Ралф Адолфс. Снимка: Калтек

Чувството за лично пространство не зависи просто от различните типове характери и психологически нагласи, както се смяташе до скоро, а за него отговаря специален участък в човешкия мозък, откриха учени от Калифорнийския технологичен институт (Калтек). Откритието, подробности за което са публикувани в списание Nature Neuroscience, може да хвърли повече светлина върху редица разстройства, при които чувството за лично пространство е основен проблем, например аутизма.

За амигдалата, структура в човешкия мозък, се смяташе, че е отговорна за много от негативните човешки емоции като страх и гняв, както и че на практика в нея се обработват всички човешки емоции. Професорите Ралф Адолфс и Даниел Кенеди и техният екип обаче за първи път свързват амигдалата с реални дейности в човешките взаимоотношения.

Откритието става възможно благодарение на една уникална тяхна пациентка, 42-годишната С. М., която има масивни поражения на амигдалата и двете полукълба на мозъка. “С. М. Е уникална, защото тя е един от шепата хора по света, с такова двустранно увреждане на амигдалата, което ни дава възможност да изучим ролята на амигдалата”, казва Кенеди пред списанието на университета. С. М. Има трудности при разпознаването на чувството на страх по лицата на други хора, както и при определянето на благонадеждността на другите, като и двете са вследствие на пораженията върху тази областна мозъка.

Адолфс изучава поведението на С. М. години наред и открива, че тя е толкова дружелюбна, че често нарушава онова пространство, което другите хора считат за свое изключително лично пространство. “Тя има желание да се приближи до хората по-близо, отколкото е нормално”, обяснява Кенеди. Преди това учените са забелязвали подобно поведение само при маймуни с увредена амигдала, които предпочитали да стоят по-близо до други животни от стадото.

Резултати от експеримента. Илюстрация: Калтек

Учените провеждат експеримент с участието на С. М. и доброволци с нормална функция на амигдалата и с различна възраст, пол, занятие и образование, при който всеки участник тръгва към експериментатора от определена, една и съща дистанция и спира на такова разстояние от него, където се чувства най-комфортно. Оказва се, че останалите доброволци избират да спрат средно на двойно по-голяма дистанция от експериментатора, отколкото С. М.

Средната дистанция, на която доброволците спират е 0.64 метра, докато С. М. се чувства най-добре на разстояние едва 0.34 метра от експериментаторите. Нещо повече, при скъсяване на избраната дистанция доброволците започват да чувстват дискомфорт и напрегнатост, докато С. М. не проява притеснение дори, когато дистанцията става направо интимна. И нещо почти невероятно, за нея няма значение до кой експериментатор се приближава и колко добре го познава тя т.е. тя реагира по този начин на всички хора. “Уважението към личното пространство на другия е изключително важен аспект в човешките социални отношения и ние го правим автоматично и без да се напрагяме”, твърди Кенеди. “Това откритие показва, че амигдалата играе ключова роля при в този процес”, добавя той.

Области на личното пространство. Илюстрация: Уикипедия

Учените правят и допълнителен експеримент, използвайки скенер за магнитен резонанс, с който наблюдават амигдалата при друга група доброволци. На даден участник му се казва, че експериментаторът е твърде близо или твърде далеч от него. Намирайки се вътре в тръбата на скенера, участникът не може да види, чуе или усети експериментотора, но самата идея, че той е твърде близо активира амигдалата.

Учените все пак не отричат, че има и културен аспект, определящ личното пространство на всеки. В Китай и Япония, например, обществото е приело за нормално по-близката дистанция между хората, просто поради липсата на пространство в градовете, докато американците се чувстват комфортно при по-голяма дистанция. С други думи, мозъкът може да бъде трениран да приема по-ограничено или по-широко лично пространство, но това не означава, че той, чрез амигдалата, няма да реагира, когато тази граница бъде нарушена.

Откритието е още по-важно поради това, че доскоро се смяташе, че чувството за лично пространство е по-скоро елемент от дадена култура или вътрешната нагласа и темперамент на хората. Оказва се, че това е така до известна степен, но че целият процес се управлява и на физическо ниво, което пък може да помогне за лечението на редица разстройства, при които чувството за лично пространство играе ключова роля.