в. Независимая газета

Мъж снима надписа, направен от активисти на Грийнпийс на глетчера Горнер в Цермат, южна Швейцария. Снимка: Ройтерс

Помня как през 80-те години, още съвсем млад, се запознах с известния френски политолог Реймон Арон. Говорихме за рисковете, които носи политиката на “ползотворна ненамеса”. Опасността беше, че недостигът на внимание може да опропасти и най-добрите намерения. Днес се сблъскваме с точно такава опасност във връзка с климатичните промени.

След по-малко от три месеца срещата на върха на ООН в Копенхаген ще вземе решение, което ще определи бъдещето на планетата. Копенхагенското споразумение обаче е под заплаха и най-голямата опасност е, че докато класираме приоритетите между възстановяването на икономиката, Афганистан и ядреното неразпространение, може да пропуснем момента за решаване на проблема. За да запази баланса, британското правителство заедно с колегите ни от Франция, Финландия, Дания и Швеция започна тази седмица нов етап от дипломатически консултации. Работим в четири основни насоки.

Първо, проблемът за промяна на климата трябва да бъде отделен от комплекса, включващ останалите екологични проблеми. Споразумението не е само желателно, а крайно необходимо - както и борбата срещу тероризма - за националната сигурност и за стабилния икономически растеж в средносрочна перспектива.

Високите цени на петрола и храните доведоха до неравномерно разпределение на финансите в световен мащаб и до повишаване на лихвените ставки, което на свой ред провокира кризата. Изчерпването на ресурсите е още една причина за глобалната криза, наред с кризата в кредитите. Климатичната промяна ще предизвика масови миграции, суша и недостиг на вода, а това ще провокира напрежение и етнически конфликти. Днес глобалното затопляне може и да не фигурира в дневния ред на ООН, но със сигурност ще бъде включено в него, ако не успеем да се откажем от използването на въглеводороди.

Второ, необходимо е споразумението да отговаря на едно просто изискване: водещ да бъде принципът, че трябва да живеем в свят, в който температурата ще се повиши най-много с два градуса по Целзий. Повечето дипломатически преговори налагат да бъде постигнат компромис. Този случай не е изключение. Единственото нещо, по което не бива да правим отстъпки, е принципният характер на споразумението от Копенхаген. Промяната на климата е нелинейно явление. Повече от два градуса по Целзий - и последиците, според учените, ще бъдат катастрофални.

Трето, най-голямата пречка за сключване на споразумението е въпросът отговорността да бъде поделена справедливо между развитите и развиващите се държави. Развитите страни исторически носят отговорност за проблема и там емисиите на човек от населението в момента са много по-високи. Развиващите се страни обаче ще носят голяма отговорност за нарастването на емисиите в бъдеще и тъкмо на техните плещи ще легнат най-големите тегоби, свързани с климатичните промени. Методът за борба с тази заплаха е ясен, но трудно осъществим. До 2020 година развитите страни трябва сериозно да намалят емисиите си, а по-точно с 25-40 на сто. Необходимо е по-слабо развитите страни да бъдат снабдени с финанси и технологии за добив на енергия с ниско използване на въглеводороди и за адаптиране към започналите вече климатични промени. Не бива да очакваме, че по-слабо развитите страни ще могат на този етап да намалят общия обем на емисиите си. Те обаче трябва да поемат ангажименти за видимо и контролируемо намаляване на емисиите спрямо сегашното равнище, което е резултат от прилагането на високовъглеродни технологии.

Четвърто, трябва да променим тактиката си. Промяната на климата не е антагонистична игра и не бива да прилагаме тактика, характерна за подобна игра. Ако протакаме вземането на решения и свалим картите едва на преговорите в Копенхаген, за да издействаме от другите страни най-благоприятни за нас условия, споразумението или няма да бъде постигнато, или ще е недостатъчно перспективно. Ако по-слабо развитите страни знаят, че развитите държави са готови да поемат отговорността, убеден съм, ще могат да направят стъпка към общата цел. В навечерието на срещата в Копенхаген трябва да създадем атмосфера на доверие и да дадем тласък за промени. Пример за подобен тласък може да е важното решение на новото японско правителство да увеличи планираното намаляване на емисиите до 2020 година от 8 на 25 процента спрямо равнището от 1990-та През идните три месеца трябва значително да променим правилата на играта. Както заяви премиерът на Великобритания, трябва да разработим за по-слабо развитите страни финансова оферта (100 милиарда долара годишно до 2020 година) за адаптиране и преминаване към нисковъглеродни технологии.

Великобритания има намерение да бъде лидер в тази сфера. Ние сме първата страна, приела със закон планове за намаляване на емисиите с 34 процента спрямо равнището от 1990-та до 2020-та и с 80 на сто до 2050 година. Приносът на Великобритания обаче би могъл да има по-голямо въздействие като част от общата програма на ЕС.

В ЕС действа първият в света пазар за търговия с квоти за емисии, който прехвърля средства към по-слабо развити страни, в които намаляването на емисиите е най-рентабилно. ЕС е най-големият общ пазар в света и с въвеждането на стандарти за производство на автомобили или хладилници Общността създава реална възможност да се насърчи внедряването на иновации. ЕС е вторият най-голям донор в света и щом формира финансов фонд за борба с климатичните промени, ще може да обедини усилията на развиващите се страни.

Проблемът за промяна на климата е свързан с науката, икономиката и технологиите, но днес решението му зависи от политиката. Трябва да намерим нов подход, и то възможно най-бързо.

*Дейвид Милибанд e външен министър на Великобритания.

По БТА