След скандала “Калчополи” “Ювентус” бе пратен да играе в Серия “В” и трудно събираше публика. Снимка: ДПА/БТА

Италианската Серия „А” – едно от най-вълнуващите футболни първенства, е в криза. Стадионите са остарели, броят на зрителите намалява осезателно, а насилието е все по-често срещано. Сега обаче „Ювентус” – клубът, който забърка мегаскандала с подкупване на рефери „Калчополи” преди три години, е водещото лице на стремежа към промяна.

…Гъсти облаци от марихуана се извиват над “Курва Булгарели” – мястото, от което най-заклетите фенове на „Болоня” гледат домакинските мачове на тима си. Техният лидер – млад мъж с обръсната глава и дебел ланец около врата, се е покатерил върху оградата. Макар че е обърнал гръб към терена, той пак може да ви каже какво се случва там най-вече по израженията и жестовете на феновете, които той кара да викат по команда.

В мача с „Ливорно” тези тифози отново се раздават. Любимият им тим, който през 60-те става шампион за последен път, сега се бори за оцеляване в Серия „А”. С дрезгав глас мъжът приканя останалите да крещят „Форца, рагаци”. Хиляди повтарят думите му отново и отново, докато мачът не завършва с щастливо 2:0 за „Болоня”.

Когато си в компанията на такива заклети тифози – шумни, ентусиазирани и диви – изглежда, че футболът в Италия не е загубил от силата си. Усещането обаче е измамно. Всъщност, по останалите трибуни на стадиона в Болоня не се случва нищо – просто защото 80 процента от седалките са празни.

Дали това се случва в Болоня, Катания, Сиена или Парма – няма значение, защото повечето клубове от Серия „А” имат драстичен спад на посещаемостта. Дори стадионите в големите градове като Рим, Милано и Торино рядко са пълни докрай. Само преди десетилетие зрителите в Серия „А” бяха колкото тези в Германия и Англия. Днес мачовете във Висшата лига и в Бундеслигата се играят на стадиони, пълни около 90 процента, докато в Италия трибуните пустеят.

ЗЛАТНАТА ЕРА

Кака напусна “Милан” през лятото срещу 65 млн. евро.
Снимка: Нйпост

От години футболът в Серия „А” е спектакъл. Бумът започва през лятото на 1984 г., когато аржентинецът Диего Марадона напусна „Барселона”, за да подпише с „Наполи” и пристигна на стадиона с хеликоптер. От този ден нататък мачовете се превърнаха в парад на звезди от световна класа. Дните, в които играчи като Марадона, Платини, Матеус, Батистута и Зидан показваха таланта си пред препълнените трибуни, приключиха отдавна. Днес Серия „А” е сянка на самата себе си.

От години най-големият проблем на лигата е нарастващото насилие на враждуващи групировки хулигани, които се бият в дните на мачовете или помежду си, или с полицията. От време на време има и смъртни случаи, като на онзи полицай, пребит до смърт през 2007 г. на улица в Катания.

Освен това италианските стадиони са напълно лишени от места за забавления. Докато арените на Острова и в Германия са доразвити като футболни шопинг-центрове, а да гледаш дерби се смята за семейно преживяване, то съоръженията на Апенините приличат на крепости след обсада. Дори триумфът на Италия на Мондиал 2006 не успя да доведе до нужната промяна. Скандалът „Калчополи” през същата година накара твърде много фенове да загубят вяра в играта. По онова време мениджърът на „Ювентус” Лучано Моджи подлагаше на натиск реферите да свирят в полза на тима му. За наказание „бианконерите” бяха пратени в Серия „В”.

Тези скандали се отразиха и на представянето на терена. Италианските тимове доминираха в евротурнирите през 90-те години, но в последните два сезона дори немските отбори се представят по-добре, като са на път да ги изпреварят по брой участници в Шампионската лига.

В такава ситуация никой не се изненада, че последните две суперзвезди напуснаха калчото през лятото. Поради финансови причини „Милан” бе принуден да продаде Кака – бразилския плеймейкър, за когото „Реал” извади 65 млн. евро, а „Интер” изтъргува шведския нападател Златан Ибрахимович на „Барса” за 40 млн. евро плюс Самуел Ето`о.

Днес обаче по ирония на съдбата именно „Ювентус” – клубът, нанесъл най-голяма вреда на италианския футбол с подкупването на съдии, се оказва пионер в офанзивата за модернизация. Човекът, който стои зад това е 46-годишният Жан-Клод Блан. Остроумният французин е част от групи бизнесмени, които се опитват да вкарат нещата в правилния път. „Предстои ни много работа, за да започне новата ера”, казва Блан.

Преди три години, когато клубът удари дъното, той бе нает за генерален мениджър на „Юве”. Надеждата бе, че ще успее да заличи имиджа на клуб, който работи със съдиите, като въведе съвременна организация. Само преди няколко седмици Блан бе назначен за президент на „Ювентус”. Визитката му не е кратка, участвал е в доста спортни бизнес начинания – Тур дьо Франс, Зимната олимпиада в Албервил, Откритото първенство на Франция по тенис.

Под негово ръководство „Ювентус” се върна бързо в Серия „А” и вече заема лидерска роля в калчото. „При цялата ми скромност ние посочихме пътя”, казва Блан. Неговата най-важна задача обаче е да върне зрителите на стадиона, а Англия му служи за пример.

Модернизацията на съоръженията след трагедиите на „Хейзъл” (май 1985 г.) и „Хилзбъро” (април 1989 г.) дадоха нов старт на английския футбол. Сега Торино поема по същия път. В клубния офис в центъра на града Блан показва макет на стадион с 41 000 седящи места, които се строи върху разрушения до основи „Деле Алпи”. Проектът струва 165 млн. евро. Когато отвори в средата на 2011 г., ще бъде най-модерната арена в страната. Трибуните ще бъдат толкова близко до терена, колкото на „Анфилд” в Ливърпул. Интериорът пък е поверен на легендарната фирма „Пининфарина”. „Искаме да покажем най-хубавата страна на Италия – нейната креативност, дизайн и фантастичен футбол”, споделя Блан.

НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ФЕНОВЕТЕ

„Ювентус” се опитва да проправи нов път и в отношението към феновете. На Олимпийския стадион, където „бианконерите” играят сега, оградите са по-ниски, отколкото на който и да е друг стадион. Жените, които идват на мачовете в Серия „А” – а те са рядко явление – пък са посрещани с роза. Идеята е хората да се чувстват като клиенти, а не както навсякъде другаде в страната – като опасност за сигурността. „Фенът все още се смята за потенциален престъпник”, твърди Карло Балестри от „Прожето Ултра”, организация за защита на феновете. Според него обаче работата с проблемните запалянковци, която е пожънала успех в Германия, не може да се приложи в Италия.

Тук полицията се справя с проблемите, единствено като налага забрани. Например – понякога забранява на гостуващите отбори да имат агитки. От януари феновете ще могат да пътуват за мачовете на любимците си само ако притежават идентификационна карта (т. нар. “tessera del tifoso”). Нововъведение бе прието с неодобрение и предизвика публични протести. Дори националният селекционер Марчело Липи не одобри идеята.

Феновете трябва да се справят и с други неудобства. Когато си купуват билети, трябва да представят лична карта, след което данните им се записват върху пропуска. Влизането на стадиона пък все повече прилича на чекиране за самолет: билетите се сравняват с личните карти, след което се сканират за фалшификации, а накрая феновете се пребъркват един по един от стюарди. И с това свършват задълженията на клуба за мача.

Средната възраст на стадионите в Серия „А” е 63 години. В повечето случаи само главните трибуни са покрити, почти не се предлагат напитки, тоалетните са мръсни.

РЕФОРМИ, ПРАВИЛА И ПРИХОДИ

За да има шанс да спечели КЕШ, Златан Ибрахимович премина в “Барселона”. Снимка: Фенфоруминтер

Италианският футбол отчаяно се нуждае от реформи. Това отлично го знаят в „Милан” – клубът, собственост на премиера Силвио Берлускони. В своя офис Умберто Гандини разглежда една папка. Клубният директор – човек в края на 40-те със светлосини очи и оредяваща коса, е леко раздразнен. „Това са плановете за обновление на стадион „Джузепе Меаца” – казва той. – Ще бъде толкова хубав, колкото този на „Арсенал” в Лондон.”

Чертежите наистина са впечатляващи, но проблемът е, че вече събират прах седем години. След като проектът бе направен, „Милан” не успя да постигне споразумение нито с градския съперник „Интер”, с който си поделя стадиона, нито със собственика на съоръжението – общината.

Ситуацията обаче далеч не е уникална, тъй като в Италия има много планове за нови стадиони, които така и не се материализират. Тъй като съоръженията обикновено са собственост на градските власти, солидни инвестиции в тях на практика са невъзможни. Поради този факт вече има куп проблеми, свързани с ежедневната работа на клубовете. „Терените много често са в ужасно състояние, защото не е ясно кой отговаря за поддръжката на тревата”, казва Гандини.

Клубовете се надяват тези проблеми да бъдат решени с новия закон, който италианският парламент трябва да приеме до края на годината. С него ще бъде ускорена процедурата за построяване на стадиони и ще се отворят нови финансови възможности.

Върху италианските клубове се оказват огромен натиск и от чужбина. УЕФА, например, реши да въведе лицензионна процедура от началото на сезон 2012/13. Идеята е проста: нито един клуб, който участва в евротурнирите, не може да харчи повече пари, отколкото заработи. Това на практика ще сложи край на патронажа от собствениците. Новите правила ще засегнат най-много едни от най-известните и богати хора в Италия. В продължение на много години Масимо Морати („Интер”), Силвио Берлускони („Милан”) и Франско Сенси („Рома”) наливаха милиони евро в клубовете си.

По новите правила може да има дори лимит на заплатите на футболистите, които да не надвишават половината от приходите на клуба. През сезон 2007/08 средно в клубовете са похарчени за възнаграждения на играчите 68 процента от приходите, докато в Бундеслигата – само 50 процента.

В много клубове обаче изглеждат облекчени, че са принудени да сложат край на ирационалността. „В миналото приходите директно отиваха в джобовете на футболистите – казва Гандини, който също е милионер. – Тогава пропуснахме шанса да инвестираме в инфраструктурата.” Макар е с известна неохота, Гандини днес говори за „промяна на философията”, заради която „Милан” загуби близо 100 млн. евро през последните две фискални години.

Надежда блика и от новия договор за телевизионни права. Швейцарската маркетингова агенция, който наскоро придоби правата върху Серия „А” и „В”, ще плати най-малко 1,6 млрд. евро за следващите два сезона. Това е два пъти повече, отколкото получават от телевизиите клубовете от Бундеслигата.

Според един закон, който е направен, за да повиши конкуренцията между отборите, малките и средни клубове ще извлекат най-голяма полза от тв приходите. Досега всеки от тях продаваше сам правата си и така четирите най-силни винаги взимаха лъвския пай. „Сега политиката ще е различна”, признава шефът на „Юве” Блан.

В офисите на „Милан” Гандини подканя посетителите да влязат в залата с трофеите. Отваря вратата и сочи към деветте трофея от евротурнирите и четирите световни титли. Усмихва се също толкова самовлюбено, колкото изглеждаше италианският футбол през последните две десетилетия. Поне му беше забавно.

По сп. Шпигел