Коктейл вместо банкет с кюфтета или какво се промени на трапезата от комунизма насам
10 Ноември 2009
Днес коментарите за 10 ноември са раздвоени в оценките. Загубилите от прехода изглеждат по-гласовити, а спечелилите – гузно смълчани над нечистата си съвест.
Най-достоверно социалната промяна може да бъде оценена в кухнята. Там промените за изминалите две десетилетия бяха също така бурни, динамични и противоречиви, както в политиката, но те бяха и някак по-изразителни и видими с просто око.
Нежната революция на трапезата започна с паниран карфиол, панирани пилешки хапки и чушки бюрек. Това бяха три ястия, които в началото на 90-те първите новоизлюпени частни ресторанти, отворени на най-невероятни (и неподходящи) места неизменно предлагаха в менюто си. Клиентелата ги поглъщаше с апетит и обилно ги поливаше с първите партиди фалшива гроздова ракия „Стария дъб”. Скромният асортимент по онова време се компенсираше от удължено работно време. Повечето кръчми работеха денонощно или до малките часове и се радваха на ентусиазирани посетители, погълнати от страстни политически спорове и постни бизнес проекти.
През първото десетилетие на прехода тема на постоянни обществени дискусии беше т. нар. депутатско кюфте. Не депутатските аспержи, трюфели или сьомга, а точно кюфтето. Това елементарно месно изделие имаше забележителна хипнотизираща сила и докато хората се чудеха колко голямо трябва да бъде и колко точно да струва, някакви адвокати се промъкнаха в парламента и написаха такива закони, че днес прононсирани бандити се оказват недосегаеми и дори кадруват в съдебната и изпълнителната власт. По онова време се носеше и дискретна мълва за изискания кулинарен вкус на Андрей Луканов, както и за тежненията на Огнян Дойнов към супата от костенурки. А президентът Желев в интервю пред „24 часа” чистосърдечно си призна как не могъл да разпознае трюфела в омлета си по време на една от историческите закуски във френското посолство.
Пак през 90-те телевизиите рекламираха едно кафе като „гордостта на българската индустрия”. Това беше обикновена индонезийска робуста, която някакви арабски бизнесмени внасяха в България и продаваха с марката „Нова Бразилия”.
В първите години на прехода старият учрежденски банкет с луканка, кашкавал и сирене плюс мешана скара с ракия и бира беше изместен от коктейла с хапки. Покрай това в българския език се настани и една нова дума – кетъринг.
В навечерието на новото хилядолетие кулинарният пейзаж се оказа радикално променен. Луксозните някога портокали и банани вече бяха на всяка зарзаватчийска сергия, но освен това започнаха да се явяват и екзотични асортименти като броколи, авокадо, аспержи, артишок, манго, маракуя и т.н., последвани от морски деликатеси като сьомга, лаврак, ципура и октопод, които вече стоят съвсем привично на рибните щандове. Много от първите самодейни кръчми, родени от поривите на свободната икономическа инициатива, фалираха по Жанвиденово време, за да отворят място на нови, изискани ресторанти, някои с екстравагантни имена като „Отвъд алеята, зад шкафа”. През 1999 г. на излизане от един такъв ресторант Бил Клинтън каза, че е хапнал гъши дроб, за да се почувства като българин. Китайските ресторанти, които в началото на 90-те предлагаха усещане за екзотичен лукс, днес са на всеки ъгъл и минават за места, където човек може да се засити евтино, макар и преглъщайки някои рискове от хигиенно естество.
Появиха се първите кулинарни ТВ предавания и списания. Иван Звездев днес продължава да зарежда сутрешните блокове с битов оптимизъм, а Ути Бъчваров освен артистизъм и склонност към остроумничене постепенно разви и готварски умения. Рекламите на V-образното ренде „Вьорнер” убеждаваха, че формата все пак има отношение към вкуса.
Стъпването на „Макдоналдс” на българския пазар демонстрира силата на маркетинга в кухнята. Няма как по друг начин да се обясни влечението на децата към тези ресторанти. Нишата на бързото хранене беше запълнена от арабските дюнери и особено от пиците на парче. Популярността на това неаполитанско творение, което дължи своята световна слава не толкова на своята родина, а повече на Америка, позволи на министър Дянков миналата седмица да илюстрира кухините в държавния бюджет с кутии за пица.
Не би трябвало да се пропуска и японското суши. У нас този изтънчен източен специалитет плахо пристъпи на ресторантска сцена преди седем-осем години. Любопитното е, че поне в началото едни и същи хора се опитваха да контролират пазара на суши и чалгата. Което, изглежда, не е случайно, защото сушито на запад минава за елитно ястие, както и чалгата у нас се оказа духовна храна на новите елити.
Нежната революция в кухнята взе и някои свидни жертви. В годините на прехода хлябът се развали. Някога той беше три вида – бял, добруджа и типов. Понякога имаше и франзели. Днес има десетки видове хляб, но не е вкусен, поради което много хора, дори и в града, си го пекат сами. Доматите също станаха безвкусни, а масовото българско сирене се оказа сурогатно, т.е. приготвено от вносни растителни мазнини и калциев хлорид (тибешир). В същото време има десетки чужди сирена. Пострада и киселото мляко, което вече не надува капачката. От няколко години хранителната индустрия започна да поставя етикета „домашно” върху неща като лютеница и кьопоолу, излезли от поточните линии на консервните фабрики. Рекламите на колбаси носталгично се заиграват с вкуса на някогашните кренвирши. Което означава, че сред губещите от прехода може да се окаже и добрият вкус.
—————-
* Авторът е журналист от в. “Сега”, който води там седмична кулинарна рубрика
 |
|
Що за анализ ,като че ли е правен от разгневения Драшков или от владеещия ченгесаро-счетоводителския жаргонен изказ на математика-ченге,Цвятко...
Господине,явно и идея си нямате,какво предлагаше "Балкантурист"на своите клиенти!За качествата и цените им просто няма сравнение!Само ще Ви посъветвам,след като водите кулинарна рубрика в някакъв вестник,да се постараете да намерите някое старо меню от ресторант на "Балкантурист" и сам ще се убедите за какво става дума!
Менюто на Балкантурист беше кебапчета, кюфтета и мешана скара. И шницел по виенски. Богатството в менюто се свеждаше до 1-2 ястия в гювече, скара и 2 западни специалитета. И обслужването беше майка плаче - само дето келнерите не те биеха, а пред ресторантите се чакаше ред, щото бяха малко, бяха държавни и нямаше други. Нещастни комунисти. Що си мислите, че ние не сме живели при социализма?
№4,явно ти си посещавал някой селски ресторант,откраднал логото на "Балкантурист",хайде бЕгай у хоремагО,където ти мястото!
а и колко бяха миризливи и гадни ресторантите тогава, всички с покривки надупчени от фасове, железни мазни прибори и не особено чисти чаши. Кюфтетата бяха изключително безвкусни, готвача ги тъпчеше с хляб че да станат повечко, така се крадеше. Просто тогава беше "модерно" да се харесва мизерията. Лукса и благоденствието бяха заклеймявани.Всеки се гордееше, че е от "село" и че може да мине с малко. Да - киселото мляко беще по-"истинско", но се разваляше за 2 дена, сиренето също се вмирисваше за 3-4 дена. Кашкавала понякога беше като подметка, а с хляб можеше и пирони да забиваш. Магазните бяха 20 пъти по-малко от сега и бяха със задължителна "обедна почивка" и затваряха рано рано ... даааа ... беше "много хубаво" :)
ХР явно има спомени от хотел "Рила" или от резиденция "Бояна". Иска да каже че ние сме живели в некъв паралелен свят. Марш в Сеул,комсомолецо смотан и лъжлив!!!
Тебешир, научете правопис, преди да станете журналист.
Аз пък не съм съгласен с автора, че хлябът се е развалил. Имаше 3 вида хляб, и то не винаги. Сега има 33 вида най-малко. Вярно е, че има и боядисан черен хляб, ама има и истински, без брашно, ръжен, пълнозърнест и т. н. Който търси, намира своя вид. Навремето нямаше въобще такива неща. И при тогавашната безотговорност правеха хляба от мръсна пшеница, пръскана за посев (и сега имаше такъв случай). Сега като си купя скъп хляб био или от Била и др., поне знам, че не е отровен.
Към г-н автора - калциевият хлорид не е тебешир! Тебеширът съдържа главно калциев карбонат. Не че калциевият хлорид е по-добър от тебешира...
Напълно съм съгласна с 4. Само да отбележа, че менюто на Балкантерорист мажеше да се изяде само ако клиента имаше търпение да го дочака.Чужденците с предимство.
#а спечелилите – гузно смълчани над нечистата си съвест.# Нищо подобно, просто спечелилите продължават да печелят, докато загубилите продължават да си губят времето да плямпат глупости срещу очевидни факти...
Яска, как се казваше онази ужасна кръчма в една пряка на "Коперник", която работеше денонощно, а веднъж сервитьорките сервираха по цици.
№7,за разлика от теб,който подозрително е запознат с правителствени обекти от типа на "Рила",аз ходех почти всяка вечер в "Балкан" или "Хемус",за където ти явно си нямал парички,защото си си плащал свободния наем,като новодошъл селянин в големия град.Да тука идваха и селтаци комсомолци.Кореняци софиянци партийци и комсомолци не ставаха!Това е факт!Хайде на село и там си раздувай за Сеул!
през 1987 една моя ентусязирана сътрудничка ме замъкна един следобед в хемус и ми направи първата в живота ми свирка, в мрака на заведението/ когато си тръгнахме отвън беше ярко лято с ослепително слънце и едвам успях да си видя колата
Ех,младост,младост.Чича а мойта първа свирка беше в една лодка на езерото Ариана.Такова нещо не се забравя.Момичето беше сръчно,но на излизане замалко да преобърна лодката,така ми трепереха краката.Но това беше през шейсетте години на миналият век.
До чичата и курдоколенков
Леле- малий,родолюбивото ни доносничество се е разнежило, та чак хипотези за интимни подробности ни представя. Един пък ода за младоста е готов да напише,като не забравя да "вметне" каква волност си е позволил в угода на съкварталците...Признавам си ,артистични са, имат страхотни и много "правдиви" житейски легенди...Какви прагматични-циници,а?!
Урко,ти сега ако се изпишеш и моралист ще те намрази и другата половина на форума.Що не си вземеш малко отпуска,а?
Ако келнера те беше спипал щяха да те изхвърлят от организацията.
"ЕнтусЯзирана" да се чете "интусИАзирана" - грешката е не от моята пословична неграмотност, а от "свирката" и възбудата, дето получиш, ката натисках клаксона на "Трабанта", който ми го продаде с "бележка" за предимство "бай Тошо" - нема лошо, нали?
митре, половината ми рода работи в александровска болница, повечето шефове на катедри са редовни "клиенти" на домашния ми бар/ не че "академията" е върха, но бих могъл да ти направя бърза услуга и да минеш през повечето кабинети без направление, за да ти назначат лечение/ имаш повече агресия от нормалното/ вероятно е тестостерон обречен на безебица, но да ти го каже спец./ ако провяваш интерес не се срамувай, че си ме плюл - ще ти помогна като на човек в беда
Чичко, тъпо копеле, майка ти работи във френската гимназия. Баща ти е алжирец. Родата ти е от Земен и село Комущица. Каква александровска болница, бе хобот, за какви "Акдемии" бълнуваш. Ти кого заблуждаваш, бе? Себе си? Много те е яд когато някой те плюе, ама ти получаваш оргазъм когато плюеш всички. И, Митре, --------? Аз скоро ще ти дойда на гости. =--------- -------- Само златният ти зъб - четвърти, отдолу, дясно, направен от зъболекарктата в квартал "Филиповци" - винаги ме е смущавал, ама човек трябва да се жертва за идеята...
твоят бог ми е свидетел,не моя(аз съм комунист-безбожник), че съм се потрудил да те вкарам в пътя, като излезеш от цикъл, обади се, не можеш ли да вденеш, сам си се затрил
Проблемът ви е че не сте идвали по-честичко във Филибето по онова време. Ще спомена само няколко култови ресторанта: "Чучура", "Пълдин", "Трифон Зарезан", "Бумбарника" в Тримона и "Старите занаяти", което не беше ресторант, но който е ходил знае за какво става въпрос. В София - нашата столица... нямаше и далечно подобие на тези неща. Същата работа беше и с врачанските дискотеки, който е ходил в Буркана по онова време и после в Суми ще разбере.
Хора ,оставете прословутото "депутатско кюфте"като символ на власт и благоденствие настрана и си спомнете, че НИЕ ЯДЕМ ЗА ДА ЖИВЕЕМ , А НЕ ЖИВЕЕМ ЗА ДА ЯДЕМ.
Копелета аре и аз да се включа така за сведение на младите , а пък старите ще допълнат нещо за СТАДИОН не виждам да казвате
Революциите на Изток (М. Албърт и Р. Ханел)