Маскирани младежи протестират срещу НАТО на срещата на алианса в Краков. Снимка: Ройтерс

След две десетилетия на понякога пламенен атлантизъм в бившия комунистически блок, сега идва ред на разочарованието (някои го наричат реализъм). В най-добрите си дни връзката между Източна Европа и Америка се основаваше, също както най-добрите бракове, на комбинация от емоции и взаимна подкрепа. Този романс започна още през Студената война, когато Западна Европа на моменти се показваше като твърде мека в отношенията си със Съветския съюз, а Америка се държеше остро. Когато желязната завеса падна, бившите дисиденти и войните от Студената война откриха, че имат много общо помежду си. Америка тласна НАТО към разширяване, което да гарантира сигурността на източноевропейците. В замяна на това бившите комунистически държави предано подкрепяха САЩ, най-вече като изпратиха войски в Ирак и Афганистан.

Тази връзка обаче сега изглежда накуцва. Според ново проучване на Германския фонд “Джордж Маршал” Западна Европа е настроена много по-проамерикански и пронатовски в сравнение с бившия комунистически Изток. До миналата година източноевропейските държави сдържаха скептицизма си към Джордж Буш, докато останалата част от континента се гърчеше от отвращение към определяното от мнозина като некомпетентно и твърдоглаво американско правителство.

Идването на власт на Барак Обама подобри имиджа на САЩ в очите на повечето държави, но тази тенденция е почти незабележима в страни като Полша и Румъния. Политиците в Източна Европа са видимо обезсърчени. На 22 юли бележити личности от региона, включително Вацлав Хавел и Лех Валенса, написаха отворено писмо, в което оплакаха упадъка на трансатлантическите връзки.

Една от причините за това е, че правителството на Обама преосмисля плановете на предшествениците си за разполагане на система за противоракетна отбрана, която трябваше да включва десет ракети прехващачи в Полша и радарна станция в Чехия. Те трябваше да пазят Америка и голяма част от Европа от евентуално нападение с ракети от Иран. Плановете вбесиха Русия, която прие идеята за изграждане на базите като нагла намеса в предния й двор. Ако схемата се промени, например като в нея се включат разположени на кораби ракети прехващачи, съществува риск това да се приеме като отстъпление пред руските интереси.

Полша също така се безпокои, че обещаната батарея от ракети “Пейтриът”, която по първоначални планове трябваше да защитава ракетите прехващачи, може да се окаже само група бутафорни ракети за тренировъчни цели - “просто упражнение по продажба”, коментира без заобикалки един полски представител. Америка твърди, че никога не е имала намерение да разполага истински ракети за постоянно в Полша.

Правителството на САЩ не се справи добре и с представянето си на церемониите в Полша по случай 70-ата годишнина от избухването на Втората световна война. Други държави, включително Германия и Русия, изпратиха най-високопоставените си официални лица, докато Америка първоначално предложи пенсионирания представител от времето на Клинтън Уилям Пери, който беше известен със скептичното си отношение към разширяването на НАТО. Последваха изблици на изумление и в крайна сметка за Полша замина и съветникът по националната сигурност Джим Джоунс. Поляците обаче почувстваха хладното отношение.

Друга болезнена точка е свързана с изтичането на информация от Америка, според която Полша, Румъния и Литва са приютили секретни американски бази, използвани за “тайно задържане” и разпити на заподозрени в терористична дейност. И трите държави решително отричат това, но в очите на някои гласоподаватели съюзът с Америка вече е опетнен от мълчаливото одобрение на отвличанията и мъченията, последвани от покриване на следите. Следващия път, когато американските шпиони поискат някаква тайна помощ, може да открият, че съюзниците им не са толкова склонни да се отзоват, твърди дипломат.

Надеждността на НАТО също е поставена на изпитание. Новите страни членки твърдят, че техните граждани няма да подкрепят мисии извън зоната на действие на алианса, които в момента са основният фокус на Северноатлантическия съюз, освен ако те не са за защита на страните от НАТО от заплаха от страна на Русия. Не помага особено и фактът, че Русия и нейната съюзничка Беларус започнаха общо военно учение с тенденциозното кодово название “Запад”.

На голяма конференция на НАТО в Брюксел през юли източноевропейците с ужас чуха как изтъкнат германски академик описва Член пети от Северноатлантическия договор - ключовата клауза, гарантираща колективната сигурност в алианса - като “фикция”. В случай на заплаха от страна на Русия, примерно срещу балтийските държави или Полша, дали НАТО ще предприеме действия, или само ще проведе консултации? Обезпокоен източноевропеец сравни алианса с “полски парламент от 18 век - заложник на най-безотговорния член”.

НАТО се опитва да успокои тези страхове. Комисията, която оценява нивото на заплаха, промени коренно гледната си точка спрямо Русия. Подготовката за реакция при непредвидени ситуации, някога табу, вече е действителност. Правителството на Обама действа по-енергично на този фронт от своите предшественици, но това, което иска Полша, особено ако ракетите прехващачи не бъдат разположени, е практическа подготовка, включваща редовни военни маневри, както и запасяване с гориво и боеприпаси.

Част от проблема е изключително активно представяният в публичното пространство опит на правителството на Обама да “рестартира” отношенията с Русия. Малцина в Източна Европа са против това по принцип, но много хора се притесняват как то ще се случи на практика. Дали Русия ще поиска по-голямо влияние в региона, в замяна на помощ, например в притискането на Иран?

Държавният департамент положи много усилия, за да успокои съюзниците на Америка, но служителката в Съвета за национална сигурност, пряко отговаряща за Европа, Лиз Шерууд-Рандъл, работеше за Пери и споделяше неговите възгледи за разширяването на НАТО. Източноевропейските политици правят гримаси на неприязън при споменаването на нейното име.

Несъмнено Америка има много по-големи проблеми от отношенията си с Източна Европа. С важничене и оплакване пред обществеността не се печелят спорове във Вашингтон. Източноевропейците може да са били наивни в отношенията си с Америка по времето на Буш, но въпреки това дори хора от администрацията на Обама се съгласяват, че Източна Европа би могла да се представи и по-добре.

По БТА