Ролф Бекер (вляво) с трабанта си в монголската столица Улан Батор. Снимка: Монголай.нет

Ролф Бекер, роден в източногерманския град Хале, е неуморим латернаджия, който често попада на страниците на вестниците. Преди падането на Берлинската стена през 1989 година той привлече вниманието на медиите от двете страни на стената, след като влезе в книгата за рекорди на Гинес с най-дългото свирене на латерна без прекъсване. Но голямата му популярност в медиите се дължи и на други причини.

През есента на 1989 година, когато на 4 септември в Лайпциг започнаха понеделнишките протести срещу източногерманското комунистическо правителство, разрастващи се с всяка изминала седмица, Бекер беше един от многото източногерманци, които се погрижиха случващото се да достигне до останалия свят. Няма да е пресилено да се каже, че Бекер, който сега е на 62 години и с рошава бяла коса, е изиграл ключова роля в свалянето на комунистическия режим в страната със своята енергичност и находчивост.

“След понеделнишка демонстрация в Лайпциг обикновено пъхвах латерната в моя “Траби”, отивах до уединена телефонна будка и се обаждах в бюрото на ДПА в Източен Берлин”, казва Бекер, имайки предвид стандартната кола за Източна Германия. През есента на 1989-а много източногермански дисиденти, членове на протестантската църква и други смели граждани информираха западните медии чрез телефонни разговори, снимки и аматьорски филми за масовите понеделнишки демонстрации, които започнаха в Лайпциг и обхванаха постепенно и други източногермански градове. Така исканията на демонстрантите за демокрация и свобода на пътуванията в чужбина, както и протестите им срещу Щази - източногерманската тайна полиция, и комунистическото ръководство - бяха разгласявани по целия свят. Говори се, че това е довеждало началника на източногерманското министерство на държавната сигурност Ерих Милке до изблици на ярост.

Щази имаше властта да не допуска коли със западни журналисти до Лайпциг. Тайната полиция обаче не можеше да прекъсне цялото железопътно и автомобилно движение през нощта, да не говорим за телефонните връзки от Лайпциг до Берлин. Нито да отнеме таланта за импровизации на гражданите. Онези, които не успяваха да се свържат с конкретен телефонен номер, се обаждаха на приятели наблизо, които се превръщаха във вестоносци. А други, които искаха да заснемат демонстрациите, при необходимост прескачаха дворните огради и стигаха до задните врати на съседни сгради, пред чиито фасади не обикаляха информатори на Щази.

“Няма значение дали Щази ни е подслушвала или шпионирала, това вече не им беше от полза. Те бяха сломени”, спомня си Бекер, който преди това е работил като пътен инженер в Хале. “Те се задушиха в безбройните си доклади и купища документи.” С усмивка на задоволство той изважда връзка стари документи на Щази. В един от тях, с дата 22 февруари 1985 година, пише: “Фиктивно назначаване на Р. Бекер, жител на Хале, Винерщрасе 6.”. В друг непокорният Бекер е цитиран да казва: “Аз съм човек на изкуството, но глупавият градски съвет иска от мен да докажа, че имам прилична работа.” Бекер е бил разпитван и арестуван често от Щази. Дъщеря му Анет си спомня: “Щази дори претърси ученическата ми чанта, когато бях на 10.”

С бомбе, черен фрак, червено шалче и латерна, Бекер заемаше нишата на критикуващ чрез сатирата музикант и кабаретен артист. Той си спечели голяма популярност, а също и недоверието на Милке и неговите послушници. Работата на инженер не го задоволяваше. “Да бъда Ролф латернаджията беше забавление”, разказва той. “Известността ми главно заради многото ми световни рекорди по продължително свирене на латерна в книгата на Гинес със сигурност беше от полза.”

Бекер рови още в кутията и изважда издание на “Майн пост”, вестник, издаван в баварския град Вюрцбург от 8 ноември 1989 година. По онова време вълната от източногермански протести е в апогея си, но никой не подозира, че Берлинската стена ще падне на следващия ден. Два дни по-рано Бекер пътувал от Саксония към тогавашната Чехословакия и се изненадал колко лесно преминал границата в Бавария. “Сега, когато нещо се случва, не мога просто да избягам,” е цитиран Бекер на първа страница, обяснявайки, че иска да се върне бързо в Източна Германия.

След падането на стената Бекер се появи в световните медии като обикалящ света изпълнител, известен с привързаността си към трабантите. Си Ен Ен, Би Би Си и хонконгският вестник “Стандарт” са сред медиите, правили репортажи за турнетата му. Множеството му пътувания го отведоха в редица бедни страни - с латерната, трабантчето и обикновено чекове и обещания от спонсори и социални организации. „Срещите ми с толкова много хора от различен произход бяха лично удовлетворение,” отбелязва Бекер. Донесли  му “уважение, знания, разбирателство и приятелства”. След това той сваля бомбето си, качва се на трабантчето с мощност 26 конски сили и отпрашва нанякъде.

По БТА