Цитат в десетката: 20 години свобода
10 Ноември 2009
В прохладната вечер на 9 ноември 2009 година, група младежи се събрахме пред главния вход на Софийския университет и изписахме със запалени свещи “20 г. свобода”. Избрахме тази дата, защото точно тя символизира началото на дълго чаканото освобождение от комунизма. Някой може да каже, че сме подранили с един ден, но това не е така. Защото именно щурма на Берлинската стена преди 20 години, а не “дворцовия преврат”, отстранил Тодор Живков от кормилото на България, даде началото на свободата.
Тази свобода, която не се дава с решение на Политбюро на ЦК на БКП, а е свобода на духа, свобода на съзнанието. Неколцина изключително смели хора започнаха да се бунтуват срещу комунистическия режим в България далеч преди тази дата, но именно международният отзвук от събитията в Източен Берлин отприщи последващата вълна от гражданско действие, целящо демократизиране на целия Източен блок и възвръщането на изконни граждански и политически права и свободи.
Поривът за свобода на гражданите на бившата ГДР отприщи затлачения бент на комунистическата тоталитарна система и тогавашните ръководители на БКП се видяха принудени да отстранят Тодор Живков, надявайки се да запазят политическата си власт. Но от този момент нататък бе ясно, че връщане назад няма. Българският народ се събуди от дългата комунистическа дрямка и започна да настоява за свобода.
Независимо от всичко, което се случи в България през последните 20 години, независимо от грешките, предателствата, измамите и разочарованията, ние, българските граждани, получихме свобода. Защото колкото и да не ни харесва сегашната действителниост, фактите не могат да се изкривяват. А фактите са, че в сравнение с 1989-а, днес ние се радваме на няколко неоспорими свободи, а именно:
1. Свобода на придвижването. През 1989г. за да излезем извън България, ние се нуждаехме от изходни визи, ако искаме да видим света отвъд Желязната завеса. Нещо повече, отделни части от територията на България бяха обявени за “гранична зона” и дори за пътуване дотам се нуждаехме от специално разрешително. Отделно срещу всеки, който се опитваше да напусне пределите на страната, Гранични войски стреляха без предупреждение (по официални данни по българските граници са намерили смъртта си 106 души, но техният действителен брой е многократно по-голям). Днес всеки от нас може да премине границите с Румъния и Гърция (вътрешни за ЕС) само с една усмивка и размахване на лична карта.
2. Свобода на заселването. През 1989г. в България съществуваше системата на жителството, която ограничаваше възможностите ни за заселване и работа от едно населено място в друго. Днес всеки български гражданин, независимо къде е роден, може свободно да се заселва в още 26 европейски държави. В половината от тях имаме пълни права за участие в трудовия пазар, а останалите ще премахнат ограниченията за работа (повтарям ограниченията, а не забраните) най-късно до 1 януари 2014 година.
3. Свобода на инициативата. През 1989г. никой нямаше право да развива частна производствена и търговска дейност, а редица професионални длъжности бяха запазени само за членове на БКП. Днес имаме действаща пазарна икономика и въпреки, че има много какво да се желае по отношение на лицензионни режими и най-вече по отношение на политическата протекция в бизнеса, напредъкът е неоспорим.
4. Свобода на изразяването. През 1989г. никой не можеше да критикува безнаказано партийните и държавни ръководители, а отгоре на всичко много хора бяха принуждавани (по манифестации и други масови мероприятия) да декларират нещо различно от това, което мислят. През последните 20 години имахме възможността открито да изразяваме несъгласието си с провежданата политика и да протестираме свободно, без органите на реда да ни задържат, арестуват и бият (това, последното не важеше в периодите, когато БСП беше на власт).
5. Свобода на словото. През 1989г. медиите бяха под държавен контрол и цензурата беше жестока. Отделно от това, хората, дръзнали да се осведомяват от независими медии (радио “Свободна Европа”, българските секции на ББС и Дойче Веле) бяха подлагани на преследване и малтретиране. Днес медийния плурализъм (макар и в много изкривен вид) все пак съществува. Въпреки управленския и корпоративен натиск, въпреки че почти всички влиятелни медии са собственост на ченгета от бившата ДС, въпреки че достйни представители на журналистическата гилдия са отстраниявани като “неудобни”. Защото има интернет, чуждестранни телевизионни канали, приемани в България по сателит, както и няколко медии, които не са под контрола на комуно-ченгесарската мафия.
Разбира се, днешната реалност в България никак не е розова, заради ширещите се бедност, корупция, разюздана престъпност, простотия и морално падение. И въпреки че всички тези явления съществуваха и през 1989г. (макар и не в такъв мащаб или не така преекспонирани от медиите) много хора изпитват носталгия по времената от преди 20 и повече години. Истината обаче е, че за тези негативни явления не ни е виновна “демокрацията”, а тъкмо обратното. Точно тези, които потискаха и унищожаваха свободата и демокрацията, успяха да пробутат тази фалшива, извратена представа за свободата.
Всички хубави неща, които се случиха в България през последните 20 години, станаха благодарение на нас, будните, свободомислещи, цивилизовани, “европейски” българи. Докато всичката гадост на т.нар. преход ни я натресоха онези, които се опитахме да изметем от политиката, икономиката и обществения живот още през 1989-а. И докато те продължават да ни учат на демокрация и свобода, и ние ще страдаме от язвите и туморите на тяхната представа за демокрация и свобода.
Българската свобода не ни беше дадена нито от “превратаджиите”, отстранили Тодор Живков, нито от срещата между Горбачов и Буш-старши в Малта, където беше обявен края на Студената война. За българската свобода се воюваше ежедневно през последните 20 години и продължава да се воюва и днес. Защото свободата ни ще бъде такава, каквато сами си я извоюваме от “онези”.
А истинското освобождаване е освобождаването на ума и сърцето, освобождаването от страха.
Виж още текстове в блога на thetrooper
 |
|
С някои неща не съм съгласна. 1.И преди можеше да се заселваме където си искаме. Само трябваше да внимаваме да не ни хванат на границата. 2.Относно свободата на говоренето- дава ни се тази възможност, но и да кажем нещо няма кой да ни чуе. 3.Свобода на инициативата. Вярно е, че преди нямаше частна инициатива. Сега пък има много сива инициатива. Работиме, ама само за себе си.Другите да плащат данъци.
работиМ -се пише и произнася/ преди нямаше платени визи зо юес/ ако преди побегнеш , там моментално ти даваха зелената карта, защото си от блока/
Драга BG, от празна демагогия полза няма. Следвайки логиката ти от точка първа, утре да отидем да ограбим някоя банка, само да внимаваме да не ни хванат. Това че няма кой да чуе средностатистическия българин когато говори за проблемите си, няма връзка със свободата на словото, и това дали когато опозираш на режима те вкарват в затвора или не. Факт е че хората не си плащат данъците. Пак не виждам каква е връзката с това дали едно време частната инициатива е била законна или не. Факт е също че България нито е цъфнала нито е вързала. Факт е обаче че и днешното законодателство и режим позволяват много повече свободи на гражданите. Твоето сравнение е между затворена в клетка кокошка която я хранят през тръбичка и такава в дивото. Да когато си в гората може да те изяде някой вълк, или да останеш гладен защото я няма вездесъщата тръбичка. Свободата не е само рози, ами и отговорност, това е проблема в България според мен. Всеки си бута своята каручка напред, и за колегите които изпадат по пътя на никой не му пука. Все пак една стъпка напред от това да буташ чуждата каруца, докато твоята потъва в калта все повече а ти ...още
се радваш защото си мислиш че е на добре.
Снимката говори повече от текста. Поне за тези, които помнят времена преди 1989-а. Но с уговорката, че са честни. Та какво виждаме на смимката - скъпи ЗАПАДНИ коли; непредизвикан от ПАРТИЯТА лозунг, при това за СВОБОДА; липса на милиционери, които влачат към Белене написалите този лозунг :)) Моля, ако е възможно, намерете снимка на същото място от преди 1989-а и сами ще се убедите в разликата. А може и без снимка - просто гледайте внимателно множеството соц. филми, с които ви облъчва националната телевизия. Вижте как са облечени хората, какви коли карат, как пият кока-кола (ако изобщо я имаше, двама души си поделяха една бутилчица, която по онова време беше 200 гр.), как изглеждат магазините... Вижте!
Много приятно съсм изненадан от авторите.Много добра статия.Отличен 6.
Отлична статия БРАВО! ЕТО ТАКИВА БЪЛГАРИ ЩЕ ОПРАВЯТ БГ! За зла жалост/съдба много малко останаха недостатъчно...
Наистина и българските граждани получиха човешките си права , но средата ,която ИМАМЕ , не ни гарантира ефективни защити на правата ни и свободата- това е ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ, който много добре се знае в Европа и САЩ, но съпротивата на СИЛНИТЕ срещу гаранциите за правата ни е огромна , насилническите Групи от борци,престъпници и всякаква сган бяха "ПУСНАТИ" ДА НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ОТЪРСИМ ОТ СТРАХОВЕТЕ СИ,още в началото без участие на ДС беше създаден Комитет за Гражданско помирение , но ДС много бързо се намеси и се появи ДПС. Да,да!
Чудсна статия, върна ме в спомените. Каквото и да си говорим , за тези 20 години мисленето на хората се промени. Режисьорите на промяната подцениха желанието на хората за промяна. Вярвам, че ще има справедливост , ще има възмездие за тези които превърнаха демокрацията в способ за ограбване на своята страна и народ.
борко, я драсни един два куплета
Каква Свобода бе -Балък .Хората няма къде да работят , работодателите - лъжат и хората и Държавата . Не внасят осигуровки , бавят заплати , не превеждат удръжки , по ведомости едно , а ти плаща друго - я да си е е те майката .Билета за гр.транспорт 1 лв. за една спирка и до последната - пак толкова ?!.Тояга , тояга требе .
Чичата, получи се малко патетично, ама карай да върви..Тук при мен вече заваля сняг, здрав, дебел и зимата си дойде. Снежанка, дядо Коледа и джуджетата ги няма още.
Thetrooper, явно не знае, че в всички свободни и демократични страни на клошарите е дадена пълна свобода да ровят в боклуците, а най-много на тези в България. Така че, свободата в България далеч превъзхожда свободите в която и да е западна страна. От това което виждам си мисля че, процентно най-много свободни клошари има в България. На престъпността също е дадена пълна свобода. Ако си болен и без пари или иншуранс, свободен си да умреш без никои да ти се бърка. Спомням си при комунизма, един или два пъти в годината задължителни медицински прегледи. Абсолютно никаква свобода за разлика от последните 20 години. Не ти се дава и свободата да говориш за свобода. А, кажеш, че на хората трябва да се даде свобода, да стават клошари и да ровят в боклуците за храна, направо те пращаха в Белене. Младите трябва да знаят, че няма по-лошо нещо от комунизма.
прати снежанка при мене на стаж
Ще я оближа като сладолед - това само мога!
това не е малко, и аз бих я олизал
Та, това и казвам - то ти е единствено по възможностите и според теб не е малко, а всичко, което можеш...
Има свобода и това е много голяма придобивка.Но свободата не означава справедливост.Свободата и спараведливостта се разминават тотално.Преди 1989 имаше диктатура и никаква справедливост.Сега има огромна свобода,но пак няма никаква справедливост.Преди 1989 можеха да те арестуват да те осъдят да те хвърлят невинен в затвора да разбият живота ти напълно.Висшата номенклатура беше недосегаема.Сега може да стане същото с всеки обикновен човек , а богатите ,тях законът не ги лови.Или както се пее в песента - "За милиони няма закони ,за кокошка няма прошка."Бих искал да съм оптимист като Бора Бора , че виновниците ще си получат заслуженото, но немога да вярвам,че това ще стане.Прекалено голям реалист съм.
Джери не знам на каква си възраст, но това за което говориш преди 1989 г. важи за последните няколко години преди предателството на Горбачов и неговите последователи. По време на комунизма, както и по време на всички времена и епохи тези които са на върха в правителствата и в бизнесите, винаги са били по-привилигеровани от другите и винаги материално са били по-добре. Каква е обаче разликата, между тези на върха и тези на дъното, при комунизма и при другите епохи и системи. В Китай например, по времето на Мао, когато Кисинджер и Никсън ходиха в Китай, американските вестници писаха че най-голямата заплата в Китай е била около $300.00 а най-ниската $80.00. Около четири пъти разлика. Сравни я с 4000 пъти разлика която съществува в свободните демократични страни, а може да кажеш и безкрайно голяма разлика, между богатите и бездомните които не получават нищо. И така ще разбереш колко хиляди пъти комунизма на Мао е по-справедлив от всяка една некомунистическа система.
На 58 години съм,но не съм съгласен с теб че при Мао Дзе Дун е било по справедливо.Сравнението на заплатите е просто абсолютна глупост.Спомни си че Тодор Живков живееше без да получава заплата и за какво му е ,след като получаваше всичко каквото пожелаеше безплатно."Диктатурата на пролетариата" беше нещо много извратено.Помня как вкараха на мой съученик бащата в затвора през 1962 година защото майка му я беше харесал един партиен големец , а баща му беше бабаит и оня партиец искаше да я чука на спокойствие. Сега горе долу е същото ,само че някой новобогаташ като си хареса някое мацка просто си я купува с парите си.Защото няма жена дето ще устои на парите.Абе въобще и преди и сега все тия лайна, само дето сега лайната са опаковани в лъскав целофан.Сега твърдо мога да кажа ,че хората страдат от тъпотията си и собствената си алчност и безскруполност.Но това е много дълбока тема за дискусия.
жените са икономически субстанции и са подчинени на пазарния принцип
Джери като каза че Тато не е получавал заплата, това ми припомни какво "Plato" е казал по този въпрос. Според него философите са тези които трябва да управляват страната, като те трябва да получават всичко от което имат нужда, но да не трупат никакви богатства. Тато се разминава с идеалния случай само по това, че не е философ.