Тофу – спасение за вегетарианците или смърт за добрия вкус?
15 Юли 2009
Заместването на месото със соя няма почти нищо общо с добрия вкус, което донякъде се дължи и на липсващите традиции в тази насока. Тофу е дилема на модерното хранене. Могат ли соевите продукти да решат проблемите с масовото животновъдство и с убийството на животни за месо, пише в. „Тагесцайтунг”.
То е светло на цвят, без миризма, разтапя се върху езика и не оставя почти никакъв вкус. Тофу е соев продукт, който има малко общо с вкуса и е извън границите на европейската култура на хранене. На Стария континент за тофу, кюфтетата, шницелите, бургерите или пастета на основата на соя има само екзотични, но не и установени традиционни рецепти и начини на приготвяне. Соевите продукти са по-скоро заместители. За разлика от ястията без месо като ризото, равиоли, ястията от боб или царевично брашно, бургерът от тофу наподобява по форма, състав, подправки и метод на печене месния оригинал.
Например пушеното тофу имитира пушените колбаси, шунка или риби, които се опушват не само защото пушекът консервира, но и защото ароматът му влиза в смислен вкусов съюз с вкуса на рибата и месото. Добрите деликатеси никога нямат само прагматичен произход, те имат и идеална стойност, която се изразява в неповторимостта и интензивността на вкуса им – израз на един културен процес.
Соевите продукти като тофу или соево мляко са с неутрален вкус и носят аромата на други съставки. Често пушеното тофу има вкус просто на пушек и сол, ароматът на пушека не влиза по никакъв начин във вкусови комбинации. За разлика от него една филийка печен на скара патладжан има вкус не само на черен пипер, с който е подправена. По време на процеса на печене тя развива невероятни вкусови качества и се получава нещо съвсем различно. Една филийка тофу не може да постигне това по никакъв начин, а по правило има вкус най-вече на мазнината за печене и на подправките, с които е поръсена.
За разлика от западните печива от тофу, в Азия има автономни ястия от тофу - като супата мизо – които са с неповторим вкус. Тофуто е създадено, за да запълни недостига на белтъчини на селяните, извършващи тежък физически труд, тъй като нямали достъп до жизнено необходимите животински протеини, които били запазена привилегия за богатите. Освен това тофуто било и диетична храна, използвана при религиозните пости на дзен-монасите. Аскетичният аспект може да бъде различен при супата мизо и е част от нейния вкусов профил.
След всеки скандал с месото тофуто става все по-популярно, а само в Германия има 1,3 вегетарианци, 82 000 от които не ядат изобщо животински продукти. Безмесното хранене на основата на соя е тенденция, при която има много причини да не се ядат риба, месо или яйца и да не се примиряваме с масовото животновъдство, клонираното месо или експлоатацията и убийството на животни.
Но могат ли проблемите, които възникват заради храненето, да бъдат решени чрез отказ от месо и вегетарианство? Известно е, че отглеждането на соя например в Южна Америка разрушава околната среда и увеличава бедността. И съществува ли изобщо лишено от вина хранене? Възможно ли е един бургер от тофу да облекчи съвестта ни? Или е илюзия, облечена в лукс, за която западното изобилие на храни е отворило пазар? Освен това въпросът има и социален привкус: богатите си купуват биотофу, което не е генно обработено, а бедните – генно модифицирана соя.
Когато на приятелска вечеря си печеш наденичка от тофу, може да продължиш да участваш в социалния живот на месоядното мнозинство. Но защо вегетарианците не могат и не искат да се откажат от вкуса на месото? И защо наистина избират тофу с вкус на колбас, въпреки че отхвърлят месото? Тук става ясно, че инстинктът е по-силен от волята за отказ от месо и че вкусовата социализация не е лесно да бъде игнорирана. Вегетарианството е начин на хранене, изпълнен с противоречия. Традициите му се коренят в движението за промяна на начина на живот от началото на 20-ти век, а границите му са там, където са прекалено лесните отговори на сложните въпроси за храненето.
 |
|
Ако нема месо, и тофу 4е проядем.
Супата се казва мисо, а не мизо.
Преди два дни едни китайци ми дадоха да опитам... По-ужасно нещо няма на света :) Макар, че сигурно е въпрос на свикване... *И го хапват както ние ядем шоколадови бонбони или вафли...?!*
Марийке, а кво ше кажеш за свинските ребърца в соев сос?
за боб по овчарски-водата с боба завира, изхвърляш я и слагаш нова вода, като заври отново-изхвърляш я заедно с боба и слагаш агнето!
Така е, който готви едно котле за цяла седмица и претопля боба на силен огън, накрая боба му загаря и следва гореописаната процедура на приготвянето на боба по овчарски - вари се докато се отлепи помията от дъното на тенджерата и накрая замине в самодивското изворче. Абе, нас за будали ли ни взимате?
Вегетарианството не е изпълнено с противоречия там, където традиционно се практикува. Напълно си е в ред и не датира отпреди 20 години, а от хилядолетия. има си закони, традиции, хармония и съчетаемост на храните и продуктите, и прекрасни рецепти, повече от едната супа мисо. Авторът, като е седнал да пише нещо за вегетарианство, поне да беше прочел преди това в два-три сайта, дори и само на български - все нещо щеше да научи от тях, не да пише пълни глупости и собствените си примитивни разсъждения!
Доказано е, че може цял живот на ръжен хляб и водка. И едно яйце на великден.
Да, съгласна съм с Aurora - авторът излага една доста примитивна гледна точка към вегетарианството и е много далече от истината.
наскоро и аз пробвах това чудо наречено тофу от чисто любопитствол Тофуто, което опитах беше пушено и мариновано, а не чисто и може би това е оказало значение, защото да си призная ми хареса.
даже гмо тофу е по добре от прекалената консумация на месо но особено у нас хората са тоооооолкова п,,,,и за храненето че нз ама иначе претендират с образование
относно вегетарянството сам сагласна но ако се яде и риба не че не може да взимаш скъпи добавки ама...а за веганството нямам думи колкото и да пиеш добавки сам обедена че не всичко може да се навакса