Челната страница на македонския вестник “Време” - Гърция е в дефанзива, а Македония гради бъдещето.

Може ли договорът между Словения и Хърватия за решаване на граничния им спор чрез арбитраж, който откри пътя на Хърватия към ЕС, да стане модел и за Македония и Гърция, които спорят за името на някогашната най-южна република на бившата СФРЮ, е въпрос, който все по-често се чува в дипломатическите кръгове.

Бившият словенски външен министър Зоран Талер, сега евродепутат, се обяви в Европейския парламент за прилагане на словенско-хърватския опит в гръцко-македонския спор, за което получи подкрепата на доста свои колеги. Той подчерта, че в Македония има интерес към този вид компромис, макар нейните политици вече да обявиха, че страната ще вземе решение за името си на референдум.

Потвърждение на твърдението на Талер е и изявлението от тази седмица на македонския заместник-министър на външните работи Васко Наумовски, който каза, че Скопие вижда надежда в това, което направи Хърватия, която отдели въпроса за границата със западната си съседка от стратегическата си цел - влизането в съюза. “Надяваме се, че споразумението между Хърватия и Словения може да бъде приложено и в нашия случай”, каза Наумовски в интервю за Ройтерс.

Подчертавайки, че двете страни не са решили спора помежду си, а само са го прехвърлили за арбитраж към Международния съд, който ще обяви решението си едва след като Хърватия стане член на ЕС, Наумовски посочи, че Гърция би трябвало да постъпи като Словения. Това означава, че Атина, без да отстъпва от искането за спорното име и по-нататъшните преговори със Скопие, може да даде възможност на Македония, която е кандидат за членство в ЕС от 2005 г., да продължи диалога със съюза за пълноправно членство.

Надеждите, че тези две страни може скоро да размразят диалога помежду си, бяха съживени през последните дни от няколко дипломатически послания. Македонският президент Георге Иванов в сряда отправи официална покана към гръцкия си колега Каролос Папуляс да посети Скопие, за да даде нов импулс към подобряването на междусъседските отношения. Преди това, в централата на ЕС в Брюксел македонският премиер Никола Груевски се срещна с гръцкия си колега Георгиос Папандреу, който посочи като приоритет на кабинета си подобряването на отношенията си със съседите си.

Гръцко-македонското неразбирателство бе тема и на състоялия се миналата седмица разговор на Папандреу с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун в Атина, където Бан ки-мун присъстваше на международна конференция за миграцията. Само няколко часа след тази среща се обади посредникът на ООН в гръцко-македонския диалог Матю Нимиц, който призова представители на двете страни да продължат диалога “през седмицата след 16 ноември”.

ЕС и преди е поставяла искането Скопие и Атина до 7 декември, когато ще има министерска среща, да дадат гаранции за възможен компромис помежду им, за да се определи евентуално дата за начало на преговорите на Скопие за членство в ЕС.

Макар в дипломатическите кръгове да не се очаква през следващия месец да бъде подготвен “теренът” за покана от Брюксел към Македония, новите инициативи и словенско-хърватският модел стимулират очакването, че дълго чаканата крачка може да бъде направена и “на южните Балкани”.

По БТА