Гидо Вестервеле. Снимка: ДПА/БТА

През последните няколко дни берлинските политици и журналисти се чудеха защо Гидо Вестервеле, сочен за нов външен министър и вицеканцлер на Ангела Меркел, беше толкова груб с британски репортер на встъпителната си пресконференция. „Тук е Германия”, отсече Вестервеле, „така че говорим на немски”. Негов съпартиец от Свободните демократи - новодошлите в германското правителство, приписа рязката му реакция на нервност.

Работата обаче е по-дълбока. Тонът спрямо британците се е втвърдил, Великобритания е маргинализирана. Германските социалдемократи току-що бяха разгромени, германците очакват същата съдба да сполети Новите лейбъристи. Говори се, че правителството ще изповядва германска версия на „прогресивния консерватизъм”, който предвижда жизнен Европейски съюз, воден от центъра, а не от периферията на континента.

Всеки, който иска дял в ръководството на ЕС, трябва да играе по правилата, определени от французите и германците. Официални лица в Германия твърдят, че това е сделка от типа „инклузив”, под което разбират следното: Лисабонският договор е основата за бъдещето ная ЕС. Ако си против него, ще бъдеш отстранен.

Връхната точка в кариерата на Меркел като европейски политик бе Берлинската декларация от 2007 г., която гласеше: „Ние, гражданите на Европейския съюз, се обединихме в щастливата си съдба”. Документът беше предназначен да съживи чувството за обща цел. След това обаче дойде финансовата криза, която разедини Европа далеч по-ефективно от която и да било конспирация на евроскептици. „Ако искаме да напреднем интелектуално и икономически, трябва да го направим като регион, работейки заедно. Така да се каже, Европа е прекалено голяма, за да се провали”, каза държавен служител франкофил в Берлин.

Така че от гледна точка на Берлин нещата изглеждат горе-долу така: Разбира се, работим с Великобритания там, където имаме обща позиция - възобновяемите източници на енергия, проблемите на мира и войната, забавянето на разширяването докато всички станем по-богати. Но ние в Германия ще засилим също политическата си интеграция с Франция и ще разработим общ подход за постигането на бърз икономически растеж. За новото правителство на Меркел Дойчланд е на първо място, Европа - на второ, Франция взема бронза, а Великобритания е просто една от онези, за които спортните коментатори казват накрая: „в състезанието участваха още…”
По БТА