Илюстрация: Университет “Ватерло”, Канада

Хората винаги са подозирали, че има някаква връзка между интелигентността и любопитството, но за първи път бе открита такава връзка на молекулярно ниво. В статия в сп. Neuron професор Джон Родър от Университета на Торонто и Бекара Сааб от Изследователския институт „Самуел Луненфелд” описват изследването на взаимодействието на два протеина в малък участък в мозъка, намиращ се в хипокампуса, който пък играе важна роля при дългосрочната памет.  „Д-р Родър и Бекара Сааб направиха откритие в една област на мозъка, която бе недостатъчно изучена в миналато. Тази молекулярна връзка е много обещаваща във връзка с бъдещи когнитивни терапии”, казва пред официалния сайт на Института „Самуел Луненфелд” неговият директор Джим Уудгет.

При самото изследване учените използват невронен калиев сензор-1 (NCS-1) -  протеин, за който се знае, че въздейства върху паметта на червеите и е свързан със състоянията на раздвоение на личността и шизофренията при хората. Съдържанието на този протеин се увеличава един път и половина в същата мозъчна област на опитни мишки. Тази свръхдоза повишава способността на мозъчните клетки да променят начина, по който комуникират една с друга и водят до изключителна способност за запаметяване при мишките, извършващи комплексни дейности, като същевременно значително повишават тяхното поведение, свързано с изследване на заобикалящата ги среда т.е. любопитството.

Родър и Сааб твърдят, че са открили мозъчна област, която е генератор на любопитството, както и модел за това как мозъчната дейност води до проявата на любопитство. „Сега вече знаем, че някои от молекулите и областите на мозъка, които контролират способността за учене и запаметяване, контролират също и любопитството. Можем в лабораторни условия да създадем лекарства, които да подобрят способността за научаване на нови неща при хората,” казва Сааб. Или казано по друг начин, човечеството вече може смело да се хвърли към създаването на „еликсира на знанието”, познат от вълшебните приказки. Най-непосредственият ефект от това откритие обаче е, че вече е доказано, че усилването на любопитството усилва и интелигентността и обратното, добавя Сааб.

Преди три години учени от Масачузетския технологичен институт успяха да покажат, че едно специфично „кръстовище” в мозъчния център на паметта отговаря за бързото учене. Тогава Томас Дж. МакХю доказа че увреждания в същата област на хипокампуса при опитни мишки пречи на формирането на краткотрайна памет и натрупване на нови знания. „Още отдавна бе известно, че уврежданията на тази област от хипокампуса се отразяват върху формирането на краткосрочна памет, но малко се знае относно това как всеки тип връзка неврон-неврон допринася за паметта в тази мозъчна верига,” заяви тогава МакХю пред сайта на MIT. Неговото откритие показа, че връзките между невроните в тази област на хипокампуса са от жизненоважно значение за бързото учене. Откритие, което колегите му от Торонто доразвиват сега.

Джон Родър. Снимка: Университет на Торонто

Любопитството, вече доказано свързано с интелигентността, е присъщо качество на практически всички гении на човечеството през вековете. Архимед, Евклид, Леонардо, Коперник, Галилей, Нютон, Айнщайн – всеки от тези мъже е дал огромен тласък на човешкото познание и разбирането ни за света именно благодарение на собственото си любопитство. Или както казва Айнщайн: „Аз бях глупаво дете. Когато в училищните уроци по физика се говореше за време, явление толкова очевидно за всички останали, аз постоянно се питах: а какво е това - време.” Науката вече има някои отговори защо любопитството е толкова важно и по какъв начин е свързано с интелигентността.

Любопитството поддържа мозъка активен

Любопитните хора винаги си задават въпроси и търсят отговори, мозъкът им винаги е активен. И понеже мозъкът прилича на мускул, който става все по-силен с продължителни тренировки, умствените упражнения породени от любопитството правят мозъка все по-силен и по-силен.

Любопитството е фактор за раждане на нови идеи

Когато човек изпитва любопитство към дадено нещо, то мозъкът очаква и приема нови идеи свързани с него. Когато се зароди нова идея, то тя почти сигурно ще бъде забелязана, докато ако го нямаше любопитството, тази нова идея с голяма вероятност ще бъде пропусната, защото мозъкът не е подготвен да я приеме.

Любопитството е врата към други светове

Любопитството често е врата към нови светове и възможности, които обикновено не могат да бъдат открити на нивото на нормалния всекидневен живот. Това важи например за дълбокия космос, за света на елементарните частици, за всички онези аспекти на заобикалящата ни среда, които не могат да бъдат регистрирани с просто око.

Любопитството е важно за духа

Любопитството премахва отегчението на рутината от живота и съответно повишава интелектуалното удовлетворение. Любопитният човек винаги разполага с нови интелектуални „играчки”, с които да си играе.

Горните изброявания звучат като извадени от нашумялата книга на някои пореден американски маркетингов гуру, но всъщност са обобщени от психолози от MIT няколко години преди да стане ясна пряката връзка между любопитство и интелигентност. Макар че в тъй наречения всекидневен човек понякога може и да си изкара боя, ако е много любопитен.