Д-р Анатолий Дуковски е главен асистент в Университетска болница „Майчин дом“ и медицински управител на частен акушеро-гинекологичен център. Работи в областта на акушерството и гинекологията от 24 години. Първото му висше образование е математика, а след това е завършил медицина. Занимава се предимно с медицина, дори в свободното си време. Обича да чете списания и езотерична литература. По негови думи, в природознанието има две логични дисциплини – математиката и медицината, като по-логичната от двете е медицината.

- Д-р Дуковски, наблюдава ли се в България тенденция жените да забременяват за първи път във все по-късна възраст? Такали ли е и по света?

- Да. Не може да се каже точно какъв е относителният дял на жените, които в днешно време раждат след 35-годишна възраст, в сравнение с преди 10-20 години, но е очевидно, че съществува такава тенденция. Причините са много и различни. Една от най-съществените е, че в съвременното ни динамично общество жената търси професионална реализация, гради кариера, отделя много повече време за образователния си ценз, което отнема време и първата бременност настъпва късно. Като критерий за тази късна възраст ние считаме годините около 35. От чисто медицинска гледна точка след тази възраст се приема, че съществуват по-големи рискове за усложнения по време на бременността.

- Коя възраст е най-подходяща за раждане на деца?

- В медицината съществува понятието репродуктивна възраст. Тя обхваща целия период, в който жената е способна да забременее, да износи и да роди живо и здраво дете. Чисто теоретично, това са годините от началото на менструалния цикъл до последната менструация, тоест - най-общо казано - от дванадесетата до петдесетата година на жената. В различните години от този дълъг период, обаче, нормалното протичане и завършване на бременността с раждане на живо и здраво дете, е доста различно. Приема се, че най-физиологична, оптимална и добра възраст на майката за раждане на първото й дете е между 20 и 30 години. Независимо от това, може да възникне бременност в други години и тя да бъде успешна, както и жената може да има усложнения с бременността си между 20 и 30 годишна възраст по различни причини от друго естество.

- Какви рискове крие първото забременяване след 35 годишна възраст?

- Рисковете са няколко. Първо, тези жени по-често развиват усложнения както на ранната, така и на късната бременност. По-често се случват спонтанните аборти в първата третина на бременността, а по-късно тези жени развиват състоянието пререклапсия, което е свързано с повишаване на кръвното налягане в последната третина на бременността. Освен това, статистически е доказано, че жените над 35 години по-често раждат деца с малформации, в това число както хромозомни, така и генетично малформативни плодове. Ето защо те трябва да бъдат внимателно преглеждани, консултирани и допълнително изследвани, с цел да бъде установено дали плодът е пълноценен или има някаква аномалия. По-често жените над 35 раждат преждевременно, а това води до сериозни проблеми, които се проявяват при децата им след като вече са родени. Те са свързани с темпа на нарастване, с физическото развитие, с умственото развитие.
Въпреки потенциалните рискове, съвременната наука дава достатъчни възможности за точна и навременна диагноза и за предпазване от развитието на усложнения по време на бременност. Което налага и извода, че дори жената да забременее днес след 35 годишната възраст, това на практика не може да бъде съществен проблем. Защото потенциалните рискове могат да бъдат преодолени.

- Казват, че един от проблемите на по-късното забременяване е всъщност невъзможността то да се случи. Намалява ли силно репродуктивната способност на жената над 35 годишна възраст?

- Точно обратното. Не само, че не намалява, но това е и рисков момент за възникването на двуплодна бременност. (б. р. - близнаци). Подчертавам, че годините на майката над 35 са един от рисковите фактори за възникването на двуплодна бременност. Съществуващото мнение по въпроса, че най-честата причина за забременяването с близнаци е фамилната обремененост, просто не е вярно. Днес вече се знае, че много по-голям е относителният дял и честота при жени, които имат своята бременност след 34-35 годишна възраст. Поради обстоятелството, че в тези години по-често е налице физиологична хиперстимулация на яйчниковата функция, в резултат на която настъпва множествена, тоест – двойна овулация като най-често срещано събитие, в основата на която пък стои двуплодната бременност и реализирането й. Възникването на такава бременност в годините над 35 е допълнителен риск за нейното развитие, тъй като честотата на усложненията и аномалиите е много по-висока, отколкото ако това се случи на 20 години примерно.

- Възрастта на бащата има ли такова значение?

- Да, но в по-малка степен. Ако казваме, че тези рискове при жената се наблюдават след 35-годишна възраст, нейният партньор се оценява като рисков фактор някъде около своите 40 навършени години. Подчертаваме обаче, че възрастта на бащата много по-малко е определяща, отколкото възрастта на майката, тъй като при мъжа факторът възраст има значение само по един пункт, а именно – отделянето на качествени по генетичен потенциал сперматозоиди, които да са способни да извършат оплождането на яйцеклетката. И относителният дял на този фактор е много по-малък от всички други фактори, които касаят жената – образуването на яйцеклетката, нейното отделяне, физиологичните процеси на узряването й и т.н.

- Намаляват ли рисковете от бременност след 35 години, ако жената има преди това, в по-млада възраст, други раждания?

- Не. Крайно време е да се разбере ясно, че всяка бременност е сама за себе си. Ако една жена има една или две бременности, протекли и завършили с нормално раждане на живо и здраво дете и след това забременее на по-късна възраст, това не означава, че тя има гаранции за успех. Както и не означава, че ако е имала неуспешна първа бременност с проблеми и усложнения, след това няма да има възможност да роди живо и здраво дете без усложнения. Основният въпрос се състои в това да бъдат ясно и точно формулирани причините за този неуспех, да бъдат отстранени и да се даде шанс по-нататък за следваща успешна бременност. Но твърде погрешно е и досега съществуващото мнение, че когато една жена има едно или второ нормално раждане, след това тя ражда много лесно и безпроблемно.

- Напоследък се забелязва увеличаване на честотата на раждане чрез цезарово сечение. Защо жените все по-рядко раждат по естествен начин?

- Защото това е тяхна претенция. В медицинската общност се обсъжда дали е допустимо начинът на раждане на бъде избиран от жената и на практика днес това е изпълнено. Колкото и научната общност да се противопоставя на това разбиране (както и аз лично се противопоставям), преобладават случаите, при които лекарите извършват цезарово сечение по желание на пациентката. Това е широко застъпено и използвано в частния сектор на здравеопазването, където се знае колко е себестойността на едно раждане с цезарово сечение, жената е склонна да заплати тази сума, защото счита, че това е по-правилният начин, а лекарят извършва операцията. Така че в основата на тази завишаваща се честота първо е желанието на самите жени и второ – готовността на лекарите да изпълняват тези желания.
Въпреки това трябва ясно и точно да се каже, че за всеки един от начините за раждане – нормално или чрез цезарово сечение, има строги медицински аргументи и показания, и именно те трябва да бъдат използвани при взимането на решение как да роди една жена. Лекарят, който консултира бременната жена, трябва да застане на научни позиции по този въпрос. Разбира се, той може да се окаже и на мнението на жената. А ако съществуват противоречия между научната аргументация и лично субективното мнение на жената, разумно е да бъде потърсен компромис.

- Какви са аргументите Ви против раждането чрез цезарово сечение по желание на жените, когато могат да родят и по нормален начин?

- Аз съм човек, който всекидневно оперира и съм на мнение, че всяка една операция, извършена без да е нужно или в повече, е недопустима като действие. Според мен е неправилно жените да раждат по желание чрез цезарово сечение, без това да е строго и прецизно аргументирано от медицинска гледна точка. От изключително важно значение за по-нататъшното здраве на жената е качеството на извършването на операцията. То зависи от техниката на опериращия, от неговите знания, умения и сръчности, а нито един хирург не е по-добър от гениалния замисъл на човешката природа. Нито един хирург не е толкова анатомичен в своята работа, както е създадена от природата анатомията на човешкото тяло. И в този смисъл, който и лекар да работи, да разрязва тъкани и да ги възстановява, той не може да бъде така ювелирен, така прецизен и анатомичен в своите действия, както уникалната природа. С оглед на тези разбирания мисля, че всяка една операция, извършена в повече и ненужно, не е аргументирана.
Увеличаването на случаите на раждане с цезарово сечение има и друго обяснение – развитието на научните познания в тази област. То може да се окаже по-сигурен вариант за благополучието на новороденото дете. Клинистиците избират цезарово сечение, когато има индикации за раждане по този начин от страна на плода. Което е правилно и далеч по-разумно, особено, ако има аргументи от типа на фетално неблагополучие. Трябва да се каже, че честотата на феталните неблагополучия днес също нараства. Причината е, че жените не се консултират и не се наблюдават достатъчно систематично и адекватно в хода на бременността, извършват се огромни пропуски по отношение на правилното поведение, в резултат на което възникват редица усложнения, водещи до страдание на плода. Когато настъпи актът на раждане, това страдание се задълбочава, а то вече е в основата на раждането на деца в значително увредено общо състояние, което не бива да се допуска. Затова повечето клиницисти предпочитат още в хода на раждането, когато установят такива симптоми, застрашаващи благополучието на плода, да извършват цезарови сечения.