Мона Елтахауи*

Египетският министър на културата и кандидат за шеф на ЮНЕСКО Фарук Хосни. Снимка: Ройтерс

Докато в Париж подготвяха дебатите, предшестващи избора на новия шеф в сферата на културата на ООН, миналата седмица се появиха новини, че египетската полиция е арестувала над 150 души за това, че са нарушили въздържанието от храна и напитки през светлата част на дните през свещения месец Рамазан. Какво би могло да бъде общото между полицейска разправа, от която лъха на морал в саудитски стил, с Организацията на ООН по образование, наука и култура?

Общото е много, като се има пред вид, че един от сериозните претенденти за най-високия пост в ЮНЕСКО е Фарук Хосни, който от 22 години заема поста министър на културата на Египет. През този проточил се мандат Хосни отблъсна мнозина египтяни с усилията си да задуши културната и интелектуалната свобода, като в същото време даваше мило и драго в подкрепата си за религиозния фанатизъм.

Най-сериозните обвинения срещу Хосни са свързани с негови антисемитски изказвания от май 2008 година - че “ще хвърли в огъня израелски книги”, ако намери такива книги в египетска библиотека.

Всъщност гневът зад тези критики трябва да бъде насочен срещу шефа на Хосни, египетския президент Хосни Мубарак, който управлява Египет през 28 от 30-те години, след като тази страна стана първата арабска държава, подписала мирен договор с Израел. Когато става дума за Израел, Мубарак е развил до съвършенство изкуството на двойния стандарт - запазва официалните и деловите отношения непокътнати (а границата между Египет и Газа – затворена), а в същото време насъсква популисткия гняв срещу еврейската държава и забранява всякакви културни връзки под предлог, че е солидарен с палестинците.

Точно в стила на тайните сделки, които по принцип поддържат мирния договор, Израел обещал, че няма да се противопостави на избирането на Фарук Хосни в замяна на неизвестни засега дипломатически компенсации от страна на Египет.

Една по-сериозна кампания срещу опитите на Фарук Хосни да се добере до върха на културната организация на ООН би трябвало да се съсредоточи върху начина, по който той е използвал цензурата и е пренебрегвал човешките свободи, за да лиши в крайна сметка Египет от истинска култура. Той може да не е хвърлял книги в отъня, но е забранил доста. През 2006 година Хосни нареди всички екземпляри на романа “Шифърът на Леонардо” да бъдат конфискувани и забрани прожектирането на филма в египетските кина. Няма значение, че дори Ватикана не се реши на такъв ход, че хиляди египтяни вече притежаваха екземпляри от книгата и че в Египет вече се продаваха пиратски копия на филма.

Пред аплодиращия парламент Хосни обяви: “Ние ще забраним всяка книга, която обижда която и да било религия.” Забраната беше въведена като реакция на оплакване от страна на член на парламента, християнин. Самият Хосни е художник, но е капитулирал пред ислямските фанатици. През 2001 година член на Мюсюлманското братство - ислямистката политическа организация, която днес е основен опонент на режима на Мубарак - който по онова време бил и член на парламента, се оплакал, че три романа, публикувани от отдел на министерството на културата, били “порнографски”. Те не бяха порнографски. Литературен критик тогава каза, че “всеки, който реши да прочете тези три романа, за да се наслади на порнографията в тях, ще остане силно разочарован”. Но за броени дни Хосни нареди да бъде извършено разследване и книгите бяха иззети от мрежата за разпространение.

Той не се задоволи само с това да приеме, че романите били “порнографски”. Хосни уволни трима служители на министерството на културата, в това число шефа на отдела, издал романите, и омаловажи твърденията за нарушаване на свободата на изразяване с думите: “Моята основна отговорност е да браня ценностите на обществото от порнографски творби.” С тези думи той ясно напомни, че Египет не е в Европа.

Хосни е приканвал писатели, осмиващи социалните ценности, да напуснат Египет и се закани да не публикува нито една книга или роман, които оспорват религията или нарушават тези ценности.

Египтяните - и мюсюлмани, и християни - които смятат, че държавата не бива да контролира въпроси, свързани с морала, гледат с тревога на усилията на културния министър да се представи като пазител на националните ценности. Тези усилия са само на крачка от извършените в Асуан арести миналата седмица на хора, за които се твърди, че публично са нарушили постите по време на Рамазана. В същото време тези арести демонстрират пренебрежение към религиозните свободи и права на християните.

Влиянието на фундаменталистите не е изненадващо ,като се има пред вид задушаващата политическа атмосфера в Египет. Мубарак е президентът, останал най-дълго време на власт в съвременната история на страната - и през всичките тези години в Египет е било в сила извънредно положение, което позволява на държавния глава да отмени върховенството на закона.

Една от мисиите на ЮНЕСКО е да стимулира свободата на мнение. И защо на тази организация й трябва директор, който вече умело е задушавал тази свобода?

Хосни принадлежи към режим, който е обезглавил практически всички форми на политическа опозиция. Мюсюлманското братство всъщност е “последният оцелял”, а светската интелигенция е сериозно отслабена. Когато Хосни се съгласява, че дадена книга трябва да бъде забранена, той издига знамето на възприетата от режима тактика да изпреварва фундаменталистите в религиозния им фанатизъм.

Днес тази тактика на режима издига и флага на салафизма (ултраконсервативната интерпретация на исляма, която е най-широко разпространена в Саудитска Арабия), за да се справи с Братството, затова бяха извършени и арестите по време на Рамазана. Последствията за и без това крехките свободи в Египет предизвикват, меко казано, тревога.

Привържениците на Хосни твърдят, че е дошло времето начело на ЮНЕСКО да застане арабин. Може и да е така. Но заради своите действия Фарук Хосни не заслужава да застане начело на ЮНЕСКО. Онези от нас, които се гордеят с нашето арабско културно наследство, изпъстрено с творци, които отправят предизвикателства и просвещават, вместо да налагат ограничения в името на “спасението” на нашия морал, знаят че Фарук Хосни не е човекът, който може да ни представлява.

* Писателката Мона Елтахауи е родена в Египет и е известна с лекциите си по проблеми на арабския свят и исляма.

По БТА