Арбора Ресуладж. Снимка: Кеймбриджски университет

На човек всекидневно му се налага да взема безброй решения, някои от тях мигновени и при това основани на оскъдна информация в екстремална среда (шофирането в трафика на София е добър пример). Малцина си дават сметка колко сложен е този процес, имайки предвид, че на практика всяко решение е един вид обещание, което трябва да бъде изпълнено въз основа на наличната информация, средствата които са ни необходими за неговото изпълнение и изгодите, които получаваме като резултат. Съвременната наука вече има доста ясна представа как и защо вземаме решения, но беше трудно да се обясни защо и как човек променя решението си и то изключително бързо.

Светлина върху този процес хвърля изследване на Арбора Ресуладж от Кеймбриджския университет, проведено в лабораторията на Майкъл Шадлън   във Вашингтонския университет, резултатите от което са публикувани в сп. Nature.

Майкъл Шадлън. Снимка: Институт Хауърд Хюз

Оказва се, че хората често променят решения, които вече са взели за частица от секундата. Мускулите вече са се напрегнали да поемат в една посока, цялото тяло е готово за това движение, но постоянният поток от информация по някакъв начин променя вече готовото решение.

Експериментът на двамата учени включва трима доброволци, които наблюдават точки, движещи се на екрана на случаен принцип, като трябва бързо да вземат решение в каква посока се движат точките – наляво или надясно. Доброволците използват лост-ръкохватка, чрез който посочват в каква посока се движи точката. В повечето случаи участниците вземат правилно решение, но понякога ръката дърпа лоста, например, първо наляво и веднага след това надясно т.е. получава се мигновена промяна на решението. Уловката в експеримента е, че в момента, в който лостът се помръдне, точката на екрана изгасва или иначе казано човекът не може да провери дали е взел правилното решение, тръгвайки вляво или вдясно.

Но най-интересният резултат е, че в голямото мнозинство от случаите участниците са променяли своето решение в правилната посока т.е. от неправилно към правилно, а не обратното. И то при положение, че точката на екрана вече е била изгаснала (тъй като лостът вече е регистрирал движение), което значи, че човекът е бил в ситуация на недостиг на информация. И Ресуладж и Шадлън правят извода, че често мозъкът променя решенията си, свързани с недостатъка на информация за частица от секундата в момента, в който успее да анализира тези липсващи данни. И тук не става въпрос за дългосрочни стратегии и обмисляне в кабинетна среда, а за решения, от които би могъл да зависи животът на човека, за мигновени решения, които също така се и променят мигновено.

Протичане на експеримента. Илюстрация: Лаборатория Шадлън

Досега се считаше, че мозъкът променя решението си на базата на новопостъпила информация, но експериментът на двамата учени по-скоро показва, че решението се променя на базата на информация, която все още не е достигнала от мозъка до мускулите (след изгасването на точката не постъпва нова информация). Необходимо е време, макар и в рамките на милисекунди, за да може информацията от сетивните органи да достигне мозъка и след това той да изпрати сигнал към мускулите как да действат. Което означава, че първоначалните ни решения се вземат на базата на повечето, но не цялата, постъпила информация. Това пък позволява на мозъка да коригира решението си много бързо – за около една-трета или една-четвърт от секундата. Самият експеримент потвърждава тази теза, защото участниците променят решението си за движението на точките точно в онази милисекунда преди те да изчезнат от екрана – не защото помнят постъпила преди това информация или са получили грешна информация, а защото мозъкът междувременно е успял да обработи тези данни.

Иначе казано, учените са се заблуждавали, смятайки, че мозъкът променя решението си на основата на предишен опит, грешна информация или неправилна обработка на данните. Нашият ум всъщност ни дава най-правилното решение за дадената ситуация, но когато става въпрос за моментални решения, понякога първоначалното действие се коригира в реално време. Друг е въпросът, че има случаи, когато секунди или части от секундата са жизненоважни. А още по-интересният извод е, че човекът, респективно мозъкът, греши повече именно, когато има възможност дълго да обмисля стратегии и тактики, а не когато става въпрос за мигновени решения.