Обамагърл обикаля Ню Йорк в оскъдно облекло и позира до картонени кукли на Барак Обама, докато му се обяснява в любов. Снимка от телевизионния екран

Малцина американски лидери са били посрещани толкова ентусиазирано от света, както Барак Обама в нощта на изборите преди година. От Париж до Пекин, от Рио до Осло, от Йоханесбург до Кайро на 4 ноември хората се събираха в баровете, тълпяха се по площадите и цяла нощ гледаха телевизия в очакване на изборните резултати.

Когато стана ясно, че американските гласоподаватели категорично изпращат Обама в Белия дом, тълпата в родния му град Чикаго ликуваше. Ехтяха клаксони, сълзи се лееха навсякъде из страната. Одобрителни възгласи и аплодисменти отекнаха по цял свят, а жителите на японския град Обама танцуваха от радост. “Вашата победа показа, че никой по света не бива да се страхува да мечтае да направи света по-добро място”, писа на новоизбрания президент Нелсън Мандела.

Огромно бе облекчението, че Джордж Буш - един от най-непопулярните в света американски президенти - си тръгва. Също толкова голяма бе радостта от това, че някога раздираната от расова сегрегация страна е избрала първия си президент афроамериканец - “като в приказка”, каза тогава полският външен министър Радек Шикорски.

Въодушевлението бе съпроводено и с огромни очаквания - че Обама ще успее да намери изход от всички войни и конфликти, да оправи “дерайлиралата” световна икономика, да ощастливи всички с факта, че е антипод на Буш. Мандела, който като първи президент на Южна Африка в периода след апартейда, през 1994 г. сам бе изправен пред изпитанието на големите надежди, призова Обама “да се справи с бича на бедността и болестите по света”.

Махмуд Ахмадинеджад - първият от Ислямската революция през 1979 г. ирански държавен глава, поздравил американски президент с победата, се фокусира върху обещанието на Обама да води без предварителни условия преговори за спорната иранска ядрена програма. Председателят шиит на ливански парламент Набих Бери поиска Обама да “започне с уреждането на близкоизточната криза”.

Европейците предвиждаха сътрудничество след осемте “ледени” години при Буш, а климатичните промени и диалога с Иран бяха начело на списъка им. По-благоразумните съветваха да се проявява по-голяма предпазливост. “Макар името му да звучи като африканско, Обама е също толкова американец, колкото американски са ябълковият пай и бейзболът”, писа южноафриканският “Файненшъл мейл”.

След победата си Обама предупреди, че не би могъл да отговори на очакванията да е като месия, че “пътят напред ще е дълъг, а изкачването - стръмно”. Оказа се, че е много, много по-стръмно. След като за кратко яхна вълната на еуфорията, след встъпването си в длъжност през януари Обама запретна ръкави и се захвана с огромните предизвикателства, наследени от Буш: войната в Афганистан, затвора за предполагаеми терористи в Гуантанамо, икономиката, изпаднала в най-тежкото си състояние след Голямата депресия от 30-те години на 20-ти век, нарастващото безпокойство от ядрените дейности на Иран и Северна Корея, краха на диалога за климатичните промени.

Напредвайки по очертания път, Обама понякога ни разочароваше. Напредъкът по близкоизточния мирен процес е незначителен. Желанието на Обама да закрие затвора в Гуантанамо до 22 януари догодина е под въпрос. Американските войски все още са в Ирак, а президентът обмисля дали да не увеличи присъствието в Афганистан. Независимо от това, с някогашната си съперничка за номинацията на Демократическата партия Хилари Клинтън, която направи държавен секретар, Обама даде нова насока на външната политика, въздържайки се от склонността към идеологизиране, присъща на правителството на Буш.

В Близкия изток Обама се опита да бъде по-неутрален посредник, заемайки ясна позиция против изграждането на израелски селища. Сега нещата отново са в застой и някой смятат, че правителството на Обама не е оценило правилно позициите на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който не иска пълно замразяване на строителството. В арабския Близък изток първоначалната еуфория отслабна, защото арабите очакваха конкретни промени в политиката, но широката популярност на Обама там се запазва.

Относно Китай Обама бе критикуван от правозащитници. Едно от първите посещения на Хилари Клинтън бе в Пекин, където тя смая привържениците си, като заяви, че има по-важни неща за обсъждане от човешките права - икономиката, например. През октомври Обама отказа да се срещне с живеещия в изгнание тибетски духовен водач и лауреат на Нобелова награда за мир Далай лама, за да не би срещата им да се отрази негативно на предстоящото му пътуване до Китай.

По отношение на Русия Обама пристъпи бързо към преговори за ограничаване на ядрените запаси и дискусиите бяха улеснени, след като той се отказа от спорните планове за базиране на елементи от системата за противоракетна отбрана в Източна Европа. Когато Северна Корея отново заигра в ядрената сфера обичайната си игра на думи, Обама поиска светът да прояви единство, да постави сталинистката държава в още по-голяма изолация и успя да привлече на своя страна Русия и Китай. Колкото до Иран, САЩ осъществиха първите преговори на високо равнище от десетилетия.

Говорейки за родината на дедите си, Кения, Обама се обяви против корупцията и за търсене на съдебна отговорност за изборното насилие от 2007 г., издаде една забрана за пътуване и заплаши, че тя може да бъде последвана от други, и пренебрегна Кения при първата си африканска обиколка като президент. При все това кенийците продължават да го обичат - името и снимките му могат да се видят навсякъде. Югоизточна Азия приветства ангажирането на Обама с района. “Правителството му изглежда много се интересува от начина на мислене в района”, отбеляза говорителят на тайландското външно министерство Тани Тонгпакди.

И тъй, постигна ли Обама през първата си година на поста своята основна цел - да възстанови доброто име на Америка по света? Нобеловият комитет, връчващ наградата за мир, изглежда е на мнение, че е успял, след като учуди света, присъждайки на младия лидер най-престижното отличие за мир.

И в САЩ, и в чужбина, решението предизвика недоумение и възражения, а популярността на Обама спадаше на фона на все още вялата икономика и огромните правителствени разходи. Според Анна Ек, председателка на авторитетното Шведско общество за мир и посредничество, Обама трябва да бъде лишен от наградата, тъй като е “президент на най-голямата в света военна сила и води две войни”.

Допитване на института “Пю” показа, че за 61 процента от американците Обама не я е заслужил, а и самият президент изглежда е съгласен с това. “Нека бъда ясен: не мисля, че това е признание за собствените ми постижения. То по-скоро е потвърждение на американското водачество, което изразява стремежите на хората от цял свят”, каза по този повод Обама.

По БТА