзка мозък-мозък. „ИМК вече не е нова технология, а комуникация човек-човек чрез нервната система вече бе демонстрирана в работите на професор Кевин Уоруик от Университета на Рединг.”, казва Джеймс пред сайта на своя университет. „Сега ние пък за първи път показваме истински интерфейс мозък-мозък (ИММ).”, добавя той. На практика новата технология може да има изключително разнообразни приложения, като се започне от осигуряването на помощ на хора със заболявания на мускулите, ограничаващи двигателната способност, премине се през психични разстройва, затрудняващи комуникация и се стигне до чисто развлекателната сфера на компютърните игри.

Устройство за “телепатична” комуникация. Снимка: Университет на Саутхямптън

Технологията е толкова проста, че всеки технически грамотен човек би се зачудил защо именно на него не му е хрумнала тази идея. Най-просто казано Джеймс и колегите му са създали система, която изпраща съобщения, формирани от мозъчните сигнали на един човек през Интернет връзка до мозъка на друг човек, който може да се намира на хиляди километри разстояние. Системата все още е далеч от онова състояние, в което двама души ще могат да комуникират само със силата на мисълта, но е факт, че учените са успели да предадат серии от двоични сигнали между два човешки мозъка.

По време на предаването на мозъчните сигнали двама души са свързани към електроди, които измерват активността в специфични области на мозъка. Единият доброволец генерира серия от нули и единици (двоичен код, същият с който работят компютрите) като си мисли за нула, когато си представя, че движи лявата си ръка и единица, когато си представя, че движи дясната си ръка. Компютърът, към който е свързан първият човек, разпознава мислите, представени двоично и през Интернет ги изпраща до компютъра на втория доброволец. Там се задейства лампичка, която примигва с различна честота за нула и единица, а мозъчните сигнали на човека, който гледа светлинния сигнал се анализират от неговия компютър.

Крис Джеймс. Снимка: Университет на Саутхямптън

На този етап не става въпрос за реално предаване на съзнателни мисли от мозък в мозък, но на един по-късен етап вероятно ще е възможно да се създаде система, чрез която хората ще са способни да изпращат цели съобщения само със силата на мисълта, твърди Джеймс. Може би една такава система ще изисква имплантирането на електроди в черепа или дори в мозъка, доуточнява ученият.

Футуролозите са разделени в мненията си доколко възможна е подобна технология и колко далеч може да стигне тя. Ян Пиърсън, който е един от водещите футуролози в областта на комуникациите и изчислителните технологии, смята че е твърде вероятно след около 30 години да е нещо нормално човек да си помисли за определено съобщение и то да се изпише на мобилния телефон на негов познат. Но за да може една мисъл да се появи в мозъка на друг човек вероятно ще е потребно доста повече време. Добра новина за онези, които се опасяват, че не са далеч времената, когато Големият брат ще вижда всичко. Буквално всичко, дори мислите ни.