Американският вицепрезидент Джо Байдън (вдясно) и грузинският президент Михаил Саакашвили на среща в президентската резиденция в Тбилиси. Снимка: Ройтерс

В лошите стари времена на Студената война, нито САЩ, нито Съветският съюз се притесняваха да се сприятеляват с неудобни приятели. Идеологията винаги надвиваше принципа, като и Москва, и Вашингтон обикновено си затваряха очите за лошото поведение.

В наши дни - в сегашната постидеологическа ера - е по-трудно. Сигурно така си е мислел американският вицепрезидент Джо Байдън по време на пътуването си до бившите съветски републики Украйна и Грузия миналата седмица.

В Мюнхен през февруари Байдън изкова фразата: “Време е да натиснем бутона за рестартиране!” Този месец Барак Обама отиде в Москва, за да направи точно това. Задачата не е лесна. На Русия все още й харесва да е вкопчена в коркурентна борба със своя съперник по свърхсила.

Като всички добри заместници, работата на Байдън миналата седмица беше да закърпи положението - да побърза да увери и Киев, и Тбилиси, че желанието им да бъдат най-добри приятели с Америка няма да пострада от процеса на рестартиране. Той повтори репликите на Обама от Москва: “Ние стоим твърдо на принципа, че суверенните държави имат право да взимат собствени решения, да определят своята външна политика, да избират сами съюзите си.”

И на двете места тези думи бяха посрещнати добре. Но нямаше пълно съвпадение на мненията, по две важни причини. На първо място, Байдън носеше смесено послание, колкото и учтиво да беше формулирано, че от политическия процес и в двете страни има още много да се желае. В Киев той говори за “политическото позиране” на основните лидери, чиито лични вражди причиниха практическа парализа на управлението. Това беше пляскане през ръката. В Тбилиси той беше по-конкретен: призова за повече свобода на медиите, повече представителна демокрация и гаранции за ред при предаването на властта. Това беше ясен сигнал към импулсивния президент Михаил Саакашвили, че управлението му е прекалено нетолерантно и арогантно.

Второ, Байдън говореше пред публика в две страни, които нямат доверие на сегашното руско ръководство на Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Те знаят, че Москва гледа на бившето съветско пространство като на привилегирована сфера на влияние, каквото и да си мисли Вашингтон, и силно се съмняват, че САЩ могат да направят нещо, за да променят този начин на мислене.

Изкусително е да се смята, че Обама и Байдън са прекалено любезни и прекалено разумни пред лицето на едни от най-циничните господа, пребивавали някога в Кремъл. И все пак това на свой ред би преувеличило последователността и далновидността на политиката на Русия. Точно както Вашингтон си създаде някои неудобни приятелства, така сториха и Путин и Медведев.

Две седмици преди годишнината от катастрофалната петдневна война между Русия и Грузия, си струва да си спомним колосалната грешка на Москва, която последва: тя призна независимостта на две отцепнически области - Южна Осетия, която беше причина за войната, и Абхазия. Сега не знае какво да прави с тях.

Управникът на Южна Осетия Едуард Кокойти, бивш съветски шампион по борба, преквалифицирал се в бизнесмен и дребен местен вожд, иска миниатюрната му страна, чийто единствен доход през последните години идва от контрабандата, да бъде погълната отново от Русия - последното, което иска Москва. Абхазия, от друга страна, е много привлекателна територия на брега на Черно море, любима ваканционна дестинация на руския елит. Президентът й Сергей Багапш не иска да заменя грузинското господство с руски вариант. Но може и да няма избор, тъй като Русия установява нови военноморски и сухопътни бази, иззема контрола над железопътните линии и изкупува най-добрите вили.

Признавайки правото на самоопределение и на двете места, Путин дестабилизира собствения си заден двор в Северен Кавказ, където няколко от съседните републики на Чечения, включително Дагестан и Ингушетия, са все по-размирни.

В един разумен свят след Студената война, Москва и Вашингтон би трябвало да осъзнаят, че имат общ интерес да предотвратяват конфликтите и да изграждат демократични институции. Но Путин иска да докаже, че Оранжевата революция в Украйна и Революцията на розите в Грузия са били катастрофални грешки на прозападната демокрация. Той има интерес да подпомага вътрешните междуособици и нестабилността, само за да докаже тезата си.

По БТА