Студената война е в историята, Европа залага на “меката сила”
1 Октомври 2009
*Ян Чарногурски
Втората половина от 20-тото столетие в Европа беше периодът на Студената война. Тя завърши по-бързо, отколкото би могло да се очаква. От края й изминаха вече две десетилетия. През това време от Русия се чуваха въпроси дали наистина е приключила и същевременно - призиви да бъде създадена нова архитектура на сигурността в Европа. От страна на Запада отговор засега няма - най-малкото положителен.
Ролята на ключова организация, гарантираща сигурност на Запада, все още играе НАТО. Европейският съюз обединява вече 27 държави и постоянно има нови желаещи да влязат в Общността. ЕС успешно интегрира членките си в организацията, особено в икономическата сфера. Обща външна политика и политика за сигурност за момента липсва. Вероятно скоро ще има такава; голямо е обаче разстоянието от заявената обща външна политика и политика за сигурност до фактическото й създаване.
Въпросите и отговорите за новата архитектура на сигурността в Европа изглежда ще зависят от анализа на структурата й в миналото. Със сигурност този бъдещ анализ ще съдържа твърдението, че в миналото към военните държави (военни сили) са спадали Русия, Германия, Франция и Великобритания. От тях обаче само Русия е останала военна сила и до днес, а САЩ са поели ролята на западните военни сили.
Като друго ясно твърдение ще бъдат констатирани добрите отношения между Русия и Прусия/Германия до началото на 20-ти век. Ще има и още едно вярно твърдение: когато Русия и западноевропейските страни са се договаряли да сключат мирни споразумения, тези спогодби са били сигурни и действието им е траяло доста дълго.
За пример ще посочим Виенския конгрес от 1815 година и Хелзинкския договор от 1975 година. Новата парадигма на европейската сигурност води началото си от края на 19-ти и първите години на 20-ти век, когато се изостриха противоречията между Русия и Германия. Към тях бяха добавени и други европейски противоречия, предизвикали в крайна сметка Първата световна война, а след това и Втората световна. Последва Студената война, която приключи преди 20 години.
Русия беше отслабена от Студената война. Територията й намаля горе-долу до размера на империята, изградена от Петър Първи. Германия престана да бъде военна сила, а Франция и Великобритания фактически също изгубиха тази роля.
Очертали се като победител в Студената война, САЩ 20 години бяха сгрявани от лъчите на своята победа. Невъзможно е обаче да постигнат победа в Афганистан и в Ирак - иракчаните ги изтласкват от страната си. САЩ бяха принудени да се откажат от плановете на предишната администрация НАТО да приеме за членки Украйна и Грузия. И като най-последно решение изоставиха плановете за изграждане на ПРО в Полша и Чехия, променяйки конфигурацията на противоракетната си отбрана.
Финансовата криза започна в Съединените щати и не се знае кога ще приключи. САЩ вече нямат възможността да разпространяват своята мощ из целия свят. Русия пък е способна да я проявява само близо до границите си.
След края на Студената война новата архитектура на европейската сигурност добива нови очертания. Началото вече е сложено. Предстои контурите й да бъдат уточнени, а в бъдеще може да бъде подписан и формален документ.
Дали в най-близко бъдеще ще бъде сключено международно споразумение за европейската сигурност (което да замени Хелзинкския договор) няма особено значение. Важно е големите европейски държави, на първо място континенталните, постоянно да се сближават помежду си.
Има и такива случаи. Русия разглежда Германия като свой стратегически партньор в ЕС, а Германия не се противи срещу този тип двустранни отношения. Контактите на Русия с Франция, Испания или Италия също са добри или по-добри, това зависи от пъстроцветието на правителствата в Париж, Мадрид и Рим. Великобритания се колебае между Европа и Америка, а влиянието й на континента върви към спад. Някои балтийски страни и държави от Централна Европа може да забавят развитието на новата парадигма на сигурността, но само за няколко месеца. Колкото до НАТО, алиансът тепърва предстои да извоюва бъдещото си значение на бойните полета в Афганистан. Независимо как ще завърши афганистанската война, НАТО няма да може да поддържа отношения в сферата на сигурността в Европа, принципно различни от онези, каквито пожелаят решаващите европейски държави.
Оттук идва един нов елемент за Европа, който не съществуваше преди. Това е “меката сила” на Европейския съюз. ЕС привлича бившите източноевропейски страни с рационалния си механизъм. Евросъюзът укрепва добросъседските отношения между своите членки. Брюксел издава множество вътрешни инструкции и предписания, които стават благодатни обекти за хумористите. Тези правила обаче дадоха възможността да бъдат премахнати вътрешните граници в ЕС, постепенно позволяват въвеждането на единна валута, издигат на по-високо ниво свободата и сигурността на гражданите на съюза. Интерес към членство в ЕС проявяват съседни на Европа страни и народи.
Привлекателността на ЕС стана причина за т. нар. цветни революции в някои републики от постсъветското пространство. Гражданите гласуват подкрепа на онези политици, които обещават да осигурят на страната си поне политическа близост с ЕС.
Европейският съюз тепърва предстои да “смели” последното голямо разширяване от 2004 година. Още дълго време не се очертава да приема нови членки. Общността обаче може да предлага различни изгоди, свързани с асоциираното членство, така че ЕС ще запази своята привлекателност. За Русия това е предизвикателство, с което трябва да се справи - тук няма да помогнат никакви примери от миналото. Предизвикателството на ЕС е мирно предизвикателство и отговорът на Москва може да е само мирен.
“Меката сила” засега е нов елемент от структурата на европейската сигурност. Това е голям напредък в сравнение с въоръжаването на европейските армии, изправени в миналото една срещу друга. 20-тото столетие в Европа наистина приключи, ражда се нова европейска архитектура на сигурността.
*Ян Чарногурски е бивш вицепремиер на Чехословакия и бивш премиер на Словашката република. Работи в Братиславското висше училище по право.
По БТА
 |
|
В РФ, "меката сила" е в стила само на руските "меки китки", а останалите педали отново са се хванали за "Искандер"-овия!!!
Искандер е според иранците първото име на първородителя на македонстващите...
Европа трябва да поеме в свои ръце както своята отбрана,така и своята външна политика.Европа е много по-голяма и като население и като икономика от Америка.Много скоро тя ще намери себе си и ще постигне оная разделителна линия от своя партньор Америка.Точно тогава ще има мир между Европа и Русия.Дотогава това няма да бъде възможно,поради опитите на САЩ за налагане на световна експанзия в политиката и икономиката.Много удобен инструмент за това е НАТО,където американските военни имат командни позиции.На това скоро ще му се види краят.Да живее единна и интегрирана Европа.
3-ти, докато германия е американска колония, нещата за които мечтаеш са неосъществими/ разчитай някой американски гробачов да разхлаби нацито
Съгласен съм с европееца(#3)! Чича, докато Германия се управлява от десни германски политици като Меркел, американците никога няма да се махнат от Германия! Някой може ли да ми обясни защо в Германия, Италия, Великобритания и други страни в Европа има още американски военни бази? Нали свърши Студената война? Нали няма вече руски войници и бази в Източна Германия и Европа? От кой ни пазат американците? Същото е положението в Североизточна Азия с американските бази в Япония и Южна Корея? Не вярвам американците да си тръгнат доброволно от тези страни! Тази "мирна" американска окупация може да свърши единствено когато местните народи се обединят и изгонят US войниците там от където са дошли - in USA!!! Свобода, Солидарност, Справедливост!!!
Иво, щатите са не само US армия, но и най големият търговски партньор на ЕС , най големият инициатор на високи технологии , и не на последно място една от страните победители в втората св. война с произтичащите от това договори и ангажименти . Благодарение на щатите ,в западна Европа вече 64 години няма войни, нещо нечувано в предишната история на този регион. Планът Маршал също е американски. Истината не е в противопоставянето на Европа и щатите, а в постигането на равнопоставеност при вземане на решения от световна важност. Докато Обединена Европа не създаде своя армия и ефективна държавност , щатите ще са гарант за мира там. Ако си мислиш , че на европейците им харесва това , да са в сферата на американско влияние, лъжеш се. Много са против налаганият американски модел на глобализъм. Тепърва ще се променят основите на международния порядък .
№5-то,извини ме ,човече, но наясно ли си какво е това окупация и наясно ли си по какви споразумения в ЕС и Азия има дислоцирани подразделения на US ARMY и съответните бригади "комуникации" и "логистика"? Навярно НЕ! Тези подразделиния не биха могли да спрат дори охранителната фирма на порт Окинава, камо ли разположената близо да Дюселдорф дивизия на армията на ФРГ...
"Благодарение на щатите ,в западна Европа вече 64 години няма войни, нещо нечувано в предишната история на този регион." Не знам Бора, сигурно си прав, но аз си мисля че огромна роля за мира в Европа през тези години изигра и създаването на ЕС! Иначе, дано си прав и наистина скоро се променят основите на международния порядък! Това желая и аз!
Наистина не съм много добре запознат със споразуменията на ЕС и Азия за да има дислоцирани подразделения на US ARMY и съответните бригади “комуникации” и “логистика”? Можеш ли да ми кажеш каква давност имат те и какви клаузи?
9...отворен се бараш намери си ги и преди да говориш за окупации се подготви,пичаго- инак изглеждаш като текезесарски звеновод-пропагандатор...
Това пак е Урко. Никакви договори и споразумения не знае, приказва наизуст, с пяна на устата
Всъщност събитията на Балканите се оказаха проблемен въпрос за алианса. Косовската операция раздели двете големи части на НАТО – европейската и американската и ги накара да търсят паралелни решения в сферата на сигурността. За САЩ това бе изводът , че военните кампании следва да се водят извън колективите структури на НАТО- нарицателно е изказването на Д. Ръмсфелд , тогавашният министър на отбраната на САЩ , че мисиите определят коалицията. Европейските държави, членки на алианса направиха извода, че те трябва да развиват своя самостоятелна политика на сигурност и отбрана в рамките на ЕС. Не по-малко известно е изказването на германския канцлер Г. Шрьодер , че НАТО вече не е единственият форум, където евроатлантическите партньори обсъждат и съгласуват позициите си.
Както ви е известно Армията на скелетите(Skeleton Army|,безвъзвратно ГУБИ ,губи и ще губи!!!
1. Не съм Урко и не знам кой е той? 2. Нали ти ги знаеш тези споразумения и договори? Кажи ми ги тогава.....?
Не знаеш кой е УРКО ли?УРКО е българче емигрант още от времето на комунизма(по негови данни),който е имал известни проблеми с граничарите.Изглежда са го хванали баш на браздата и после са го пуснали по нейзвестни причини.Оттогава той мрази всъчки граничари,всички комунисти,всички полицаи и милиционери,всички българи останали в родината а обича единствено великата Америка.Объча я по свой начин.Роболепно.Без задръжки.Безумно.Както навремето е обичал граничарите.Но те нещо не са го разбрали.Оттогава има раздвояване на личноста и затова пише във форумите под поне 50 ника.Сега разбра ли кой е?
Относно договорите: Последиците от Втората световна война: Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях. Източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР.Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници. През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия ...още
в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния Ледовит Океан. С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война създават Организацията на Обединените Нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност. През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона. Военните организации са отговор на необходимостта от гаранции за колективна сигурност на западните демокрации в периода на Студената война. През 1947 г. Франция и Великобритания сключват в Дюнкерк споразумение, насочено срещу възможна агресия от страна на Германия. Същата година се лансира доктрината “Труман”, която гарантира готовността на САЩ за подкрепа на държавите в Европа, застрашени от комунистическа агресия. После се създава НАТО. Общо взето, това са фактите. Има още и договори за ползване на базата Рамщайн в Германия и още няколко по малки бази. Интересното е, че щатите подписват отделни договори с разни страни за създаване бази на тяхна територия. ..не в рамките на НАТО. Доста нагла позиция междувпрочем.Гърците се разбунтуваха и америаканските бази бяха махнати, ама у нас едва ли ще стане така с базите. сателитна държавица сме били и сме си.
Мерси за урока по История, имаше неща които не знаех....!
Урко, освен това е бил добре подготвен спецбоец, който е бил готов да победи силите на гранична войски, със същите две ръце, с който днес пише безценните си коментари. Решил е, че България е малка, за неговия нечуван, невиждан интелект, на който и старозаветните мъдреци биха завидели, за това е сложил началото на изтичането на мозъци от комунистическа България, продължаващо и по настоящем. Урко обича Обама. Човеколюбив е. Обича всеки, който обича Обама. Но спаведливия му гняв, ще се изсипе срещу всеки песемист по въпроса. Урко ползваше ника Unconventional, от първите четири букви Unko-Унко-Урко. С днешна дата Урко, ползва повече от 50 ника, по-голямата част, от който сам не помни или се прави, че не помни. Приятно прекарване с Урко във форума на е-вестник!