Питър Севдин

Димитър Бербатов не попада в стартовия състав на “Манчестър Юнайтед” за най-важните мачове. Снимка: Ройтерс

В събота „Манчестър Юнайтед” победи „Арсенал” с 2:1 с голяма доза късмет. Феновете на „червените дяволи” вероятно са щастливи, че спечелиха и прекъснаха силната серия на „артилеристите”. Начинът, по който го сториха обаче едва ли ги е накарал да се чувстват горди. Честно казано, в първите 45 минути „Юнайтед” изглеждаше изгубен. Тръгвайки в атака, играчите не можеха да вържат два паса и очевидно им липсваше ясна творческа идея. Освен това отборът се затрудняваше да държи топката в свое владение. Все едно гледахме повторение на финала в Шампионската лига през май.

Само че в началото на втората част „Юнайтед” получи дузпа - оспорвана от Венгер, но напълно заслужена от Руни, а след това Диаби си вкара странен автогол с перфектен удар с глава. Това обаче не скри факта, че в атака шампионите не могат да създават положения, а пасовете им куцат. И това при целия ентусиазъм след дузпата. А нали всички в „Юнайтед” смятат, че пасовете са им най-добрата част от играта?!

В този смисъл отсъствието на Бербатов от титулярния състав на финала в Шампионската лига и срещу „Арсенал” е не само странно, но и объркващо. Всъщност, българинът е оставян на пейката във всеки голям мач. Представете си как се чувства той. На 27 май именно той липсваше на „Юнайтед”. А ако „червените дяволи” не бяха спечелили с такъв късмет в събота, може би хората, които са питат къде е Бербатов, щяха да бъдат повече.

Срещу „Уигън” той игра дяволски добре. Показа, че дори да не вкарва, създава голови възможности за останалите. Неговата творческа мисъл е сравнима с тази на Роналдиньо, Кака, Кристияно. Той е един от най-добрите, ако трябва да се пази топката, след което я отиграва перфектно, гениално, с рядко срещан пас, което е видно от статистаката му за миналия сезон.

Тогава Кристияно вкара 18 гола и записа 7 асистенции, докато Бербатов имаше 14 и 14 в тази класация. С други думи португалецът има на сметката си 25 попадения, а Бербатов – 28. Със сигурност българинът е по-ефективен в последната третина от терена, дори когато не играе на върха на атаката. А партньорството между Бербатов и Руни много скоро ще разцъфти, само трябва да са повече време заедно на терена. Изглеждаха добре срещу „Уигън”, но трябва да се изправят и срещу по-големи отбори.

Може би Фъргюсън е опитал да изненада Венгер с пускането на Гигс, но този елемент не компенсира изключването на Бербатов. Българинът е невероятен играч, приятно е да го наблюдаваш, но така и не получи уважението, което заслужава. Следващият път, когато „Юнайтед” се изправи срещу някой от голямата четворка, Бербатов просто трябва да е сред стартовите 11.