Петко Бочаров: В БТА бях по-информиран от Тодор Живков
28 Септември 2009
Петко Бочаров е най-възрастният действащ журналист в България. Роден е през 1919 година в София и тази година отпразнува 90-ия си юбилей. Годините не му личат, нито пък му пречат да продължава да работи и винаги да е в крак с времето и случващото се по света. Завършил е Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в главна редакция „Международна информация” на БТА, където остава до пенсионирането си през 1983 г. Започва като преводач от английски, бил е редактор, завеждащ отдел „Америка и ООН”, завеждащ отдел „Кореспонденти”, заместник-главен редактор. Aвтор e на първия телевизионен коментар, излъчен по БНТ през 1962 г. От 1974 до 1979 е един от водещите в телевизионното студио на БТА. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя”. Имал е редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. Става прочут с фразата „Да, ама не”, която често използва в своите коментари. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.
- Г-н Бочаров, от позицията на годините и опита си как виждате днешните медии?
- Най-напред трябва да подчертая, че опитът е доста дълъг. Не знам дали има по-дълъг опит. Впрочем, знаете ли, че аз съм най-възрастният действащ журналист в Европа? А може би и в Щатите. Моят опит в журналистиката е от 52 година.
- Когато започвате работа в БТА?
- Когато започвам в БТА като преводач от английски. Все пак трябва да се има предвид, че има такова нещо като „агенционна журналистика”, което е абсолютно различно от вестникарска журналистика, от радио журналистика, от телевизионна журналистика. Аз съм работил изключително в агенционна – информационна агенция, каквато е БТА, но съм сътрудничил на всякакви медии, така че горе-долу разбирам от тая работа, дето се казва – стара пушка. Не мога да не направя сравнение между сегашните медии и тези от тоталитарното време. Преди 10-и ноември острието на копието към плурализъм изобщо в живота беше журналистиката. Във вестници, списания, телевизии и т.н. имаше прекалено много членове на партията, които бяха много сериозни и предани хора на своето време, защото те произлизаха от твърди работнически семейства и въпреки това точно тези станаха авангарда на движението към плурализъм.
Като казвам плурализъм, имам предвид това, че в България имаше 5-6 вестника, говоря за София, централни вестници, но някаква разлика между тяхното съдържание нямаше. То все едно беше един вестник в различни тиражи.Имаше една телевизия, едно национално радио. На всичкото отгоре се даваха повече пари за заглушаване на западните радиостанции, отколкото за нещо творческо. Така че нямаше как за интелигентни хора, каквито бяха все пак вече утвърдилите се в редовете на журналистиката хора, нямаше начин те да не почнат да се чувстват в усмирителна риза, каквато слагат на лудите. Те искаха по-голяма широта на действие, да могат да изказват повече своите разбирания и възгледи. Така че всъщност, пак повтарям, острието на това копие към промени на 10-и ноември, беше журналистиката в България, в това няма никакво съмнение. След 10-и ноември това нещо се отпуши и се стигна до това разнообразие, което е и днес. За което се пита дали не е прекомерно, но в края на краищата според мен едно разнообразие никога не е прекалено.
- Кои са положителните и кои отрицателните промени, които настъпиха в медиите оттогава насам?
- Днес официална цензура въобще няма.Официална цензура впрочем нямаше и преди 10-и, тогава имаше автоцензура, която е по-страшна от самата цензура. Тогава автоцензурата почиваше на политически съображения. Има и днес автоцензура, и ако има някакво влошаване в нашата журналистика в последните години, след като мина еуфорията от първоначалните промени, някак си нещата се плъзнаха към една друга зависимост – вече икономическа, зависимостта на парите, където също се появява автоцензура, но в никакъв случай не в тези мащаби, както беше едно време.Така че ако трябва общо да направим сравнение, по-добре ли е от едно време – разбира се, хиляди пъти е по-добре със всичките му слабости и зависимости, които и днес може да има заради пари.
- А промени ли си журналистиката като качество?
- Рязко се промени, в положителен смисъл. По простата причина, че ако сравнявам, значи преди 10-и ноември въобще нямаше вътрешна политика, вътрешнополитическите теми бяха табу, тях можеха да ги коментират не повече от двама души в столицата. И те ги коментират от гледна точка на политбюро. Сега вътрешната политика преобладава пред международната. Аз съм работил с международна информация и много добре знам. Аз можех да пиша какво се случва в Чад, но не и какво се случва в окръг Силистра. Така че в това отношение ние имаме огромен напредък в тематиката. Второ – имаме огромен напредък в анализите, дебатите и личните мнения. Погледнете в който щете вестник - има хора, които пишат и пишат коментари. Едно е фактологията, едно е репортерът, друго е кореспондентът, анализаторът и т.н. Не може да кажеш, ето този е над всички. Едно време не беше така и то е и обяснимо, защото малко хора имаха и достъп към широка информация за това, което става по света.
- В БТА сте били нещо като филтъра, през който е трябвало да премине информацията, преди да стигне до другите?
- Ние имахме страхотна работа, аз бях по-осведомен от Тодор Живков… Ами да, защото аз го осведомявах, разбирате ли. През мое време БТА еволюира от едно преводаческо бюро на ТАСС в истинска информационна агенция, която вече излизаше с марката БТА - тоест БТА вече носеше отговорност за това, което пише в информацията. Едно време ние превеждахме ТАСС - хубаво, ама другарите от Политбюро, от ЦК искаха да знаят как мисли врагът. И какво казва врагът. За да знае какво казва врагът, трябваше да знае какво предават западните агенции. За да знае, някой трябваше да го преведе. Така че, когато аз постъпих в БТА, трябваше да превеждам именно какво пишат западните осведомителни агенции. Имаше си цедка, вече над преводача бяха редакторите - партийно-солидни хора. Това, което аз им казвах, че пише, те казваха – „това - да, това - не”.
- Каква част от важната информация за случващото се по света изобщо достигаше до публиката?
- Не важната, а коя от идейно класов подход е достигала. Аз говоря за първите години, имайте предвид - 52-а до края на 60-а година. Отивам при редактора, който няма понятие от чужд език и му казвам: „Сега Ройтерс пишат, че еди-какво си е станало еди-къде си…” и т.н. А той: „Нас това не ни интересува. А това нас ни интересува – преведи го”. Аз сядам и го превеждам и му давам писмен текст. Той не може да знае дали това, което му давам отговаря на оригинала. Защото не може да ги сравни. Ама аз първо го прочитам, за да му го кажа, нали. Западните осведомителни агенции бълват нон-стоп, няма Нова година, Коледа и т.н. По мое време бълваха на радиотелетип. Това е една голяма пишеща машина, която пише на едно руло хартия, тя пише, рулото непрекъснато се развива, има техници, които го късат и го дават за обработка. Дават го на мен за обработка, и аз гледам какво пише. Може да пише, че на еди-кой си прием британската кралица се явила с еди-каква си шапка. Което нас не ни интересува. Обаче може да пише, че Роналд Рейгън е нарекъл Съветския съюз „империя на злото”. Нали? Затова ви казвам, че бях по осведомен от Тодор Живков, защото през мен минава това нещо. Сега вече такива трудности няма, всичко е известно… Ние издавахме служебен бюлетин, секретен бюлетин, явен бюлетин, който отиваше в медиите. Сега няма такова нещо.
- Ядосвали ли сте се, че важна новина не може да бъде съобщена?
- Бесен бях. Не се случваше често, но се случваше по важни поводи и аз адски се ядосвах. Някъде към 79-80-а г. един южнокорейски пътнически самолет с 270 души на борда беше свален над Камчатка от съветски изтребители, защото нахлува в съветско въздушно пространство. Много добре знаят, че това е пътнически самолет, пълен с невинни хора. Те го свалиха с ракета от изтребител. Западните агенции гръмнаха с тази новина. ТАСС, от своя страна, мълчи два дни и нищо не предава. След два дни се обажда и пише следното „Еди-кога си южнокорейски пътнически самолет наруши съветското въздушно пространство, което наложи два съветски изтребители да го изведат от нарушение…” – все едно те са му посочили пътя, а те го свалиха и убиха 270 души. И чак една седмица по-късно признаха.
Е, как да не се ядосваш? 62-а година, когато беше прочутата Карибска криза, когато светът беше на косъм от ядрена война, ама на косъм, и никой не го разбра, много малко бяха хората, които го разбраха.Ние в „Международна информация” седяхме на нокти. Защото беше въпрос не на часове, а на минути. Съветският съюз искаше да настани ракети със среден радиус на действие, ядрени, в Куба. Когато почнаха да строят площадките в Куба, разбира се, американците веднага разбраха, защото и те наблюдават непрекъснато със спътници, разузнавателни самолети и т.н. В един момент всичко вече беше готово в Куба и Хрушчов изпрати бойни кораби, натоварени с ракетите, които трябва да бъдат инсталирани в Куба. Джон Кенеди каза, че САЩ няма да допуснат това нещо и той нареди морска блокада на Куба. И Куба беше заобиколена отвсякъде от американската флота. Съветските кораби с ракетите плуваха към Куба – там ги чакаха американските кораби от блокадата. И разстоянието ставаше все по-късо, и по-късо, и по-късо. И агенциите съобщаваха просто през час какво става.
Хрушчов каза: „Ние ще пробием блокадата”, Кенеди каза: „Ако някой се опита да премине блокадата, ние ще го потопим”. И дойде един момент, когато агенциите вече съобщаваха, че корабите се виждат с просто око един друг. Е как няма да седиш на нокти? В последния момент, когато вече се виждаха, на Хрушчов най-после му дойде акъл в главата, сигурно някой му е казал, че да предизвикаш ти такава морска битка на 90 мили от Флорида и на 12 хиляди километра от Съветския съюз, то е предрешено какъв ще бъде резултатът от тая битка.А това значи ядрена война между двете сили. Та тогава по същия начин ТАСС съобщава някакви безумия, които нямат нищо общо с действителността, а ние знаем как стоят нещата.
- Същевременно обикновените хора в България са в неведение…
- Абсолютно, в пълно неведение. Това беше оная отвратителна система. Аз затова… просто оттогава прекалено много ми е дошло дотука и след 10-и ноември се отпуших по телевизии и т.н. и станах известен с това „да, ама не”.
- Кога за пръв път употребихте тази фраза, която се превърна във ваша запазена марка?
- Имах постоянни 4 минути след „Всяка неделя” – „Неделен коментар”, това предаване беше лично мое, програмата се наричаше „Телевизионно око” и тогава за пръв път съм я употребил, 92-а година.
- А по какъв повод я употребихте последно?
- Не знам… Вероятно, когато Станишев каза, че неговите хора не са крали и аз съм казал „да, ама не”…
- Каква беше редакционната атмосфера в БТА навремето, как се работеше?
- Както сега не се работи, за съжаление. Ние бяхме някакъв сплотен колектив – работехме яко и след това се забавлявахме също яко. В много случаи така… малко пренебрегвайки семействата си. Но няма начин, като работиш до един часа през нощта, и главата ти е станала ей такава голяма, отиваш някъде да пийнеш нещо, а понеже по това време няма заведения, в които да отидеш и ходехме по къщите. И се прибирам в три часа през нощта и жена ми ме пита „Къде беше?” Как да й обясня, че след тая работа до един часа, трябва малко да се разтовари човек…
- В БТА сте били и заместник-главен редактор…
- Дотам стигнах. И бях шеф на бюро „Кореспонденти”. БТА имаше 24 души кореспонденти в чужбина, все партийно много изявени. Аз трябваше да им бъда шеф. Е, какъв шеф? Всъщност аз не им бях шеф, но им пусках материалите. И когато Лозан Стрелков, който беше главен директор, в края на една такава година премести нашия кореспондент от Пекин, който беше абсолютна тапа, абсолютно негоден за каквато и да е журналистическа работа, той взе та го премести в Токио. Когато аз му казах на Лозан Стрелков – „този човек не може”, той много ясно и точно ми каза и ме постави на място. Каза: „Аз съм те поставил на това място да им правиш техните материали годни за публикация, а не да ми даваш акъл, кого да назначавам и кого не”. А вие си нямате представа какви идиотизми предаваха много от тях. Просто защото те бяха кореспонденти на допълнителен план, главната им задача е била друга.
-Случвало ли се е да “изтече” информация, която не е трябвало да излиза?
- Не. Получаваха се някакви гафове. Да кажем, сбъркана буква от машинописката на бюлетина. Имаше една такава информация – вместо „пребиваване” беше излязло „преебаване”. „Плодотворното преебаване на българската делегация в Москва…”. Такива гафове имаше. Или много приповдигната реч, която завършва с „Да живее българо-съветската дружба…” - 4 страници вестникарски реч, всичко е мотамо и в скоби пише „ръкопляскания”, и след това на най-приповдигнатото накрая в скоби „смях и оживление в залата”. Или „аплодисменти и всички стават крави”.
- Мислите ли, че международните новини са достатъчно добре застъпени в днешните медии?
- Мисля, че не. В много малка степен се отделя внимание на това, което става по света. А естествено, че съдбата на България зависи стопроцентово от това какъв ще бъде светът след 50 години. Много повече натежава вътрешната информация, защото нещата, които стават тук засягат пряко всеки един човек.
- Какво мислите за разкрепостяването на вестниците и за стила, който се наложи последните години?
- Не е лошо да са разкрепостени, но да не са вулгарни. Най-напред отношението към езика. Моля ви се, това е български език. Когато на теб средството ти за производство е езикът, ами бъди любезен да се постараеш да го научиш като хората и да си служиш с него като хората. Не можеш да правиш някакви идиотски каламбури с езика, от които излиза обратното. „Трима крадци заловиха двама полицаи еди-къде си”, ами кой кого е заловил? Ако трябва да се говори за езика и стила на вестниците, има влошаване.Вярно, че едно време езикът на вестниците беше бюрократичен, сух, отвратителен, чисто партиен, в който няма място за цветисти изрази. Но сега се отива в другата крайност, където се пишат абсолютни идиотщини.
- Изпълнява ли журналистика функциите, които би трябвало да има?
- Изпълнява ги, но може още много да се желае, за да стане по-добра. Трябва да има сериозни вестници, които наистина да са независими, макар че това е най-трудното, защото все някой трябва да ги финансира, от тираж вестник мъчно се издържа.
- Откъде се информирате в момента, какво четете, какво гледате?
- Купувам два-три вестника всеки ден, гледам телевизия, ровя се в Интернет, за почуда на някои хора на моята възраст аз работя с компютър, страхотна машинка е, която по някой път ми прави страхотни номера…
- Кое ви държи толкова жизнен?
- Само едно. Любопитството.
 |
|
За Карибската криза е виновен Кенеди.Преди това,той е отказал,разработена от ЦРУ,инвазия в Куба.
тоя пък се прави на антикомунист а доколкото помня беше от кадърните комунистически журналисти!!!!
много шпрехен ,много Leiden!!!
Е, не е Буковски нали... Но и нито един от горните "антикомунисти" не е. Важното е, че човекът има глава на раменете и мисли с нея за разлика от много други, които чакат някой друг да им каже какво да мислят или най-добре, ако може, да не мислят изобщо. :)
за умрелия или хубаво или нищо/ затова преди да е ритнал камбаната, ще кажа че е същинско "на зло куче под опашката"
Стоянката Мутафова на БеГе журналистиката
Абе кой е тоя Буковски бе?Руснак,който казва че мрази Русия и има за своя родина Англия?Такъв руснак няма.Еврейска му работа.Бочарката винаги е бил пич.И винаги,когато е могъл е казвал истината.Да е жив и здрав.И чичата да не го погребва зорлен..Не съди за да на бъдеш съден.Това е цитат от евангелието.Бочаров може да надживее някои от нас.Никога ДА ама винаги НЕ.Това е бъзикът на тоя зевзек.
наблюдателю, ти вярвам се имаш за православен/ православният канон изключва правото на редовия христянин да се позовава на писанията/ точно това разделя православието от евангелистите(протестантите) и евреите(по отношение на стария завет)/ колкото до злото подопашие, то умря за пръв път със смъртта на царщината, умря втори път с правешката пасмина, смърт да го забрави сега е 90годишен хормон на агресията, отново пеещ със силните за момента/ него ли защитаваш, или си по-безгръбначен от него
Да е жив и здрав, да столети!
Бъбриво, но скучно интервю. По-същественото е, че спомените на Петко Бочаров за Карибската криза, меко казано, се разминават драстично с историческите факти. Преднамерена манипулация или просто старост?
Чича,има и по-безгръбначни.Тези дето си живееха екстра и при комунизма,а после отидоха на запад с голямо куфарче мангизи ,та даже си уредиха и децата екстра.Ти да не би да си от тях?
Господин Бочаров до 1989 г е обслужвал режима...като болшинството от журналистите.....Те с нищо не са се разграни4или от система...Камо ли да робтаят....Отделно 4е мнозина от тях са били и агенти/доносици на ДС.../Да е жив и здрав..Но сега същите журналисти които ни тровеха съзнанието преди 1989 г и сега се опитват да ни промиват мозъците....Те са едни манипулатори,,,,За тях истината не е нещо свято..
не съм от тях/ колкото до куфарчето с парите - да/ само че не го изнесох, а го внесох, за да не изпукат такива като тебе от глад/ а за децата ми не бери грижа/ възпитал съм ги на труд и умения, дал съм им професии с висока квалификация и съм им казал да странят от нашенската паплач
За използвания от журналистите български език, г-н Бочаров е много прав. Трябва да се поучим от французите и да забраним употребата на чужди думи, освен ако в нашия език няма подходящата дума.И още нещо - журналистите малко да се ограмотят, защото четем абсурдни неща. За годините му и визията - БРАВО!
За журналистиката по време на комунизма мога да кажа само това, че тя беше крайно не убедителна и вредна за идеята на комунизъма. Хората мислеха точно обратното на това, което се пишеше по вестниците. За разлика от това, западната преса беше изключително убедителна. Ако тя кажеше на полуграмотната тълпа, че Исус Христос е слязъл от небето ще й повярват.
при соц.а мислещите хора четяха между редовете , а в същото време кап.а посрещаше исус
Общо взето журналистите са едни дрънкалки.
нямам думи-г-н бочаров ви сте нагаждач
"чичата" не казвавсичко, но аз го знам.
"....и тогава за пръв път съм я употребил, 92-а година." "Да, ама не",не е оригинална Бочаровка.Фразата е от поне пет години преди това.Има я в разказ на Исак Бабел. Преводачката на български, я слага в устата на простака милиционер, застрелял Фроим Грач... Но само Бай Петко ли е плагиатствувал и то от Бабел?
хайде дигайте мумията - не сте мвзолей
бакъра да донесе джепане за събаряне на мавзолея
Всички з н а я т , къде смърди говедото.
Добър български журналист с прекрасен словоред и дикция.От съвременниците ни няма такъв.Ако не сте съгласни посочете ми име.
дори и физически мяза на тошутошеф
Петко е една фурнаджийска лопата - не е изключено да е един от останалите 1370 . Този кукундрел, вече да се маха от сцената .
иванчо, оживете таз рубрика/ срещнете интересни хора/със самостоятелно мислене/ в актуална област/ не е нужно непременно да са политици/ срещнете се с поп, даскал, кмет, GP, проститутка, митничар, стражар, бирник, търговец, клошар, циганин, македонец, евреин,
Ало, злобарите,личи си че сте българи/за жалост/. Родени сте само да плюете и да изхвърляте отрова. Научете се най-после да оценявате положителните качества на личността. Завиждате на къдърните и на тези,които отстояват личността си от такива като вас. Кадърен,възпитан ,прям,честен-точно тези качества не се харесват на инакомислищите безгръбначни! България има нужда точно от такива личности. За съжаление от 9-ти Септември1944 ни управляваха точно прототипите на Бочаров и затова ни докараха до това положение. Г-н БОЧАРОВ,бъдете жив и здрав за радост на истинските българи. Нека душманите ви завиждат още-ИМА ЗА КАКВО.
Само искам да кажа на по-младите, че Бочаров е промивал мозъци в БТА. На едно комскомолско събрание /тогава бях комсомолка/, той ни изнесе лекция за събитията в Полша - Полша се пробуждаше. Ние имахме наистина информация какво се случва там и за това Петко ни каза: "ПОЛША ЩЕ СЕ ПЪРЖИ В СОБСТВЕН СОС!"
никой не вини журналистите, че професионално са изградени да са фурнаджийски лопати/ но поне сами да казват: до тук говорихте с хляба ми, нататък ще говоря аз/ а те горките най-често съзнанелно си чистят мозъка и за час си преориентират посоката на плюене/ вярвам, че когато властта се поеме от педерастката партия, няма да има журналист който не е обърнал резбата
Чичата, как трябваше да стане това за Бочаров "до тук за лебо, оттук съм аз", нали който заговори от "аз" и му взимаха лебо. Лайняна си беше системата и колкото и да лавираш в нея, все си изцапан, даже и да не си от тези отгоре, на които работата беше само да серат.8 поста от общо 33,май не го харесваш Бочаров? Има една категория харддай комунисти, които смятат, че соца си отишъл САМО заради недостатъчната пропаганда, демек, такива като Бочаров са виновни за всичко:)
про, не ме убеждавай че се знаете с бочаров от преди девети, когато сте си разхождали кавалерията из борисовата/ истината е че вестникарят искрено е повярвал на силната десница на червенков и с песен се е главил за "цуцурка" в службите на антон югов/ ако не беше на 90 сега щеше да припка след евгени минчев ,пак да е на изпражнението цуцурката(нарочно наричам така лайното за да не ми го моделират)/ мен тук ме радва откровеността на маса форумци, които го намират за ароматен
хайде сега, Чичата, и на "дисидент" ли ще се обиждаме:)Не, нямам нищо общо с Бочаров. А "дисидентите" вие в БКП си ги създадохте, да имитирате перестройката на СССР, истинските дисиденти за били затрити преди времето, когато баща ти ти е казал, че с началото на привилегиите се поставя началото на края на соца
про, знам те че сме набори и сме играли на рапорт даден- рапорт приет, че сме си имали доверие на "честна пионерска", и гледам на днешните си пристрастия, като на професионални заболявания
свако що не си глътнеш лекарствата и не си приготвиш въжето бе -------- Редактирано от Админ
Pro, да ама не. Чи4ата е "от стара коза яре" Помоли го някога когато е в добро настроение да ти разкаже как са го приели в партията. Ли4но митка гръб4ева(огняна) баш терористката го е изпитвала и проверявала за благонадежност. Педставил се е толкова добре, 4е партизанката(народна закрилница) си е затворила о4ите пред небръснатата му фасада оценявайки дълбоките му болшевишки схващания за главно ли4ните им болшевишкомръснишки дребни намерения, да подмнят елита на България със себе си. Успяха. Подмениха го. Избиха ги като ку4ета и ги заровиха без знак и добра дума. Да ама има такива дето помнят. И ще питат: генерал лейтенант Атанас Стефанов герой от Балканската и ПСВ, награден от правителството с орден"За храброст", "Св АЛександър", за военна заслуга с германския орден "Железен кръст"и патриот беше застрелян от тази пикла.
"бо4ка", свако ти е 178см и 72 кг. Нямам представа на какво се дължи враждебното ти отношение към мен, но бас ловя, 4е ако сме в една компания жена ти(или приятелката ти) ще предпо4ете аз да и правя компаниа.И не заради секса, а защото съм на светлинни години преди теб по интелигентност. Здраве ти пожелавам.
лелинчо, добре ли си, брато/ нещо пак ти се раздвои личността/ дано да е от самогона/ че инак си си пътник до месец два
свако извинявай обърках те с тоя психопат чичата
чичка коледата е след 10 месеца, прасчо
бочката бил оня изкуфелник бочаров/ той поне е бил капитанче в кавалерията/ ама ония дето го славят са все внучета на шпиц командите - синьото гражданско общество
бочката бил оня изкуфелник бочаров
на светлинни години си от мене
ТИ ТОГАВА КУРВО ПРЕДАТЕЛСКА СИ ВИКАЛ УРА НА БКП И СИ ПИЛ ЧОВЕШКА КРЪВ ЮДО ИСКАРИОТСКА И СЕГА ПИШЕШ МРЪСОТИИ ДА МЪРСИШ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН ! МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ, СТРАНИТЕ СИ ИМАТ СВОЯ РЕЛИГИЯ И НА ТАЗИ БАЗА СЕ САЗДАВАТ ВОЙНИТЕ ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ МАЙМУНО ! МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ ДА ТЕ ИЗВЕСТЯ, ЧЕ ФЛОТАТА НА САЩ Е НАПУСНАЛА ЯПОНИЯ ЗАЩОТО СА ИЗТРЯСКАЛИ И ДРУГИТЕ ДВА АТОМНИ -РЕАКТОРИ ВЪВ Fukushima 1 Amerikan
Stefan D Tcholakov Växjö МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ ФРЕНСКИЯ ПРЕДИДЕНТ ЮДАТА САРКОЗИ ЖЕЛАЕ ДА ПОСТРОЙ ДВА ГРАМАДНИ БЕЖАНСКИ ЛАГЕРИ В ЕГИПЕТ И ТУНИС ЗА ЧУЖДИТЕ РАБОТНИЦИ КОЙТО РАБОТЕХА В ЛИБИЯ - СТРАХ ГО Е КОПИЛЕТО ДА ДОЙДАТ ТЕЗИ ХОРА В ЕВРОПА, ЗАЩОТО ЩЕ Е ПО-СКЪПО И МОЖ... Вижте повече преди 7 часа · Харесва ми Stefan D Tcholakov Växjö ПРЕСТЪПНИКО И ПРЕДАТЕЛЮ ЮДЕЙСКА МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ - ТИ СИ ОТВРАТ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД - ЖУРНАЛИСТ РАВЕН НА УБИЕЦА ЖУРНАЛИСТ УЧЕСТНИК В ТРИТЕ ПРЕВРАТА ОТ 1923 ГОДИНА, 1934Р 1944 ГОДИНА - ДИМО КАЗАСОВ ! Stefan D Tcholakov Växjö МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ ФРЕНСКИЯ ПРЕДИДЕНТ ЮДАТА САРКОЗИ ЖЕЛАЕ ДА ПОСТРОЙ ДВА ГРАМАДНИ БЕЖАНСКИ ЛАГЕРИ В ЕГИПЕТ И ТУНИС ЗА ЧУЖДИТЕ РАБОТНИЦИ КОЙТО РАБОТЕХА В ЛИБИЯ - СТРАХ ГО Е КОПИЛЕТО ДА ДОЙДАТ ТЕЗИ ХОРА В ЕВРОПА, ЗАЩОТО ЩЕ Е ПО-СКЪПО И МОЖ... Вижте повече преди 7 часа · Харесва ми Stefan D Tcholakov Växjö ПРЕСТЪПНИКО И ПРЕДАТЕЛЮ ЮДЕЙСКА МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ - ТИ СИ ОТВРАТ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД - ЖУРНАЛИСТ РАВЕН НА УБИЕЦА ЖУРНАЛИСТ УЧЕСТНИК В ТРИТЕ ПРЕВРАТА ОТ 1923 ГОДИНА, 1934Р 1944 ГОДИНА - ДИМО КАЗАСОВ ! Stefan D Tcholakov Växjö МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ ФРЕНСКИЯ ПРЕДИДЕНТ ЮДАТА САРКОЗИ ЖЕЛАЕ ДА ПОСТРОЙ ДВА ГРАМАДНИ БЕЖАНСКИ ЛАГЕРИ В ЕГИПЕТ ...още
И ТУНИС ЗА ЧУЖДИТЕ РАБОТНИЦИ КОЙТО РАБОТЕХА В ЛИБИЯ - СТРАХ ГО Е КОПИЛЕТО ДА ДОЙДАТ ТЕЗИ ХОРА В ЕВРОПА, ЗАЩОТО ЩЕ Е ПО-СКЪПО И МОЖ... Вижте повече преди 7 часа · Харесва ми Stefan D Tcholakov Växjö ПРЕСТЪПНИКО И ПРЕДАТЕЛЮ ЮДЕЙСКА МАЙМУНО ПЕТКО БОЧАРОВ - ТИ СИ ОТВРАТ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД - ЖУРНАЛИСТ РАВЕН НА УБИЕЦА ЖУРНАЛИСТ УЧЕСТНИК В ТРИТЕ ПРЕВРАТА ОТ 1923 ГОДИНА, 1934Р 1944 ГОДИНА - ДИМО КАЗАСОВ ! http://www.nyhetskanalen.se/1.2051960/2011/03/12/sarkozy_vill_bygga_jattelika_lager Вижте повече
Чудя се този отгоре дали не е психопат и как психопати могат да ползват компютори. Дали пък компюторите не са причина за човешкото падение?