Цитат в десетката: Първанов срещу Борисов - бумерангът се завръща
19 Септември 2009
Накрая, оценка може да се направи и на медийната среда, в която се развиват последните изяви на Георги Първанов. Бих казал, че бумерангът се завръща.
Ако преди медиите му създаваха абсолютно комфортна среда, подтичваха след него угоднически, питаха го на какви въпроси би пожелал да отговаря и чрез главните си редактори се возеха за екзотични воаяжи в щедро предоставения от него държавен самолет (за който разходите обаче поема българският данъкоплатец), то сега медиите тичат, някои направо пълзят, след новия победител, след Бойко Борисов…
Затова на Георги Първанов се налага да търси изяви и да съобщава позиции чрез президентския си сайт, сякаш от обсадена крепост, като че от подземен бункер… Жалко. За мен е много жалко и на мен ми е жал, че е така. Та нали все още Георги Първанов е моят държавен глава – мой, защото е държавен глава на родината ми.
Ако в началото на първия мандат каквото и да изречеше Георги Първанов, все бе добре и дори без да го чуят, хората си казваха: „Президентът стои много добре”, то сега, в края на втория мандат, каквото и да изрече Георги Първанов, все е зле и дори без да го чуят, хората си казват: „Президентът прави грешка след грешка”.
Още по-опасни за Георги Първанов са медийните отклици, когато самата му стратегия на поведение е дълбоко сбъркана.
Някога, когато запотен, разпасан, с избиваща детски мечти и комплекси радост Георги Първанов тичаше из футболното поле заедно с Бойко Борисов и се правеше на ритнитопковец, аз спорех с него: „Г-н Президент, римляните са казвали, че каквото е позволено на Юпитер не е позволено на бика. А днес, каквото е позволено на бика, не е позволено на Юпитер! Оставете Бойко да играе мач по спортен екип и плувнал в пот. Това е неговата роля, това е неговата същност, това е неговият таван, ако щете.
Но Вие – Вие нямате право да принизявате институцията „Държавен глава”, да я дескрализирате, да я показвате на обществото буквално по бели гащи! Това не е вашето поле на изява…”.
Е, тези дни, с нападките си срещу Бойко Борисов, Георги Първанов отново се изявява на неговото, на Бойко поле, а там той, Първанов, няма никакви шансове. Това не е неговата игра, това не е неговият език, това не е неговото амплоа, това не са неговите амбиции…
Сега на Бойко всички стискат палци, сега медиите са благосклонни (и коленопреклонни) към Бойко, сега обикновените хорица разпознават и припознават Бойко като себе си и нещо от себе си – като Бойко. Сега Бойко е надеждата за промяна, а Първанов в тяхното съзнание е отписаният, изчерпаният, отиващият си.
Виж целия текст в блога на Николай Слатински
 |
|
Това какво е - констатация на отминали събития, които са исторически факт?
Президент Първанов десъкрализира Институцията,Президент много отдавна, хептен я опошляви със ролата си по съставяне на Тройната Измама и хоп...сега се е загрижил за Държавата ни, за Кризата ,за Институциите ,за Имиджа ни,за Престъпноста,за Безработицата- поръчал на група свой другари (уж, някакви велики учени) да му подготват спасителен за България Доклад...целево разбира се - Да се омаловажат действията на новите Правителство и Нородно Събрание...Вери фъни, нали?
и сега славата му беше много по-голяма, отколкото по-рано. защото индже не бастисваше села и касаби, не колеше, не убиваше. индже сам гонеше сега кърджалиите, требеше хайдутите и обирниците по пътищата. пръв изпита гнева му сиври билюкбаши. имаше го индже за приятел и прати да му кажат да престане да граби и да си върви по живо, по здраво. сиври билюкбаши се изсмя и прогони хората му. тогава индже връхлетя отгоре му като ястреб. кърджалиите, претоварили конете си с плячка, тежки и неповратливи като костенурки, бяха избити до един. на сиври билюкбаши туриха запалени машали под мишниците и го изгориха жив. навред по пътищата увиснаха по дърветата избесени хайдути, всяка сутрин пред чадъра на индже се търкаляха глави на хайдушки главатари. и не само за хайдути и за обирници беше страшен индже. аени, спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, поотпуснаха коляното си и не притискаха тъй много раята. кадийте по диваните, щом си спомняха за индже, потапяха веднъж и дваж пачите си пера в дивитите, позамисляха се и съдеха право. крило бе индже за всички слаби. минаха се две години. очистени бяха всички гори и дъбрави, развързани бяха всички пътища. тогава от връх балкана, от жеруна, индже ...още
взе чорбаджийска дъщеря и я прати с нови стомни, сама и пеша, да иде чак на бакъджиците и да му донесе вода от седемте кладенци. момичето беше младо, хубаво като капка. на шията си имаше седем реда рубета и махмудии, облечено беше в атлаз и сърма. вървеше сама-самичка - сама сред горите, сама сред зелените ниви. и ходи, и върна се с вода от седемте кладенци. вървя седем деня нататък и седем деня назад. никой не посмя да я закачи, не падна косъм от главата й, не се изгуби нито едно рубе от нанизите й. хората я изпращаха докрай село и я оставяха сама. "щом тъй е казал индже, нека... и много здраве!" засмяно тръгна момичето, засмяно се върна. нямаше хайдути по пътищата, нямаше лоши хора. тогава индже тръгна към бакъджиците. безплодна и черна беше земята, когато беше тръгнал, а сега цяла ромъня се жълтее от узрели ниви. наспорил беше бог земята с тежък плод и хората работеха. люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. и ето песен - звънка жетварска песен. индже спира коня си. жетварките са близо, но китка дървета ги крият от дружината. ясно се чува песента. индже слуша. и трепва, като чува, че пеят за него. пеят за индже млада войвода; как води дружина от тристамина; как гората и планината плаче за индже, за да я отърве от хайдути; как милост има индже за сиромаси... звъни песента под ясното небе, ронят се думите, като зърна от тежки класове. индже слуша. нещо сладко се топи в гърдите му,